Ден 13

01-Юни-2021

Орадея – Сату Маре – Бая Маре -Деж

Днес по план започваме с крепостта. Този път бързо намираме пътя, при това най-краткият. На паркинга има едно място, но е много тясно за маневри. Нагласяме се и влизаме вътре. Няма вход, въпреки, че на сайта беше обявен вход 20 леи, но това може би е за музея вътре, тъй като в крепостта около масивната сграда в центъра й има няколко заведения, до които явно достъпът е свободен. Днес е 1ви юни и се чува как подгрява откестър. Тълпи от хора с деца приижда. Конферансиета насочват хората към задния вход на вътрешния двор на сградата. Там има своебразен площад. Построена е голяма сцена, а окоило нея няколко блока пластмасови столчета.

На входа не е ясно защо не пускат. Не можем да разберем дали има билет, но не виждаме никъде каси или хора да показват билети. Може би е с покани. Някои хора вадят телефони и показват нещо. Дочуваме жената на пропуска да пита нещо за „Ваксинаре“, и веднага след това с въпросителна интонация „дуе доз?“. Явно пускат само ваксинирани и с двете дози. Ние сме пропуснали, а и нямаме толкова време – гледаме на таблата, че програмата се оказва продължителна. Връщаме се към паркинга и продължаваме към реката.

Намираме бързо заведението до реката, което харесахме вчера. Малко не ни е ясно къде е еднопосочно, къде две движението, как стои въпроса с паркинга. Но подминавайки заведението виждаме няколко празни места на частния му паркинг. Правим криминален обратен завой и паркираме. Заведението е великолепно, с маси в основната постройка, втора група под закрит навес и още на открито. Тина настоява да седнем на слънце. Обслужването е изключително на висота, менюто също. Има служител, който се заниамва само с резервациите и настаняването. Имаме прекрасен изглед към реката. Аз си вземам капучино и фанта, но Тина рикува с еспресо и мляко. Млякото ни го носят в отделна каничка ипри това не ни го таксуват. Цените са като в български голям град. Скоро почти всички маси се напълват.

Минава вече 12 часа на обяд, когато все пак тръгваме на път. Днес целта е да разгледаме Сату Маре и Бая Маре. По пътя има няколко малки градчета и селца. Всички села изглеждат доста добре поддържани, улиците са озеленени с кипариси. Минус е, че край пътя има дълбоки траншеи и нямат тротоари.

Харесваме си едно градче Кареи (Carei). Има интересен център с голяма църква, войнски паметни, а на отсрещната страна – голям парк със замък. Слизаме да разгледаме замъка. Пише на входа, че има вход и абонаментни карти, но поне днес входът в градината е безплатен. ВОди се уж дендрариум, но не виждаме нищо собено в парка, камо ли да е дендрариум. Навсякъде има много деца, а на една поляна е постриена неголяма сцена и деца се готвят за някакво изпълнение.

Сату Маре е съвсем наблизо и бързо пристигаме. Целият център е CU PLATA. Въртим се доста докато намерим в покрайнините на центъра безплатен паркинг пред една банка. Центърът е малкък – прилича на гаровия парк в Плевен – кръгъл парк и в единия му край къса пешеходна зона. След вчерашният ни шок от Арад и Орадея днес градът ни се вижда семпъл. Правим едно кръгче надолъ от парка и един зиг-заг покрай него и излизаме на пешеходната зона. Там е лудница. Има поне 30 метра опашка за захарен памук. Човек би си помислил, че досега не са яли захарен памук. Измъкваме се в края на пешеходната зона и се насочваме към паркинга. ПО пътя виждам магазин за плодове и зеленчуци. Решавам да вляза. Има ягоди! 10 леи ( 4 лева) за цял килограм. Вземам два! По пътя днес на много места продаваха ягоди. На едно спряхме и питахме – искаха 20 за кило. Абсурд. Продължихме, но сега си взехме.

Чудим се къде да измием ягодите. По Румъния като правило няма чешми по паркове, улици или шосета. Много, много рядко. В Русия беше същото.

Потегляме за Бая Маре. По пътя се оглеждаме за чешми но няма. Спираме на една отбивка да хапнем набързо и продължаваме. Стигаме сравнително бързо. Градът е голям, няма видим площад/център. Нещата, които ни се струват интересни са разпръснати на различни места. Описваме няколко линии по главните булеварди. Забелязваме строяща с еголяма катедрала, интересна католическа църква, приличаща по-скоро на космическа ракета. Скоро забелязваме табели, указващи посоката към историческия център. Всичко е CU PLATA, а за разлика от Сату Маре, където зоната е до 17:00, тук в Бая Маре е до 20:00. Все пак намираме средно голям паркинг досами историческия център, които е безплатен. Проблемът не е само априте, а и това, че с българска карта не може се пращат СМСи на румънски кратък номер. А за плащане с карта с еизисква инсталиране на специално приложение, предполага се и регистрация и т.н.

Историческият център е площадче около 150 на 250 метра, с няколко заведения и ниски сгради около него. В близопст има две църкви и кула. Заведенията са пълни с народ. Правим един зиг заг из близките улички и заминаваме. Целта е Клуж Напока. Вече времето сериозно напредна и едва ли ще стигнем преди 22 часа. Още не сме избрали къде ще спим. Не ни притеснява късния час, а това, че няма да можем да разглеждаме и да заснемем пътя. Избираме да тръгнем по второстепенен път. Той влиза в планината и се изкачва на места доста стръмно. Напомня ни на височините над Кюстендил или Троянския проход. Все пак надморкста височина едва мианва 700 метра, но денивелацията въпреки това е голяма. НАстилката е добра, но на няколко места има пропадания в едната лента. В няколко участъка по няколко километра пътя беше на сериозни вълни и трябваше да се кара едва едва. Настигнахме автомобил, който беше отбил встрани и хора се суетяха зад него. Малко по-късно ни изпревариха с влачещ се по асфалта аспух. Въобще трябва да се кара много внимателно – няма никакви знаци тука за неравности.

Скоро излизаме на билото, откъдето се разкрива умопомрачителна гледка. Осветеността е все още достатъчна за снимки, но далеч от перфектната, особено за снимане с телефон. Днес поръчах от един сайт зарядно и батерия с доставка за Браила, но цял ден няма никакво раздвижване. Трябва да се избере доставка с куриер или поща, но не става ясно с кой куриер и дали може да се достави до дропбокс.

На едно място спираме за снимки, а на петнайсетина метра по-нататък продават сирене. Подканват ме да опитам. Свежо, безсолно. Тръгваме и разискваме с Тина дали да купим. След няколкостотин метра решаваме да се върнем. Правим криминален обратен завой, после още един и отиваме за сирене. 20 леи (8 лева). Цената е добра. Съгласяваме се да вземем килогграм. Режат ни от една голяма пита,излиза малко над 500 грама. Добавят още едно парче. Излиза 20, 70. Вадя последната ни банкнота от 1 лея, но жената е непреклонна – казали сме 20, значи 20 и не приема повече.

Продължаваме. Тук селата са по-нарядко, но са добре поддържани. Има и манастир наблизо. Скоро на един разклон, докато правя завоя, забелязвам с периферното си зрение чешма с кръст и лик на Богородица. Правим поредният криминален обратен завой и спираме да мием ягодите. От близката къща ни залайва куче, излиза възрастна жена, която ни наблюдава с интерес. Махваме си за поздрав.

Нататък се смрачава още повече. Пътя е почти еднолентов. Трафик има слаб – по една кола на десетина минути, но по селата се виждат хора, включително и младежи. До Клуж Напока имаме още поне 80-100 километра. Пътят е живописен и би било неразумно да го преминем по тъмното. Тина резервира хотел в Деж.

Хотела е като крайпътен мотел, но много голям, с великолепни стаи и огромен ресторант, в който даже би могло да се организира голяма сватба. Тъкмо паркираме и ни звънят от румънски номер. Не знам защо, помислих, че за поръчката на зарядното. Всъщност бяха от хотела, да ни питат кога пристигаме. Собственикът е интересна натура, висок и здрав мъж на средна възраст. Регистрираме се, плащаме и ни изпровожда лично да ни покаже стаята и как се отключва с картата. Най-накрая отново хубав хотел. И интернетът хвърчи. Тина е във възторг. Мятаме се на ягодите!

Written by maingagara

Вашият коментар