Ден 6

25-Май-2021

Букурещ. Посещение в двореца Котрочени и Ботаническата градина

Стартираме деня със закуска. Нямам отговор от музея. Не сме гладни, но хапваме поне малко, защото ни чака дълъг ден. Минава 11 часа и още нямам отговор на емейла. Тръгваме. Запътваме се към Ботаническата градина на града и двореца Cotroceni. Първо отидохме в двореца. Той заедно с парка към него заемат доста голям парцел, ограден отвсякъде За наш късмет входът е на същия булевард, но пък няма къде наблизо да се пресече нагоре по него. Имаше обаче голямо задръстване в едната посока и успяхме да се промушим между колите. От охраната бяха много отзивчиви и ни превеждаха с касиерката. Скоро са ни отговорили на мейла, но вече бяхме на место. Exhibition tour не включвал обиколка на двореца. Няма как, записваме се за стандартния. От охраната вдигнаха телефона, говоориха с някого и ни записаха за 14:00, искаха ни даже паспорти. Докато дойде времето решихме да посетим Ботаническата градина, която е отсреща, на другата страна на булеварда.

Ботаническата градина е добре поддържана, разнообразна, но не претрупана като в Балчик. Има няклко обширни розариума, езеро и голям оранжериен комплекс. Входът е 10 леи, около 4 лева, на човек. До входа на градината е ботаническият музей, от който започна нашата обиколка. Общо взето колекцията е богата, но всички надписи са на латински и нищо не разбрахме. Всичко е хербаризирано или в стъкленици с формалин и лично аз трудно могех да си представя кое как изглежда в действителност. Вход за музея – допълнителнии 5 леи на човек. Скоро заваля и се наложи да се крием с група от десетина деца под арката на музея. Към 13:00 утихна и тръгнахме по алеите. Тина си прави фотосесии при розите, но полулегално, защото за снимане се плаща допълнително 100 леи (около 40 лева). Минахме през оранжериите. Това място ттрябва да се посети – богато разнообразие от цитруси, кактуси и цели палми.

По една от алеите ни срещна пате, което видно, не се впечатляваше особено от посетители

Друго, което ни впечатли бяха соларните пейки – седалката е с вгаден слънчев панел, а встрани има usb изводи за зарядка на устройства.

На влизане в двореца минаваме пълна проверка – паспорти, измерване на температурата на лицата ни, скенер на багажа. Плащаме по 60 леи на човек вход плщс 20 леи такса за снимане. Добре, че не ершиха да се заядат за нашия фотоапарат, защото професионалното снимане се таксува 1000 леи.

Посреща ни Адриан, младеж, но много начетен и навътре с дворцовите истории, особено касаещи кралица Мария. Влизаме от стая в стая. Всичките са в различни стилове, но прави впечатление, че всичко е поддържано в перфектно състояние, за разлика например от Ермитажа. Сред първите стаи са ловната стая с множество ловни трофеи и библотеката на краля.

Правим завои и влизаме през цпециално оформена, почти маскирана врата в дълго помещение с множество сводове. В дъното му, в Г-образния му край има голяма маса, навяваща асоцияции с масата на крал Артур.

Качваме се на втория етаж, където са различни апартаменти и лични помещения. Навсякъде прави впечатление изкусната резба по мебели, врати и стени.

Пищно резбованото легло е дар за кралската двойка с пожелание за мъжки наследник, но по някакви причини така и си останало неизползано. 🙂

Особено впечатление прави стая с изцяло дървена облицовка, наричана Норвежката стая, която е пряко свързана със спалнята на кралицата. Сред следващите стаи се откроява такава с множесто златна ползата, много приличаща на стила на руските дворци.

В края на обиколката ни посещаваме малка изложба на съвременно изкуство, разположена в съседна сграда. Помещенията са сякаш във византийски стил, със сводове изцяло иззидани от тухли.

Обиколката ни продължава точно два часа. За разлиак от посещението ни в парламента, Адриан не бърза и това ни дава възможност за повече кадри и по-голям шанс за някоя сполучлива снимка.

От Двореца тръгваме към строящата се катедрала зад Парламента. Това ще бъде най-голямата православна църква в света и втора или трета въобще сред църквите, според това дали се взема височина, обем или площ. Строежът е монументален! Въобще в Бъкурещ се забелязва някакъв култ към огромните постройки – катедралата и парламента далеч не са единствените.

По пътя минаваме наблизо до катедралата в един магазин да си купим бутер закуски. Поколебахме се малко – трябваще да пресичаме огромен булевард и да се върнем леко назад, но гладът надделя. Идвали сме преди в района и го познаваме горе- долу. Тина си спомни къде има пейки срещу катедралата. Седнахме за кратко да хапнем и починем.

Прибрахме се със сетни сили в хотела. Днес бяхме на крака повече от 5 часа. Тракерът показва над 14 километра. При бавно движение или стоене на место тракерът също отчита някаква малка дистанция, поради нестабилността и варирането на сигнала на GPSа, но при всяко положени еднес вървяхме едно 12-13 км.

Привечер се освестяваме и отиваме на близък денонощен магазин по посока Гара де Норд за сокове и зеленчуци. Няма го сока, станал ми любим.

Тина започва да събира багажа, утре заминаваме!

Written by maingagara

Вашият коментар