Ден 8

27-Май-2021

Плоещ – Синая – Брашов. Разходка из Синая и Брашов.

Започваме деня както обичайно със закуска. До последноп не бяхме сигурни дали наистина имаме закуска в такъв луксозен хотел за такава цена. На рецепцията няма никой, но намираме ресторанта по стълбите надолу в мазата. Закуската е прилична – има огромно разнообразие, особено като се има в предвид, че сме само няколко души в малкия хотел.

За днес програмата е ясна в общи линии – Синая и евентуално Брашов. Не знаем почти нищо за това, къде отиваме. Майка твърди, че имало красив замъкл в Синая. Виждам, че самият град е разположен в пролом в планината. Събираме набързо багажа и тръгваме. Зареждаме пълен резервоар на излизане от града. За малко да забравим, че винетката ни е изтекла вчера. Паркирам отстрани и Тина отива за винетка. Започва да ръми. Явно и днес ще ни върви по вода…

След Плоещ е равно поле, но постепенно се влиза в предпланина. Скоро виждаме високи планински върхове и пристигаме в Синая. Трудно е да се намери къде да се отбие от пътя за да се наоравят някакви снимки. Градът е разделен на две части. Навлизаме в първата и се въртим из нея, но така и не намираме място с добра видимост за снимки. Освен това навсякъд епаркирането е платено. Скоро се измъкваме и поемаме към другата чатс на града, където според картата е замъкът Пелеш.

Тази част от града е също доста стръмна. Прилича на нещо като Девин, но Девин им аширок център, а тук всичко е тясно, улиците се вият като змия нагоре-надолу. За щастие стигаме до кръстовище, на коетоима към 15 табели, указващи различни хотели и забележителности. Забавям. Няма никой зад нас и успяваме да с еориентираме накъде сме. Първо стигаме до манастира. Той е средно голям, отлично поддържан. Не е нещо, заради което да с едойде специално в Румъния, но е красив. Пред манастира има малък паркинг за 4-5 автомобила. Паркингът е безплатен, но с ограничение до 2 часа престой. Не забелязваме накой да контролира времето. Вътре манастирът е разделен на два вътрешни двора, всеки с по една църква.

Отвън пред манастира има малка площадка с красив изглед на юг към града.

Нагоре по кривите улички стигаме до разклонение за замъка. Трябва да се паркира на някой от платените паркинги. В сайта на замъка изрично беше упоменато, че не разполагат със собствен паркинг. Ама разбира се! Обръщаме и тръгвама нагоре по планинския път, излизащ нагоре извън града. Той води до форната станция на кабинковия лифт. Пътят е живописен и може да се оприличи на пътя над Берковица към хижа Ком или пътя за Околчица. До самата станция на лифта не може да се стигне, защото пътя е преграден с бариера и нататък има голям хотел с огромен паркинг. До станцията на лифта според картата остават още около 500 метра. В паркинга навярно може да се влезе, но естествено срещу заплащане. Но на стотина метра преди бариерата, на последния остър завой има импровизирана наблюдателна площадка, от която се разкрива красив изглед към град Синая и дори отсрещните планински вериги. Вижда се даже замъка Пелеш долу. Срещаме тук автомобил с френска регистрация, първият чуждестранен автомобил въобще откак сме в Румъния.

Спускаме се обратно надолу, подминаваме отбивката за замъка и малко по надолу намираме странична уличка, където не е забранено паркирането и слава Богу не е платен паркинг. Връщаме се към разклона. Видно, в града има стройна система за градски транспорт, вклщчително към горна станция на лифта. Даже на няколко пъти се разминаваме с красиви, чисто нови автобуси. Цените на билетите са 2 леи, около 0,80 лв, но разписанията не са много удобни – автобусите са на всеки час.

По стръмния път надолу към замъка стигаме до няколко чудесно поддържани сгради, явно с помощни функции към замъка. В най-близките до паркингите има разположени заведения с маси на открито.

Внезапно излизаме в двора на замъка. Има някаква празна будка, но няма някакъв пропуск. Достъпа до градината е свободен. В замъка обаче цените са 40 леи за достъп до първия етаж, 80 леи (около 35 лева!) за достъп до първия и втория етажи. Цена за снимане – 20 леи (около 8 лева) на устойство. Забранено е обаче публикуването на снимките в интернет. Специално са упоменати фейсбук и ютуб. Карти не се приемат. Има банкомат на измамническите Евронет, с огромни такси за теглене. Всичко навява мисли за добре организиран грабеж на туристите. По принцип Румъния не е туристическа страна и нямат никакъв опит или нюх за бизнес в бранша. Освен евентуално някакви наченки в най-големия им курорт Мамая. Впечатлението е, като отношението към туристите по бай Тошово време – туриста е натрапник, който трябва да бъде одрусан по всички възможни способи. Тъй като дори в Лувъра и Ермитажа билетите не са на такива цени, нито отношението е такова измамническо, с Тина обявяваме бойкот, завъртаме се и си заминаваме.

Двора пред замъка Пелеш.

Продължаваме пътя си към най-близкия град, Брашов. По пътя Тина резервира хотел. Спирахеме на няколкп ъти за кратко за да си варя нудълси в новата ни електическа чаша за автомобил, която купихме назаминаване от България. Забавяме се и още, тъй като се излива проливен дъжд, който преминава даже в градушка. В момента, в който заваля по-силно отбихме встрани пред някаква къща. Но когато започна градушката нямаше наблизо дървета с големи корони, под които да се укрием. За щастие градушката беше дребна и не нанесе някакви видими щети по колата. Секунди след като заваля градушката от къщата изскочи човек с някакво чердже и зави покрива на колата си – по-късно забелязах, че беше ферари. За миг и ние се поколебахме,грабнах сенника и чувал, които Тина изрови от багажа, и покрих по-голяма част от покрива. За има няма 20-30 секунди станах вир вода, мокър до кости. Наложи се в топлия майски ден да пускаме климатика да дуиха жега да се изсуша.

Влизаме в Бращов през някаква непонятна детелина, успяваме при втория опит. От там нататък бързо намираме хотела. Добър избор на Тина!

Някъде около 5 следиобяд сме си в стаята. Стилно обзаведена, всичко мирише още на чисто ново. Тръшваме се и заспиваме на мига. Към 7 вечерта се разбуждаме и решаваме да използваме последните слънчеви лъчи за разходка и някоя снимка. Към 8 успяваме да излезем.

Криволичейки през блоковете на близкия квартал излизаме на главна улица. Оказва се, не съм маркирал на картата правилно кое е център. Сменяма малко посоката и се отправяме във вярната посока. Центърът е издължен парк. Липсва площад, каквито обичайно сме свиканали да виждаме у нас, в България. Виждаме множество старинни сгради, повечето отлично поддържани.

Встрани от центъра има район от града, където има някакво старинно училище-музей и други забележителности, но решаваме да оставим разглеждането им за утре, тъй като залезът наближава и скоро няма да може да се правят добри снимки, а искаме да постим и близката крепост. Затова се отправяме към нея по-най-прекия път, койот минава през дълъг тесен проход със безконечни стълби. Това катерене не е последно – излизаме на малко кръстовище, откъдето по павиран път продължаваме още около 200 метра до крепостта. До края на 50те тя е била действащ затвор, според данните в интернет.

Крепостта е заключена, което не е странно, впредвид на късния час. Остава обаче съмнително дали въобще може да се влезе в нея, тъй като в интернет пише, че е временно затворена, а навън не виждаме никаква будка за билети или указателни табели. Освен това крепостта изглежда в лошо, почти запуснато състояние.

Отправяме се обратно надолу, по други склон на хълма. По пътя на една фасада забелязваме оригинален графит.

Скоро стигам едо хотела, но това не е края на нашата арзходка днес. Сещаме се, че трябва да купим това-онова за вечеря. Отправяме се отново към най-близкият голям магазин, който обаче видяхме на тръгване на около 800 метра от хотела. Остават по-малко от 10 минути до 22:00 часа, пероналът вече пуши навън, но ни подканват да влзем. Не успяваме да си вземем някаква салата, освен това не приемат карти, явно вече са пуснали отчет. Тина връща шоколадите си за да пестим кеш. Вземаме само консервиран пипер, един хляб и някави соленки за гризане. Прибираме се. Уж нямаше да правим кой знае каква разходка, а само тук, в Брашов, навъртяхме над 8 километра. Чувствам, че корема ми заслабва. 🙂

В хотела разглеждаме по-добре къде сме попаднали. Оказва се, има лифт до горе, до телевизионната кула. Освен това сме подминали на идване замъка на граф Дракула. Оставяваме ги за утре.

Written by maingagara

Вашият коментар