Зимна Русия. Ден 6.

20-Януари-2020

Санкт Петербург. Посещение на Исакиевски събор и разходка по трите острова на историческия център.

8:30 аларма. Не ни се става. Вън е тотален мрак. 9:15 още едва се развиделява. Лятото може да има бели нощи, но зимата са дълги сумрачни дни. Отиваме на закуска.
Великолепен салон, изборът е богат и всичко е по-качествено от Космос, същевременно много по-спокойно.
На Тина й се спи много, на мен също, но си налагаме да излезем.

Първата спирка е съвсем скоро- Казанския събор. Много необичайна архитектура, с колонада. Вътре си е действащ храм. Пълним светена вода в специална бутилка. Галина и Влад ни звънят. Чуваме се когато сме вън.

След това се завъртаме покрай Адмиралтейството и от там в Исакиевския събор.

Исакиевския събор е музей, а не действащ храм. Има няколко каси. Ние подминаваме хората и като модерни младежи си купуваме билети за събора и колонадата (наблюдателна площадка) от електронните каси.
Влизаме първо в събора.
Потресаващо! Огромен разкош! Не просто стенописи, а цели позлатени статуи!

Още с влизането ни посреща ескурзовод (влиза в цената) и тръгваме. Разказват ни историята на строителството, стенописите и мозайките. Строило се е над 40 години. Всяка колона е монолитна и има дървен макет как са ги вдигали.
Има сувенирни монети, но автомата приема само 100 рубли…

Излизаме и пак заобикляме, но този път влизаме във входа за колонадата.
Общо около 211 каменни стълби водят до наблюдателна площадка – пръстен около централния купол.
Гледката е уникална, но духа ужасен вятър. Правим една обиколка. Великолепна панорама! Караме няколко китайски туристки да ни снимат и слизаме надолу по друго стълбище. Видно, нагоре от площадката се вие още една метална стълба, но е затворена. Може би лятото я отварят?

От Исакиевския събор итиваме до близкия паметник на Петър първи и правим обратен завой покрай сградата, в която се помешава Кибсритуционнуят съд, Светия Синод и други институции. Първата оресечка не ни се вижда интетесна, но на втората завиваме и тръгване по дължина на първия остров по алея.

В края й има дворец, но видно не е музей. Изкушени сме обаче от блузкото заведение за блини (катми). Едунодушно решаваме да нсправим пауза.

Продължаваме към края на острова. Посещаваме малко островче Нова Холандия с кънки пързалка и заведения. Наем на кънки и билет беше около 250+350, но на сесии, а не неограничено като във ВДНХ. Един от трите моста е в ремонт, а до третия не можем да намерим достъпен път. Връщаме се по обратния път и тръгваме покрай река Мойка до Марийнския театър.

Нататък посещаваме още два събора, единия от който взехме за лаврата, но се оказа морската катедрала. Връщаме се по посока на Исакиевския събор. Пътьом минаваме през супермарквт за прах за пране и запалка. На Тина пак й отхвърлят двете карти. Конфузна ситуация, аз съм отвън.Покрай Маринския дворец завиваме покрай реката. Двореца е седалище на общинския съвет и има достъп само за групи по педварителна заявка. Отпред в поне 4-5 луксозни коли чакат костюмирани шофьори. Паркинга е само за притежатели на специален пропуск.

Минаваме покрай сгради на търговски центрове и педагогически униветситет и излизаме до Казанския събор, а от там със сетни сили – „у дома“. 17 километра.. тръшваме се и заспиваме. По някое време се пробуждам. Мисля че е поне 23 часа. Оказва се около 20. Скоро се окопитваме и се заемаме да хапнем нещо. Влад и Галина ни пишат. Разбираме се за утре да им идем на гости.

Written by maingagara

Вашият коментар