Ден 17

05-Юни-2021

Планинско пътешествие от езерото Izvorul Muntelui през Пожоръта, Ръдъуц до Сучава.

Днес тръгнахме по второстепенен път, който стопанина на къщата за гости ни препоръча като много живописен. Ние и без това смятахме да тръгнем по него отклонение, тъй като винаги предпочитаме по-странични, а не главни и шумни пътища. По пътя видяхме табела за манастир на 6 километра от пътя ни и тъй като вече доста пъти пренебрегвахме малките крайпътни манастирчрта, а днес имахме време, решихме да се отбием. Първите два километра от пътя бяха бетон, но скоро пътя стана чакъл. На едно място имаше малък разклон, където нямаше табели, но ни упътиха две жени, доколкото успяхме да се разберем. Стигнахме до сравнително ново манастирче. Паркирахме вътре на нарочния паркинг. На балкона на една от постройките се показа свещеник в черно расо, а скоро до нас дойде друг свещеник или послушник, който ни посрещна и ни съпроводи из манастира. Не знаеше дума английски, но криво ляво се разбрахме, че сме от България и сме православни. Показа ни първо двора, а на настояванията ни за свещи, след няколко жеста как държим и палим свещ, научихме още една румънска дума -„luminari“. Показаха ни първо по-малката църква, после и по-голямата, и двете чудесно изографисани. Нашият водач ни заведе в сградата за нощуване и хранене на гости и ни показа една стая. После ни заведе в една мъничка столова с приготвени маси и с жестопве ни подкани да сядаме да хапваме. Ние много не искахме, тъй като скоро бяхме закусвали, но уважихме супата и сърмите. Преди да започнем направихме знак с ръце и свещеникът каза молитва както се полага. На прощаване отецът ни благослови с кръстен знак по главите, а ние му целунахме ръка, както се полага. Изключително сме трогнати от посрещането – така се правело и в Атон – гостите се посрещат с трапеза, а з анощувките и храната поклониците оставят дар кой колкото иска. Ние също оставихме скромно пожертвование.

Нататък продължихме покрай брега на широка планиска река и скоиро се заизкачвахме стръмно в планината. Имаше знаци обаче, че пътя е под видеонаблюдение. Откриваха се великолепни гледки към планинските ридове. Скоро достигнахме до разклон, където на около километър по-нагоре имаше две много високи скали и паркинг. Беше пълно с тълпи хора. Явно е известна забележителност. Веднага ни посрещнаа с билетите за паркинг, но тъй като нямахме време за катерене на високите скали обърнахме и продължихме по първоначалния маршрут. Малко по-нататък по него имаше площадка край пътя с малък базар и неголяма сцена. Беше и тук пълно с хора.

От тази площадка пътя започва да се спуска надолу. Пътят преминава през няколко S-образни тераси, като по южния склон на Троянския проход. На метри след тези тераси Имаше беседка с веиколепен изглед надолу по посока на Пожаръта. Нямаше къде да се отбие удобно, но все пак спрях за малко за няколко снимки.

Когато навлязохме в първите населени места забелазахме табели за два манастира и тъй като засега бяха в нашата посока, решихме да се отбием и да ги посетим. Първи беше манастир Молдовица. Манастирът е като крепост – със стени и кули. Изумени сме обаче от друго – църквата н аманастира е изографисана не само отвътре, но и отвън, при това отгоре до долу! Самата църква има необичайна за нас архитектура – вътрешното пространство е разделено на 3 преходни зали, неголеми по квадратура. От едната се влиза в следващата и от там в третата, където е олтарът.

Навярно заради късния час в манастира е почти празно и освен нас почти няма други посетители. Не така стоят нещата обаче със следващия манастир -Сучевита. Продължаваме към него по стръмни планински склонове и скоро сме на неголям паркинг. От автобус слиза голяма група, придружена от свещеник – явно богомолци са си организирали тур по манастирите в района, който изобилства от манастири, при това доста от тях – под защитатта на ЮНЕСКО. До паркинг, в отделна сграда се намира манастирската аптека, която в момента е затворена, но на самия паркинг има малка сергия с различни продукти. В манастира е огромна навалица, вътре в църквата се извършва някаква служба, хора подредени в полукръг около олтара … прилича ми на сватба. Самата църква е малко по-голяма, изящно изографисана отвътре, всички стенописи са в много добро състояние.

Изумени сме от тези непланиарни посещения на манастирите. Не сме се готвили особено за пътуването ни в областта и нямаме идея къде още да идем. Ще трябва да проучим довечера в хотела. Засега се отправяме към Ръдъуц. По пътя спираме в някакво градче ли селце ли, напазаруваме кроасани, плодово кисело мляко, пудинг и розе, както и два вида пръчици от месо. Тина взема и по едно кафе от близка барака. Оставаме с около 12 леи общо.

Ръдъуц се оказва неголямо градче, по ново, видимо не забелязваме някакви исторически сгради. В центъра около парка има красива църква и синагога. Трафикът е затруднен, защото в непосредствена близост е изградена голяма сцена и се провежда някакво мероприятие. Мисля, беше състезание по канадска борба. Правим няколко бързи снимки и обиколка около парка и заминаваме към Сучеава. Тина хареса хотел и ни резервира стая. Хотелът е от соц времената, но реновиран – любимия ми тип! Големи, просторни, с ресторант, бар, лоби пространство. Отпред няма никакви паркоместа, но някакъв възрастен човек, който тъкмо влизаше в хотела ни забеляза и дойде да ни обясни какво да правим. Не знаеше думица английски, но се разбрахме – да направим кръг около хотела и да минем от задната му страна. Малко объркахме посоката и се наложи да обиколим из квартала, но след няколко миути пристигнахме на задния паркинг. Там човекът вече ни чакаше и ни отвори бариерата. Стаята е прилична и о, чудо! – има бърз интернет!

Written by maingagara

Вашият коментар