Ден 22

10-Юни-2021

Фокшани. В сервиза и из града.

Днес се пробуждаме в 9, оставих Тина да се търкаля в леглото, а аз тръгнах към сервиза да уговоря нещата. Вчера късно вечерта се оказа, че нищо извън транспорта с пътна помощ не е уговаряно за нас. Поискаха ни една камара документи и снимки.

Трябвало да се изготви план-сметка за ремонта, да се преведе на български, да се одобри от застрахователя и чак тогава да се пристъпи към ремонт…

Как да се направи разценка за ремонта като не се знае какво точно е повредено? Как да стане без влизане в сервиз? И откъде да намеря превод на български? Та аз съм на път, може да съм в някое село??? Пълен абсурд.

В сервиза влизат в положение. Има автомобил вътре, изчакваме го и сме ние. Предлагат ми кафе и безалкохолно. Към 10 става ясно, че нещата ще се проъочат. Звъня на Тина да събира багажа. Тина звъни към 11. Трябвало да напуснем в 9. Тина е възмутена, аз още повече. На мен са ми ясни тези номера, затова не ща и да чувам за частни квартири или къщи за гости. Връщам се в хотела, изнасяме багажа.

Чакаме в релакс зоната. След известно време млада дама от офиса взема ключа и закарва колата в сервиза.

Бавят се малко над час. Повреден е датчик за ABS, нещо по щангата на колелото и част от пластмасовия калник. Части такива нямат, обикновено отнемало няколко дни доставката. Обясняваме положението, че сме на път и на хотел, влизат ни в положение, правят някаква справка, и уреждат частите по куриер за утре. Викат ни долу за съвместен оглед, правя снимки с фотоапарата – на повреденото и здравото колело. Уверяват ни, че спирачките са в ред и можем да се движим с автомобила.

Отиваме към центъра на града, към любимото ни кафе. Спираме си на предишния паркинг. Оглеждаме за театри, да посетим някой концерт, балет или постанивка. Не можем да нсмерим представления и дори афиш в интернет. Тина избира хотел, пак е близо до сервиза,но е в града. Отиваме на разходка към близкия театър и парка към него, които забелязахме на влизане към центъра. На заминаване от кафенето, от сладкарския щанд си избираме типов хляб с различни семена. Още по пътя го започвам. Страхотен! Много вкусен и точно както го обичам – отвън с хрупкава коричка, отвътре топла нежна, мека сърцевина. Скоро виждаме друга пекарна, с голяма опашка отпред. Тина се нарежда да вземе две банички със сирене. Те са квадратни, плоски като у нас, но са по-скоро бутерки и не са мазни, естествено.

До театъра в процес на изграждане е алея на славата. Имаше вградени звезди и изписани имена. Имаше поне едно свободно място.

Завъртяхме се през парка, но в жегата не беше много приятно да се стои на шарена сянка и се прибрахме към хотела.

Във възторг сме! Особено след снощната стая. Хотелът е средноголям, с голям ресторант, с големи маси, всички столове с тапицеррия от червена кожа. Стаята ни е откъм задния двор – тиха и спокойна. Нета лети! Лягаме да отпочинем. Чуват се от време на време петли да кукуригат. Идилия! 😀

Към 7 вечерта излизаме до супермаркет в района. След кратка обърквация с посоката на маркера в картата сме там. Ти а трябв да си конфифурира компаса на телефона.

Купуваме 4 бутилки различни напитки и някои други неща и се прибираме да отдъхнем.

Получил съм от сервиза доклад за състоянието и проформа фактура, както се иска от застрахователите. Докладът е на англиски, а проформата на румънски, но с международните номера на резервните части. Препращам всичко на застрахователя.

Written by maingagara

Вашият коментар