Ден 21

09-Юни-2021

Браила – Галац. Малка авария.

Днес най-накрая идва ред да обиколим Браила по светло. Насочваме се към съвсем близкия музей. В него първия етаж на основната сграда е исторически музей. Има експонати отпреди 4-4500 години преди новата ера. Мястото е благодатно – делта на голяма река, наноси, плодородни почви, много питейна вода, животни. Разбираемо е. След историческата експозиция ни приканват през вътрешен двор в друга пристоена отзад сграда, където е художествен музей. На втория етаж са зали за модерно изкуство, като цели зали са посветени на отделни художници. Няколко зали за пресъздадени копия на ателиетата на съответния художник, със мебелите и библиотеките им даже. Връщаме се в основната сграда. Там на втория етаж има подобни зали за известни личности от град Браила – професори от началото на 20 век. С кратка биография, семейни снимки, мебели, библиотеки. Впечатляващо уважение към известните съграждани!

Напускаме музея и продължаваме към началото на пешеходната алея, която започва буквално на метри от музея. над част от пешеходната зона е направена арт композиция от разноцветни чадъри, която изглежда красиво, но пък закрива изгледа към старинните сгради по алеята. Освен това не пазят никаква сянка, а днес е здрава жега.

Част от сградите са добре поддържан и, но друга голяма част са изоставени до такава степен, че чак са поникнали цели дървета върху фасадите им.

Опитваме се да си представим как са живяли и вървяли по същите тези места Ботев и другите български емигранти-революционери.

Връщаме се обратно по алеята. Бяхме харесали пекарна, но имаше доста дълга опашка, а сега вече не и с Тина вземаме един кроасан и цял козунак. Възхитителни са! Тина споделя, че такъв кроасан не е яла никога!

Връщаме се в началото на пешеходната зона, където насред голямо кръгово движение е създаден голям парк с няколко паметника и малък фонтан. Около това кръгово са разположени големият ни хотел, историческия музеи и началото на пешеходната зона.

Продължаваме към паметника и мемориал(музей?) на Ботев. Кръжим в района, но не ги намираме лесно. накрая паркираме от едната страна на зелена алея и виждаме малък паметник, под метър висок, на който явно е имало скулптура. Има олющен надпис, че храдинката от 4-5 дървета пред балконите на блока се именува на Христо Ботев. Тъжно. Встрани, на около 10-15 метра виждаме друга, по-голяма стена с флаговете на Румъния И България и възпоменателен надпис, указващ, че тук е било мястото на къщата, където е живял Ботев. Интересно защо не е запазена. Толкова ли е било важно да се построи нискоетажна панелка точно на това място??

Все още не виждаме музей. Внимателно се взираме в картата и установяваме, че е на около 50 метра по-нататък, отвъд близкото кръстовище. Там няма музей, а мемориалът е обикновен паметник-бюст на Ботев, изобразен леко като талибан.

Тръгваме си леко разочаровани. Ботев е дал много на България и Рум,ъния трябва да се гордее, че е допринесла за развитието на Ботев, революционното движение и свободата на България.

Продължаваме към Галац. В движение моля Тина да провери тази телевизионна кула дали има ресторант на върха си. Тина проверява и о, чудо!, оказва се, че има ресторант и това е единствената телевизонна кула в Румъния с ресторант на върха си. Намираме я лесно, до основата й има средно голям паркинг. В основата на кулата има ресторант, подготвят някакво тържество. На входа, обаче, ни посреща севрвитьор и ни ескортира до тесния асансьор. Влиза с нас. Асансьорът е почти старинен, със ръчно затваряши се две крила на вътрешната врата. Движим се дълго нагоре. Пристигаме горе. Ресторантът е с хубави покривки, подготвени няколко комплекта чаши. Само ние сме горе. Информират ни, че кухнята не работи в момента. Цените на кафетата и беазалкохолните са даже по-ниски, отколкото обичайно в града. Шокирани сме. Поръчваме кафе, капучино и домашна лимонада. След известно време ни носят каничка с лимонада. Има даже мед в нея на дъното. Информират ни, че имат проблем с кафе машината. Започва някакво суетене, идва даже жена от долния ресторант. Безуспешно.

От целия кръг около 60% от обиколката му се заема от ресторанта, откъм река Дунав. В другата част е нещо като кухня. За разлиак от кулата в Останкино, където храната се носи от долу, тук явно кухня има и горе. Има велликолепен изглед във всички посоки към реката. Времето е чудесно, наоколо е равно и се виждат в далечината кълмовете в посока Тулча. Долу щъкат непрекъснато фериботи между двата бряга. Великолепен изглед! Чудно е защо не е пълно. Минава 15:00 часа, искаме сметката, с нея ми носят и капучинато. таксуват ни по 5 леи вход на човек – 2 лева. Нищо не е, но не ясно обявено долу на входа.

Слизаме надолу сами. Времето е около минута и половина. Не засичам точно, но довършваме започната минута, следва друга цяла и започваме трета, според часовника.

Насочваме към Яши. Имаме към 250 км. По пътя, освен Бърлад, няма други градове и се надяваме да се придвижим бързо. Следват голи тревисти хълмове като в Добруджа. За съжаление скоро налитаме на руло трудно видима метална мрежа. Срещу мен идват автомобили, зад мене също, няма как нито да отклоня встрани, нито да набия съвем рязко спирачки. Макар и с намалена скорост връхлитаме мрежата. Спираме веднага и проверяваме за щети под колата. Мрежата я няма одолу, нито по шосето зад нас. капе обаче някаква течност под предната дясна седалка. Прилича на вода, но не сме сигурни. Тръгваме веднага напред към най-близкото населено място. Буквално 2 метра след тръгването ни светват аларми за ABS и Track control.

Най-близкото село, Cuca, ни се струва твърде малко за да имасервиз или поне къде да преспим. Спирачките работят добре, пеодължаваме бавно напред. Ще се опитаме да стигнем до Бърлад, първият по-голям град пред нас. Скоро започва да се чуяа все по-интензивно тракане, учестяващо или забавящо с промяна на скоростта. Гумите са с нормално налягане. Отбиваме няколко пъти за оглед. Накрая забелязваме огромно телено руло около механизмите на лявата гума. Преместваме колата на безопасно място и опутваме да влезем в контакт със застраховател. Телефоните с 0700.. не могат да се избират. Даден е телефон за връзка от чужбина с+359 700.., но при опит за връзка насрещната страна затваря веднага връзката. Обаждаме се на бащата на Тина да информира застрсхователя. Скоро ни се обаждат, разменяме няколко разговора, в които уточняваме какъв е приблема и къде сме. Свързват се с нас румънските партньори на застрахователя. Тръгва към нас автомобил на пътна помощ. Докато чакаме всичкото това развитие, сваляме част от багажа, вадим куфара с инструменти. Няма никакви клещи. Бях си купил отделно, при това са ми на лесно място. Вадя ги и започвам да режа парчета от мрежата. Ако имах челни секачи щях да приключа всичко за 10-15 минути, но сега, с обикновени клещи, всичко отне около 2 часа. Снимките по-долу са на малка част от мрежата. Това, което се вижда около колелото е около половината от това, което беше. Парчетона асфалта е едно от всичките. Общо отрязох около 4-5 такива големи и още 4-5 доста по-малки. Накрая си израних ръката, заболя ме и от стискането, изцапах си тениската и панталона, но поне свърших работата.

Скоро видяхме камиончето на пътна помощ на табелата на селото наблизо и му махнах енергично от отбивката.

Единия от младежите владееше малко английски, но не разпитваха за детайли нито огледаха нещо, а направо качиха автомобила и ни подканиха да се качим в него. Не казаха къде отиваме, но вече качени в колата, в последния момент питах. Фокшани. Около 80км. Започнахме да криволичим по разни селски пътища. Общо стансха около 100км. Между нашето място и Фокшани има река или дълго тясно езеро, заради което в района може да се пресече само заобикаляйки отгоре или отдолу езерото. По пътя хапнахме козунак и чоплихме семки. След час и нещо ни оставиха на околовръстното на Фокшани на паркинга на фирмен сервиз на Форд. Ние не сме указвали къде да ни карат нито въобще да ни карат, явно всичко е уговорено със асистанс компанията и застрахователя

Сервизът беше вече затворен, работят 8 до 17 часа. Мислехме за хотела в центъра, но на картата ни излязох две къщи за гости, непосредствено до нас. Избрахме по-малко мизерната. След кратко лутане по околоните улички намерихме сградата, зад близките бензиностанции. Посрещна ни възрастен човек, който не отключи докатоне сложихме маски. Мина известно време преди да се разберем каква стая сме резервирали. Супериорна, с балкон. И въпреки това мизерна.

Written by maingagara

Вашият коментар