Ден 19

07-Юни-2021

Бъкау – Фокшани – Браила

Днес никак не ни се тръгваше. Все по-изтощени сме от неспирното обикаляне, а и имаме още работа с интернет – по снимки и видеа. Трябва да освобождаваме стаята до 11 часа. В Румъния като цяло няма един стандарт за настаняване и освобождаване. Навсякъде е различно, макар, че на повечето места е като у нас, в България. Поне нямаме закуска в цената и съответно се наспахме, без да е нужно да навиваме аларми и да ставаме рано-рано.

Ресторанта е много красив, има и симпатично дворче. С Тина хвърляме багажа в колата и единодушно сядаме на по кафе да се освестим. Вземам с мене лаптопа. Долу поне има чудесен нет.

Към 12 на обяд все пак отлепяме и тръгваме да разгледаме града, Бакъу. Дълго циркулираме из географския център на града, но не можем да намерим някакъв изразен център, с голям площад. Явно градът е нов, не виждаме някакви исторически сгради. Няколко големи църкви. След няколко тегела забелязваме магазин на голяма верига, където има всичко – представете си голям хранителен хипермаркет, плюс половин Технополис, плюс половин Хиполенд. Напазаруваме набързо една голяма торба плодове, зеленчуци, пудинг, мляко, и един луканков салам. В Румъния месните продукти са като правило много качествени.

Продължаваме към град Аджуд. Минаваме по дълъг булевард, но нищо не ни хваща окото. Все пак не подценяваме малките градчета, защото в Русия така подценихме Суздал и Ростов Велики, а се оказаха пълни със старини – в Суздал имаше 27-28 църкви, 4 манастира и 2 крепости. В градче около 10 000 население. От тогава сме внимателни, хаха!

Продължаваме към Фокшани. Има симпатично центърче, с малко паркче. Дълго обикаляме наоколо да намерим ясто, което да не е CU PLATA. Спираме близо до центъра зад някакви блокове. Центъра му е наполовина на Свищов. Неголям площад, с монумент на обединението, павилиони и малко паркче. Забелязваме, обаче, интересно кафе на главниата улица, там където тедна сграда леко се отдръпва навътре в пътя и самото кафе не е на самия тротоар, а зад зелена леха. Вземаме си парче великолепна торта и две кафета. Трябва обаче да платим потделно тортата и кафетата, въпреки, че са в едно помещение двата щанда са обособени в отделни зони.

Днес явно ни е ден за релакс и кафета. Между впрочем, точно така харесваме да пътуваме из България – във всяко село в селския магазин могат да ти напавят кафе на прилична машина, цените по селата и малките градчета са скромни, може човек спокойно да пие поне две кафета на заведение на ден, както и да намери къде да обядва вкусно и нескъпо. Това много ми е липсвало по Русия – там не пият въобще кафе, а само чай. Въобще там си е приключение да намериш нормално еспресо. Ако иам кафе, то обикновено е нес. В румъния поне кафе си пият хората и с това няма проблем.

Тръгваме към Браила. Пътят е страшно разбит, с коловози от нагънат асфалт. Румънците се силят с над 70, дори тирове се напъват да ни изпреварват. По пътя за Тина резервира стая в голям соц хотел, както обичам. Има голям паркинг, голямо фоайе и още по-голям ресторант. Жената на рецепцията е над средна възраст, но знае прилично английски. Цената на рецепцията е същаъа, която booking ни обявява. При това ни обявяват, че е свалят от 90+ лева, а тук в хотела никъде няма обявена подобна цена. Стаята иначе на много висок етаж и има великолепна гледка! Във възторг сме!

След кратка почивка, не ни свърта и решаваме да направим вечерна разходка. Скоро съвсем мръква докато излезем и разходката си става направо нощна. Сгоден случай за експерименти с нощни снимки! Брегът на Дунав е наблизо, но няма директен шът до там, а трябва да криволичим из уличките. Спускаме се накрая по една дълга стръмна калдъръмена улица до началото на крайбрежната алея. Скоро тя става само пешеходна. Има доста хора по пейките. Чак в другия край има 2-3 неголеми заведения в дървени павилиони. По целия бряг има кораби. Правя няколко нощни снимки с дълга експозиция над 1 секунда. Излизат възхитителни резултати. Много е важно обаче да има статив. За такъв използвах една пушка за корабните въжета. Интересен резултат се получи и с вградената светкавица. Тя успява да освети цял кораб! В комбинация с висока чувствителност на фотоапарата не му трябва кой знае каква светлина да освети обекта.

Правим кръг през другия край на алеята, и през широко стълбище излизаме на булевард. От там е около километър до хотела ни. Тръшваме се да спим. След някое време се освестяваме, вечеряме набързо и се тръшваме пак.

Поглед от хотелската стая към нощна Браила:

Written by maingagara

Вашият коментар