Ден 20

08-Юни-2021

Браила – Тулча – Галац -Браила.

Днес мислихме ,мислихме и сутринта веднага след закуска платихме още една нощувка. Не ни се събира багаж, а така или иначе след Тулча пак трябва да спим или в Галац или в Браила. Тук хотела ни харесва и решихме да не рискуваме и да си останем тук за още една вечер. СЪмняваше ни само, че цената на рецепция е без закуска, тъй като беше обявена отделна цена и за закуска. На рецепция обаче се оказа, че закуската се включва и общата цена е колкото през booking. Проблемът с удължаването на престоя, когато си резервирал през booking е, че сайта ти е дал отстъпка, която на рецепция не можеш да вземеш. А ако резервираш отново през сайта може да не ти даде такава отстъпка или ако ти даде – втората резервация се води съвсем отделна и хотелът може да ням авъзможност да те остави в същата стая. Тоест трябва да местииш багажа. За щастие избегнахме този проблем.

Днес денят тръгав с поредната драма – прастката ми е пристогнала в офис на куриера на другия край на града. Пътят до там е прав и стигаме бързо и без никакво лутане. Показвам номера на пратата, давам паспорт, носят ми я. Не може да се плати с карта… 21 век. Куриер. Следва обратен завой. За щастие има офис на банката, която ни трябва, в Браила. Отиваме бързо. Разстоянието е около 3 километра, но трафикът е голям, а шосето е по-скоро улица, отколкото изходен булевард за такъв град. Добираме се, намираме по чудо място за паркиране, което дори не е CU PLATA, тегля 160 леи и пак се сръщаме. Вземам си пратката. Вместо батерия EN-EL 14a са ми пратили само 14. В сайта им имаше и двете, поръчах 14а, но във финалната разпечатка пишеше 14. Помислих, че е някаква печатна грешка, но….Като и да е. И тази върши работа.

Тръгваме към Тулча, обратно през центъра на града. Малко след Браила се оказва, че това, което сме мислили за мост на картата, всъщност е ферибоитна линия. Подканват ни да се качваме, но все пак Тина отива да пита каква е таксата. 25 леи за лек автомобил. Съгласяваме се и захождаме по рампата. Таксуват ни общо 27 леи – 2 за нас двамата. Фериботчето е малко, побира около 10 коли, но наблизо има по-големи за тежки камиони.

За няколко минути фериботът се напълва и енергично отлепяме от кея. Видо трафикът е много голям – малко по-надолу по течението се виждат двата основни пилона на мост в строеж. Опънати са даже носещите въжета, но като гледам етапа на строителство – няма да се завърши до година, може би две.

На другия бряг, въпреки че е пътят е на равно, той се вие като змиорка. Освен честите завои пътят е и в много лошо състояние, целият на вълни и кръпки. 70км/ч е абсолютният максимум, отвъд който не ми е струва безопасно да се кара. Поне няма коловози. Трафик има сравнително много.

Около нас се редуват един след друг ниски ис редно високи тревисти хълмове. Гледката много напомня западния бряг на Волга между Казан и Самара. Скоро виждаме табела за манастир. Само 2 километра. Оказват се поне 5. По широк черен път, насипан със ситен чакъл, добре заравнен стигаме до манастира. Не се мярка жива душа в жегата. Посрещат ни само няколко кученца. Видно, манастирчето още не е построено напълно. Тук виждаме за пръв път великолепна чешма, на която цялата стена е изрисувана като икона. Оказва се мозайка.

Продължаваме нататък към Тулча. Пътят минава през хълмове с дълги изкачвания. На тръгване имахме бензин за около 180км, но сега изведнъж ни показа 90и започна бързо д анамалява. На равно консумацията е около 4-6, но по тези баири е доста повече и съответно компюърът преизчислява с новите стойности. По целия път, около 90км, няма нито една бензиностанция. Чак на входа на Тулча е първата.

Зареждаме чак в града. за близо три седмици в Румъния не сме забелязали да има, както в България,малки бензиностанции на доста по-ниски цени. Общовзето всички държат приблизително еднакви цени в съответния район.

За радост, тук може да се спре навсякъде, дори по центъра. Спираме до така нарфеченият “ посетителски център на делтата на Дунав.“ Сградата всъщност е аквариу и е средно голяма, а за аквариум даже малка. 20 леи (8 лева) е входът на човек. Не ми се дават за да гледам 10 аквариума, но Тина досега не е била в аквариум и решаваме да влезем. Не се приемат карти. Отказваме се окончателно, особено като видяхме, че целият първи етаж е фоайе, каса и тоалетни. За аквариуми остава съвсем малко место. Разбирам да се отиде на аквариум като в Барселона – със стъклен тунел през водата. Човек върви насред рибите. Тръгваме към близкия площад. Жега е и почти безлюдно. Харесваме заведение за кафе. Пълно е, явно е вкусно и не е скъпо. Вземаме си и една домашна лимонада (0,5 литра). Общо около 28 леи (11 лева)

Не се бавим много и тръгваме към крайбрежната алея. Поне половината от нея в сериозен ремонт – забиват дълбокли пилони. Има няколко големи заведения, но не на самата алея, а страни в страдите. Нататък по кея има десетки лодки, предлагащи туристически обиколки. За съжаление ние изтървахме тази възможност, защото по-големите турове започват в 8 – 9 сутринта, а това значи, че трябва да с еспи в Тулча. Иначе ни предложиха на место и разходка около час и половина с бързоходна лодка за около 350 леи. Правим завой към близкия булевард и към паркинга. Вземаме колата и отиваме на близък хълм с монумент. Паметникът е ограден и се охранява. В двора му е истоическия и археологически музеи. От върха на хълма се открива гледка към целия район.

Изкачваме 6 блока по 12 стъпала до върха. Правим един кръг и няколко снимки. Има и далекоглед, който дори не се заплаща. О, чудо!

Продължаваме към Галац, по друг път. Тук трафикът е в пъти по-малко, да не кажа – ням апочти никой. Пътят е по-нов и в доста добро състояние. Движим се бързо. На два пъти виждаме табели за манастир Кокош. На третия път вече не издържах и отбих. Минав с епрез 2 километра широпк черен път, посипан със ситен чакъл, но имаше доста неравности. За щастие скоро пътят излиза на асфалтов такъв, а от там след 2-3 километра сме на огромния паркинг на манастира. Той явно е сравнително нов. Портите му са пищно резбовани. В дрора монах коси с моторна косачка.

Влизаме в църквата. Какъв шок! Цялата църква е изографисана само с мозайки – стени, сводове, всичко! Всичко блести по неопиусуем начин. Като гледам снимките, това нещо няма пресъздаване, трябва да се види лично.

Какъв късмет! В Румъния попадаме често на вликолепни манастири. Много сме доволни.

Продължаваме към Галац. Тук се натоварваме на по-голям ферибот без никакво чакане. Цената общо е 21,5 леи. Скоро натоварват 2 тира и тръгваме. Слънцето е ниско и насреща, не стават хубави снимки на Галац.

Градът е кацнал на висок бряг. Тръгваме по дълга няколко километра крайбрежна ивица. Намираме нещо катп център, с няколко големи хотела. Правим кръг докато стане 20:00 часа и вече няма зона в града. Градът видимо не е старинен, всичко изглежда съвременно – дори тротоарните плочи. Правим пеша обиколко около двайсетина минути. Тръгваме към Браила по булевард, който е като в Русия – широк, прав, поняколко ленти в посока, покрай него високи сгради, но с големи пространства между тях.

По пътя се сещаме, че нямаме зеленчу, ниот някакъв салам за вечеря, а за заведения нямаме сили. Влизаме в Браила, Тина насочва към верига супермаркети. В първия заленчукът е мърляв, втория магазин не е на адрес, обявен в Гугъл. Третият е денонощен и много голям. На касата се сещам, че съм си забравил картата в колата. Налага се да пресека широкия булевард. Отключвам и изпускам някъде ключа – не мога да видя вътре около седалката или до колата. След кратко лутане го намирам на метър, до предната гума. Заключвам и пресичам отново булеварда. Тина вече сериозно се притеснява.

Прибираме се към хотела, вече почти изцяло мръква.

За пореден път страдаме от недостатъчно сериознат аси подготовка. Огнян, наш приятел велосипедист, ни изнформира, че има фериботи от Тулча до села на брега на черно море. Пътувало се около 5-6 часа. Лесно намирам интернет сайта на компанията. Цената за човек е 49 леи (20 лева)…Виждаме и доста хотели и къщши за гости в селото, Сулина. Много ни е яд. Трябваше да спим в Тулча, да оставим там колата, да попътуваме с фериботадо Сулина, да спим там и на другия ден да се върнем. Жалко. Обмисляме да се върнем, но…много ще се забавим вече, а и какво да гледаме по реката – в google street има заснет водния птъ Тулча- Сулина. Лодкат естествено минавя далече от брега. Ще се виждат само някакви дървета и храсти по пътя…едва ли има за какво толкова да отделим 2 дена. Решаваме, че ще е друг път, със специално пътуване. Все пак Румъния е съседна държава. Лесно можем, прибирайки се от София за Варна да се оклоним към Тулча и през Констанца да се приберем.

https://youtu.be/a3esu__J19I
https://youtu.be/GKFOlNaf-hA
https://youtu.be/Cs5sI8TBTeM

Written by maingagara

Вашият коментар