Ден 16

04-Юни-2021

На езерото Izvorul Muntelui

Днес ни е първият ден на отдих! До сега винаги сме в движение. Дори дните, когато имаме повече от една нощувка все имаме някаква програма и обикаляне. Въпросът не е само във физическата умора, а се насъбира и емоционално изтощение от непрекъснатите нови впечатления, нови места, преживявания. Днес се наспиваме хубаво, нямаме закуска – нарочно така си избрахме за да не си гледаме часовниците и да не си навиваме аларми. Спахме на открита балконска врата, насред планината. Чак сутринта я притворих леко. Събуждаме с еотпочинали и свежи. Надморската височина не е голяма, но усещането е за планина, защото има високи редици от планински ридове.

Започваме деня с разходка до езерото. Непосредствено пред хотела има поляна райграс, широка около 50 метра, в долния край на която има дървета, а тясна пътечка между тях води до близкия бряг на езерото. Той е каменист, за наша радост и с голямо количество обгорели дървета. Във водите до брега плуват няколко други дебели и тънки дървета. Има даже голям пън. Извличам няколко големи парчета за следващите след нас. Връщаме се в хотела да приготвим зеленчуците за печене. Токът е спрял. Собственикът казва, че ще е до 16 часа. Естествено венагае спряла и топлата вода, която макар да идва от слънчеви панел, се циркулира от електрически помпи. Лошото е, че скоро спира и студената вода. С Тина едва успяваме да измием всички зеленчуци и да накиснем голямо количество дрехи с прах за пране в многофункционалната нихладилна чанта.

Връщаме се на брега. По него има известно количесто изсъхнали плевели с тръбести стебла, идеални за разпалки. Огънят тръгва бързо, въпреки, че част от дървата са повърхностно мокри. Лек страничен вятър разпалва бързо огъня, но и жаравата изтлява бързо по този начин. Скоро опичаме един патладжан, 4-5 червени пиперки, три тиквички.и 7-8 моркова. Прибираме сичкои решаваме да ядем на терасата в стаята ни. По пътя ни среща собственика. След малко Тина слиза надолу да го почерпи. Всичко е много вкусно, особено пипера. Този път го пекох индиректно върху фолиото на другите зеленчуци. Все още не можем да хванем добре технологията за печене на моркови. Стават леко сухи и прегарят твърде много, дори във фолио. Тези, които са просто задушени са великолепни. Мажем ги с олио и сол и ги обвиваме във фолио като тиквички те и патладжана, но явно трябва да ги печем на съвсем тих огън.

Следобяда лягаме да спим и въпреки усилията ни скоро минава 18:30, докато се решим окончателно да се разходим с колата в кръг около язовира. Собствениците настояват да не закъсняваме, защото храната, която сме поръчали за вечеря трябва дабъде пригитвена преди 20:00. максимум 20:30. Собственикът ни дава инструкции в каква посока да обиколим около езерото. Помислих това само за препоръка, но се оказах в грешка. След като тръгнахме на север по главния пъти излязохме на другия бряг, оказа се, че първо пътя свършва някъде и преминава в кален черен път, а когато се върнахме на главния път, копйто минава доста далеч от брега, то скоро стигнахме до знак, който забранява движението по-нататък – пътят става еднопосочен. Вече беше късно и се върхаме по същия път наобратно. В еднои от селата бяхме забелязали голям магазин с маси до него. Тина слезе и взе по едно кафе, въпрекъ късния час – беше вече около 20:00.

Върнахме се около 20:15.Бяхме помолили все пак, ако закъснеем много да ни занесат хранат в стаята, но съпругата на собственика хич не беше възхитена. За щастие не се наложи подобен ход и бързо заехме място на терасата на ресторанта. Тина яде пилешка супа и зелева салата, а аз някакъв микс от различни меса, наденица, гърди , парчерохка мамалига, сирене и яйце, сервирани поотделно, в голяа чиния. Бяхме поискали нещо местно, но честно казано не останах възхитен, защото ястието беше достойно по-скоро за закуска, отколкото да се нарече ястие. Освен това нямаше кой знае какви подправки, дори във соса.

Без да се бавим много с екачваме в стаята си . Пак успяхм е да се уморим. На такива места аз обичам да оставам 3-4 -5 дена, но сега нямаше как – първо, собственикът обяви, че няма места за утре, второ вече бяхме поръчали батерия и зарядно за Браила и няма как да се бавим много по трасето. Интернетът евсе така трагичен – налага се да се излиза в коридора за да изтеглиш или качиш нещо по-голямо.

Written by maingagara

Вашият коментар