Ден 12

31-Май-2021

Тимишоара-Арад-Орадеа

Днес ставаме рано, към 8:30, и отиваме на закуска. В малкото ресторантче има едно 20-25 човека, почти всички маси са заети. Разнообразието на храни еголямо, но с Тина попадаме на някакви поапрени кренвиршчета и пържени мини вурстчета, които никак не ни харесват. Общо взето храната е много разнообразна, но не е особено висококачествена. Иначе в Румъния закускоте по хотелите са доста по-добре отколкото при нас в България. За интернета обаче положението е трагично – в четири поредни хотела едва успяваме да се вържем, ако въобще успеем. Видно, на интернета по хотелите не с егледа по-сериозно отколкото на наличието на вази.

Обмисляме да се разходим по центъра на Тимишоара и да посетим Розовата градина, но още нямаме зарядо за фотоапарата и фотосесията се обезсмисля. От друга страна в центъра всичко е CU PLATA, за да паркираш трябва а плащаш. В други градове платени са само обособените за това паркоместа (обикновено около 50% от наличните), но има и свободни. Тук обаче изглежда е цялостна зона. Това ни убеждава да тръгнем направо по следващия маршрут. Оървоначално тръхваме за търговски център в другия край на града за да търсим там зарядно в определена верига магазини. ИЗненадващо обаче виждаме магазин на същата верига наблизо, който явно е от скоро, защото още не е вписан в Гугъл. Отбиваме се. Нямат. Тримата младеж консултанти, скупчени на сбирка край един щанд не знаят и къде има фото магазин из града. Тргваме за Арад.

Градът е доста наблизо и въпреки, че тръгваме не по магистралата, а по близкият успореден на нея път, пристигаме съвсем скоро. Моят навигатор, Тина, проучва в движение колко е голям градът и какво има в него. Насочва ръчно към центъра. Първо отиваме към крепостта. Оказва се, че е във действаща военна база и няма как да се влезе, поне ние не знаем какъв е реда. Освен това явно не е крепост, а само някаква кула стърчаща от развалини. Центъра обаче се оказва изключително красив! За разлика от другите градове, които сме посещавали в Румъния, Тук сградите са не просто красиви, а с много пищни декорации. Прилича ни повече на Унгария, Австрия или Чехия, отколкото на балканска страна. Естествено, всичко е CU PLATA и се налага да се отклоним по страничните учички в търсене на паркинг. Намираме тиха уличка, оставяме колата и с евръщаме към главната улица.

Правим един тегел открай до край по главния булевард, завой и се връщаме по булеварда, по който влязохме в града, описвайки „П“. В един момент започва да вали. Засилва бързо. Скриваме се в един проход, но прогнозата е , че ще вали поне два часа, а след кратко затишие на картата се вижда, че идва още по-огромен облак. Вземаме решение все пак да тръгваме. Аз си оставих якето в колата, само Тина е с тънко палто. Предавам и фотоапарата, тя го гушва и продължаваме. След петнайсетина минути за наш късмет намалява и спира. Обмисляме да седнем да пием кафе някъде, но не намираме нищо, което да ни грабне окото. За сметка на това намираме пекарна, в която моят радар за храни безгрешно разпознава вкусотии. Вземаме три парчета пица, някакъв вис сладкиш със сладко и закуска със спанак.

Прибираме се бързо към колата и хапваме. Пиците са превъзходни! За сладкиша Тина каза: „Ядеш и ревеш!“. Хаха! Продължаваме нагоре към Орадея. По пътя виждаме поредната отбивка, оборудвана със маси и пейки. На тръгване от Арад Тина напълни електрическата ни чаша и забърка смес нескафе. То вече е доста горещо и затова бързо отбивам и спираме за кратка пауза.

Скоро до нас спира още една кола, с румънски номер, теглеща голяма каравана. Хората спряха и отидоха в караваната. Вероятно ще си варят кафе и те. А ни не губихме много време и след петнайсетина минути отново потеглихме.

По пътя имаше две малки градчета, първото от което се оказа не особено голямо и с нищо интересно за нас, но второто, Салонита, ни изненада със великолепните сгради по централната улица. За съжаление не навсякъде беше удобно да се отбие и снима. Достигнахме голямо Т-образно разклонение на пътя и там намерихме място, където удобно да паркираме. Тина остана в колата, а аз се върнах малко назад да снимам. Съвсем наблизо на паркингче имаше няколко коли за расносна търговия. В едната продаваха ягоди, явно местно производство – 15 леи килограма (около 6 лева). Имаше останали 3 кутии по килограм и 1 половин. Продължих около 50 метра нататък до кръговото кръстовище да направя снимки, а по пътя извадих и приготвих пари. Вече си представях как ядем ягоди. Върнах се назад след буквално 2 минути. Хората вече бяха разпродали ягодите и прибираха чадъра и везните в колата. Потресен съм! Вече усещах ягодите…

Продължаваме към Орадея. Тина проучи набързо, че градът е сравнително голям и с история от поне 5 века. Имало дворец и крепост. Описваме бързо една спирала около и из центъра да намерим удобно място за паркиране, тъй като всичко пак е CU PLATA. Наближава 18 часа, а платеното паркиране действа до тогава. Тъй като е светло докъм 21 часа решаваме да отидем първо да видим един магазин за фототехника, а после да се върнем към центъра. Магазинът се оказва само онлайн. На картата в Гугъл е обозначен като физически магазин, но реално на адреса няма нищо подобно. Няма и звънец на къщата… Връщаме се към центъра и паркираме на избраното по-рано място.

Градът е с издължена тясна пешеходна зона, в единия й край река я разделя от площад с две големи църкви и двореца на Московитите. По пешеходната алея:

Двореца е в ремонт, а и по всичко личи, че не е отворен за обществени посещения. С Тина харесваме заведение на брега на реката за кафе. Площадът:

Правим завой по посока на крепостта, но пресичаме реката преди нея по живописен пешеходен мост и излизаме в малък парк. Там има беседка с пиано и даже някой в момента свири!

Най-накрая сядаме на дългоочакваното кафе. Заведението е шикозно, над самия бряг на реката, вкарана в каменно корито. Цените са удивително ниски. Две капучинота (класик и италиано) плюс кутийка фанта са 22 леи, около 9 лева.

Докато сме на заведението, моят турагент, Тина, прави окончателен избор на хотел и прави резервацията. Вече има къде да спим! 😀 А беше вече към 20 часа вечерта! Принципно е светло поне докъм 21:30 и ни се иска да стоим повече, но и сме уморени и трябва да се настаняваме. Така че по някое време се отправяме обратно по пешеходната зона, откланяме се леко по една странична уличка и по леко заобиколен маршрут стигаме до колата. Решаваме да видим къде е точно крепостта и да разучим как стои въпроса с паркинга. Тръгваме, но на поредното кръгово обърквам отбивката и се налага да правим допълнителни маневри. СКоро все пак сме на крепостта. Тя не е на високо и не е видна добре от пътя, но пък е наистина голяма. Паркингът свободен. Обръщаме по хотела покрай някакъв аквапарк до реката. По път яхаресваме друго заведение за утре. АКо има време.

Скоро сме в хотела. Всички места отпред са заети. Има от другата страна на улицата, но в крайна сметка предпочитаме странична уличка без изход до хотела. В букинг ни обешаваха стая с вана и балкон, но от рецепцията явно решиха да ни отмъстят, че резервираме през букинг и ни слагат в стаичка без нито едното. Иначе е добра и за разлиак от стаята ни в Тимишоара – даже по своему уютна.

Ура! Има нет и то бърз! Сядам да качвам за два дена. Към 3 сутринта успяваме да легнем.

Written by maingagara

Вашият коментар