Ден 23

11-Юни-2021

Фокшани – Бърлад – Яши

Днес сме в сервиза малко след 11. Частите са пристигнали по куриера, но пред нас има друг клиент за халето. Чакаме близо два часа ред. В релакс зоната на приемнтата има 2-3 масички със столчета и диван. Правят ни по едно кафе, няколко пъти си наливахме студена вода от машината. Накрая една от младите сътруднички в офиса взе ключа и откара колата в халето на сервиза. Отне около два часа. По едно време взехме вече да се притесняваме. Накрая всичко е готво! Служителките са подготвили всички необходими документи, както съм поискал от името на застрахователя. Доплащам с карта остатъка за ремонта, общо малко над 900 леи. Всичко струва малко под 200 евро, по груби сметки. Отделно загубите на време и хотелите…

Дават ни кутия със сменените части и тръгваме. Трябва ни винетка, нашата е изтекла. Това ни е поредна винетка. Ако знаех колко дена ще сме в Румъния щах да купя направо месечна, но когато тръгвахме аз насам не предполагах, че има къед да обикаляме повече от десетина дена. Иначе месечн винетка излиза по-скъпо от 2 седмични, но по-евтино от три. Отсреща на сервиза има Ромпетрол. Трябва да пресечем шосето, но колоните от автомобили са безкрайни. не можем и да се включим с десен завой, защото нататък се излиза от града и няма къде да се обърне. Кошмар. След няколко минути изчакване успяваме да намерим пролука и се изсрелваме напред към бензиниостанцията. Тина влиза с моята карта и малкия талон. Оказва се, че не продават винетки. Продавали на бензсиностанциите на Ромпетрол, а тая била Ромпетрол партнър… Включваме се пак в шосето, до близкото кръгово, правим обратен завой и намираме бензиностанция, откъдето вземаме винетка. Вече е късен следобяд, когато накрая успяваме да потеглим окончателно от Фокшани. Тръгваме към Яши, единствения голям град в цяла Румънска Молдова – с население над 400 000 души.

Вече наближава 18 часа, когато влизаме в единствения по-голям град по маршрута ни – град Бърлад. В центъра не забелязваме нищо кй знае какво забележително, освен голяа градина с много рози. Спираме в една уличка до градината. В паркчето, разбира се, има паметник на Михай Еминеску. Той е нещо като нашия Ботев или Левски, грубо казно. Навсякъде е. В единия край на парка има красива сграда, която от едната страна е музей, от другата е театър. Правим едно кръгче из парка, снимаме няколко сгради остреща едния от ъглите на парка и се връщаме при колата

Продължаваме нататък. Преди изхода на града преминаваме край голям парк от високи дървета с гъсти корони. Общо взето прилича на софийската Борисова градина, но естествено, по-малък.

Малко след Бърлад, вдясно от пътя виждаме огромен монумент, с голяма статуя на конник, изобразяваща Стефан Велики (Ștefan cel Mare). Към постамента води дълго парадно стълбище. Околността е оформена като паркова алея, има паркинги от двете страни на шосето и множество пейки.

Малко преди да влезем в Яши забелязваме табели за манастир основан през 17ти век, но е твърде далече, на около 16-17 километра встрани, а и по това време манастирите са вече затворени. Влизаме в града през няколко кошмарни кръгови. Търсим лаборатория за тестове, за си извадим утре тестове, които ще са ни нужни за д аминем украинската граница. Предварително сме изтеглили списък на всички оторизирани лаборатории в Румъния и сме избрали една в Яши. Търгваме да търсим адреса, но навигацията не приема този номер. Търсим съседния. В района има само индустриални сгради и халета, складове. Гледаме няколко пъти внимателно. Нищо. Не откриваме по име самостоятелна лаборатория с това име. Има такава болница, но тя е на съвсем друг адрес. Явно лебораторията е регострирана с юридически адрес, съвсем различен от фактическия…

Намираме болницата. тя явно е съвсем нова, защото я няма в навигацията на колата, но я има в Гугъл. Забутана е в някакви улички, естествено няма паркин, ноочно срещу входа се оформя някаква площадка, която естествено е частна и паркирането е платено.

Още търсим хотел, Отбиваме да направим оконачтелен избор. Тина избира малкък хотел наблизо. Всичко в него е изпипано много старателно. Прозорецът ни гледа над асма в някакъв двор. единственото неудобство е, че нямаме включена закуска в цената.

Отпочивайки от всичко, проверяваме в сайна на българското МВНР и виждаме, че преди два дена е променена публикацията с информация за Украйна. Вече се приема и антигенен тест на границата. Ура! Ще спестим малко пари, а и няма да има нужда да си правим тестове толкова рано.

https://youtu.be/5_FyEDngGos
https://youtu.be/OP28oRtAVm4

Written by maingagara

Вашият коментар