Ден 18

06-Юни-2021

Сучеава (Suceava) -манастир Humorului – манастир Воронец (Voroneț) – манастир Къмързани (Cămârzani) – манастир Свети Мина (Sfântul Mina) – Пиатра Неамт (Piatra Neamţ) – Бакъу (Bacău)

Тази сутрин стояхме до последно в хотела, но пак не можахме да наваксаме всичко насъбрало се за вършене с интернета. Оставихем колата на паркинга на хотела, а ние излязохем към центъра, който се намира на около 200-300 метра от хотела. Всъщност центърчето е съвсем малко, но за сметка на това с подземен паркинг под него. Не проверихме дали е CU PLATA. От там завъртяхме един клръг през близките улички, но не видяхме нещо кой знае какво като архитектура. Явно градът е по-нов.

Планирахме да тръгнем на юг, но проверихме на картата, че около нас има доста манастири и в крайна сметка тръгнахме на запад, към манастира Хумор (Humorului). Той се намира в кра яна малко градче. Пред манастира имаше платен паркинг. Не се забелязваха тълпи посетители. На входа ние бяхме единствени. Както на посетениет вчера манастири , и тук имаше обявена входна такса. Вчера всички си минаваха свободно и никой не се трогваше да плати такса, а и нямаше някакъв контрол. Днес помислихме, помислихме и подадохме 10 леи на монахинята на павилиона на входа. Тя не ги взе, но решихме д ане се пробваме да бъдем тарикати. Проблемът , че останахме само с 2 леи (80 стотинки). Вътре нямаше други хора. Дворът беше малък, църквата във същия стил, като посетените вчера.

От Humorului се запътихме към следващия манастир – Воронец ( или Воронет?). Той се намира в диаметрално срещу положна част на същия град. Там не ни провървя. Първо имаше неяснота с входа и паркинга – не ставаше ясно къде се влиза в манастира и въобще къде е той. Тъй като тука зидовете на манастирите са като крепостни стени, не може да стане ясно от пръв поглед какво има зад тях. В крайна сметка манастирът се оказа зад гробището. За съжаление тъкмо влизаше траурна процесия по алеята пред манастира и се наложи да изчакаме. Когато отидохме на входа се оказа, че има вход 10 леи на човек. Монахинята на касата направо ни откъсна 2 билета, но не можеше да се плати с карта… Тук обаче имаше и нарочен пазач, който пред отите ни върна няколко „разсеяли се“ туристи. Няма как, връщаме се.

Продължаваме надолу към Фълтичени, сравнително малко градче. Докато преминаваме по дългите му булеварди нищо не ни хаваща окото и продължаваме направо на юг. Тина докладва наличието на манастири в близост до трасето. На вид нови, но е заинтригувана и предлага да се отбием. Първият е Къмързани. По тесен път през хълмовете насред полето стигаме до манастира. Той прилича на замък. Има обаче прекрасен паркинг и даже две големи тоалетни до него. Няма вход. Дворът е прекрасно нареден и озеленен. Всичко е изпипано до най-малкия детайл. Влизаме в църквата и ахваме! Всичко е изписано прекрасно, в църквата струи някаква особена светлина. Стенописите са много свежи и въобще всичко излъчва някаква светлина и спокойствие, което трудно може да се предаде. С Тина сядаме за малко. Започва вечерна служба.

Излизаме на галвния път по друго разклонение. Само няколко километра по-нататък, насред хъмовете в полето е следващият манастир – Свети Мина.Той е по-близо до пътя, нов е и е даже още в стоеж. Дори нещо като кула е единия край е още в етап на груб строеж. Влизаме вътре. Има две църкви, голяма и по-нагоре – малка. Влизаме в голямата. Много просторна отвътре, с чисто нови стенописи, великолепно изрисувана. Тук ни чака друга изненада – някои от иконите са направени с вградено осветление, все едно излъчват светлина! Такова нещо не сме виждали никъде другаде, дори в руските манастири!

Скоро прииждат доста посетители. Впечатлени сме от семейство на средна възраст, с две дъщери, навярно близанчки в прогимназиална възраст, облечени официално като за деца. С родителите си обикалят старателно навсякъде,стараейки се да спазват установените правила.

Не можем дълго да се ориентираме къде се палят свещи. Встроящата се кула има голям магазин. Тина докладва, че вътре има помещение за палене на свещи. Оказва се точно така – отделено е с електрически плъзгащи се врати от търговската зала. Даве последните ни 2 леи за свещи. Има огромен набор от стоки – включително различни мехлеми, мед, камъни от свети места. На излизане свещеникът зад щанда ни пъта откъде сме. Не знае английски, но се разбираме, че сме българи и ни дава две хартиени ламинирани иконки и някакви листовки. Казва, че няма на български. Троганти сме от вниманието.

Навън на паркинга закусваме набързо – имаме една камара храни, които носим отпред в краката на Тина. Хапваме си даже зеле и лимон, но на мен ми се ще нещо топло. Слагаме вода в електрическата чаша за нудълси и тръгваме към Пиатру Неамт. Градът е недалеч, но запръсква дъжд, а и спираме за кратко да хапна нудълсите.

Центърът е като на малко българско градче, имаме чувството, че половинат аград се е струпал в централната градска градина. Спираме съвсем наблизо- неделя е и зоните не важат вече след 18:00. Теглим от банкомат наблизо 100 леи да си имаме кеш и правим едно кръгче по пешеходнат алея (около 200 метра), след което се изкачваме на площадче над парка. Виждаме недалеч въжена линия. Работи до 20:00, имаме час. Тина настоява за кафе, но палим колата и тичаме към началната станция на лифта.

На касата на лифта викат някакъв млад служител, който се орпавя добре с английския. Билета е 30 леи на човек за двете посоки. Изрично ни обясняват, че горе имаме максимум 15 минути за да се върнем надолу пак с лифта. Качваме се. Кабинките са от някакъв лекозатъмнен плексиглас и не може да с еснима добре през него. Отваряме малки прозорчета встрани на кабината. Лифта върви по високи кули право през града. тази част от града е издължена и тясна. Началната станция е почти в накрая на града и пресича този „провлак“ напречно над сградите, издигайки се по-нататък по хълма. Там има няколко заведения с тераси, които вече изглеждат затворени. Има и седалков лифт, чиято горна станция е на метри от станцията на кабинковия лифт. Струва ми се, има нещо като ски писта, при това с осветление по краищата й.

Правим бърои снимки и отново се качваме на лифта. В Брашов не можахме да се качим, но тук накрая успяхме! Слизаме благополучно на долна станция и се връщаме от другата страна на централната алея. Тина отива за кафе и донъти, каквито забеляза радара ми близо до банката. Скоро Тина идва с голяма кутия. Тук паркингчето е малко, с неправилна форма и препълнено. Идва човек и ни пъта дали тръгваме скоро. Тиан му казва 5 минути и той отвръща, че ще чака. Не харесвам така някой да ме припира и тръгваме. Излизането на града е дълго, по дъъълга улица, която преминава в урбанизирана извънградска зона, а след това преливат едно в друго села. По принцип в Румъния е така – селата са на по 100-200 метра едно от друго. Ако има поне 500 метра трябва да вдигате банкет. Често на един пътен знак са табелите за край на едното село и начало на следващото. Това означва, че понякога десетки километри трябва да се движите с 50км/ч…

Движим се към град Бъкау. Тина преглежда хотелите, но не успява да хареса нещо, което и да е изгодно. Спираме на крайпътно мотелче. Собственикът не приема карти, само кеш. Продължаваме. Нататък проверяваме къща за гости. Няма никой, няма и звънец. Тина резервира хотела, който така или иначе беше харесала, но имаше някои колебания, защото не бе брез booking, а и няма включена закуска. Градът се пресича по дъгла километри улица. Изглежда голям ,утре ще има какво да разглеждаме. Хотелчето е многодобро, стаята също. Всичко е както трябва да бъде. Има даже тераса и бързо замразяващ хладилник, както и знезда за USB. Минава известно време преди да разберем, че хладилникът се включва от ключ на стената. Нетът е страхотен!

Тъкмо качвам първите две видеа и гледаме на запис новините и нетът спира, съвсем. Едвам се връзваме за този от ресторанта.

Written by maingagara

Вашият коментар