Русия. Ден 77

28 Юни 2019

Отпътуване от Новосибирск за Москва

За днес бях нагласил аларма за 7:20, но далеч преди това се събудих изпълнен с нетърпение. Досъбрах багажа, прибрах храната за из път. Оставих почти 2/3 от динята. Беше съвсем безвкусна, иначе бих хапнал за закуска половин диня😁 Свалих първо велосипеда по стълбите, а после с раница на гръб и двете дисаги минах през рецепцията, взех си имиграционната регистрация и слезох пред хотела. Бях голяма картинка! С раница на гръб, две дисаги и опакована картина в едната ръка!😂

Тръгнах! На 200-300 метра нагоре завих наляво по булеварда. ЖП гарата не беше много близо – може би около два километра, но по прав, много широк булевард. Пресякох едно единствено кръстовище по средата на булеварда. Пред ЖП гарата не можеше лесно да се направи ляв завой , затова се присъединих към пешеходците и пресякох с тях. На гаровия площад се снимах прощално. Набързо, тъй като бях изпълнен с безпокойство откъде трябва да вляза, как трябва да се премине проверката за сигурност. От площада се слизаше в гарата по стълби, затова заобиколих отстрани и край гарата за крайградски влакове се спуснах по асфалтова алея до входа на гарата. Влязох съесем необезпокоявано през металдетекторите на входа. Охраната на 10-15 нататък ме погледна, но никой нищо не каза и явно не се проверяваше като в Екатеринбург. Централната зала бе средно голяма, но доста красива. За съжаление не бяха обявили коловоза. А съдейки по предходните влакове, коловоза се обявява десетина минути преди пристигането на съответния влак. Това кара тълпа от десетки пътници, посрещачи и изпращачи да се тълпят пред таблото. Моят влак има цели 59 минути престой тук!

Скоро дойде и моят ред. Обявиха коловоза. Тръгнах през един тунел от залата имаше и знаци за надлез, но с този багаж не беше за препоръчване. Катеренето по стълби обаче не ми се размина – на изхода за перона се наложи. Намерих бързо вагона. Свалих багажа на перона наблизо. Дежурната шафнерка, Татяна, провери билета ми и паспорта. В купе номет 7 съм с две млади дами. Изглеждат като да са сестри. Оставих багажа и се върнах за велосипеда. Снех само предното колело и свалих седалката. Отвих вилката на кормилото и я залепих за рамката със скоч. Всичко стана доволно компактно. Оказа се обаче, че нямам багажно купе. Татяна ме придружи до купето, където се опитахме да сложим велосипеда горе на мястото за багаж. Побра се по принцип, но едното колело леко стърчеше и щеше да пречи на момичето от горното легло. Айде сваляй… Татяна каза да го сложим в края на вагона. Там не се ползват вратите за слизане и качване, а тоалетните са в двата края на вътрешния коридор. Бил съм платил за велосипеда, но само по габарити, а не зс багажно купе 🙄 Върнах се доволен в купето и тъкмо започнах да нагласям багажа и Татяна дойде и ми поиска багажната квитанция. Оказа се, че багажните места са във вагон номер 9! Това бил щабния вагон (без майтап, така се казва!) – там са началник влака и екипа на влака въобще. Татяна се оказа още студентка в жп университета в Хабаровс и междувременно работела като шафнерка. Извини се, че й било за пръв път такъв казус с багаж. В интерес на истината, съдейки по сайта на РЖД за покупка на билети руснаците не купуват особено много допълнителни места за багаж. В багажното имаше само една голяма чанта и два служебни кашона, а май и още 1-2 по-малки чанти и това беше всичко.

Началничката мърмори що не бил опакован, и как щял да пречи там на нейните неща, но минахме метъра де. Уф!

Не след дълго потеглихме. Минахме по голям мост – тук река Об е наистина много широка! Сигурно колкото Дунав даже. Пътят се виеше в различни посоки и на моменти ме налазваха съмнения дали съм на правилния влак 😅 Е, нали ми провериха билета де!

Купетата в нашия вагон да с по 4 легла – по две от всяка страна, климатизирани. Има допълнителен дюшек , голяма мека възглавница и олекотена завивка. Масичката е 3-4 пъти по-голяна отколкото у нас в България. Опънах се блажено и даже съм подремнал около час 😁 Тъкмо отворих очи и гледам началничката на вратата. Скоро щяло да сме на Барабинск и да има половин час престой, да съм отидел до някой магазин да купя нещо да опаковам колелото. Обясних, че имам найлон, взех го заедно с останалия скоч и заедно отидохме в багажното купе. Началничката предложи да го опаковам в предверието. Ура! Найлонът се оказа не сгънат на две, а като тръба! С това задачата ми много се опрости. Просто го вкарах като в чувал, подгънах краищата и залепих тук там малко тиксо. После дръпнах двата големи служебни кашона и сложих така получения пакет между стената и кашоните. Край! Ура!😅😂

И все пак на първата по-дълга спирка в град Барабинск реших да ходя на пазар, но за храна и напитки. От графика в интернет се виждаше, че имаме над половин час престой. Притесняваше ме само режимът на достъп до гарата, защото на повечето жп гари има проверки през скенери като на летищата. Зад сградата на гарата имаше голямо пространство,нещо като градина, а портата от перона към гаровия площад беше отворена. Изтичах до отсрещния супермаркет Монетка. Награбих кутийки пепси, два пакета замразени ягоди и вишни, кутия чай, два различни снакса, квас. Животът е по-хубав вкусен!

Върнах се на бегом през градинката. Влакът още си беше там 😅 Качих се доволен. На качване в Новосибирск бях много багаж и не взех достатъчно храна и напитки, но вече бях готов за предното, жп приключение!

Много е хубаво да си лежиш на удобно легло и да си пътешестваш в тихо, климатизирано купе. Сушената рибка се оказа великолепна, искрено съжалих, че не взех повече, осбено от кехлибарената. С двете ми спътнички се черпахме взаимно. Те имаха захар и се получи великолепен десерт от ягодите!😅 Ура!

Written by maingagara

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *