Ден 24

12-Юни-2021

Яши. Обиколка из центъра и авторазходка до манастирите Stavnic и Hadambu. Нощен преход до Ботошани.

Яши е доста голям град, над 400 000 души население, а и както се убедихме вчера, има доста дълъг булевард около някаква река през града. Виждаме, че има някакъв дворец и го набелязваме да го проучим. Отправяме се право към него. До него виждаме част от пешеходната зона на центъра. До самия дворец има поне един мол и множество бизнес сгради, всяка със собствен паркинг. За двореца също има паркинг, където виждаме табели, че престоят до два часа е безплатен. Не харесвам да трябва да си гледам часовника и затова търсим безплатни места. Малко по-нагоре по уличка успоредна на булеварда намираме огромна площадка, паркинг за десетки автомобили. Избираме максимално сенчесто място. През тунел в сградата до нас излизаме на главния булевард и скоро сме пред двореца. Там има малък базар, на който не се спираме. Пред вратата ни спира охрана, но не можем да се разберем на английски. Служителят вика свой колега над средна възраст, може би дори предпенсионна, но с бронирана жилетка, който ни обяснява трудно на английски, че е затворено. Докато обяснява обаче, вмята няколко думи на гръцки. Тина знае добре гръцки и веднага започва разговор на гръцки. Обясняват й, че днес е Ноща на музеите и сега е затворено. Ще пускат след 19:00. В дрореца са четиори музея, с обща цена за вход над 20 лева на човек. Дворецът изглежда нов или поне перфектно поддържан, с богата орнаментика и сме повече от заинтригувани да го посетим. Решаваме да обикаляме докато стане време за влизане.

От другата страна на двореца има голяма градина, с фонтан, а в полукръг са разположени различни заведения. С Тина се разхождаме из парка и сядаме на пейка под сянката на един навес, покрит от увивни растения. Тина отива за кафе и нещо за пиене.

Времето напредва, ние огладняваме. наблизо има няколко заведения. радарът ми засича добри пици на едно от местата. Все пак решаваме да влезем в мола. Той има необичайна конструкция – първия етаж е от заведения за хранене, а на горните етажи е всичко останало. Така, както си се разхождаш, просто си се отбиваш, хапваш и заминаваш. Без излишни перипетии и чудене как да се качиш на N-я етаж най-горе без да обикаляш през всички етажи.

Качваме се на горния етаж. В дъното му топла връзка води до съвсем друга сграда, която е оформена като сграда само за хранене. Влизаме в огромна зала с множество заведения и общи маси и столове. След кратък оглед решаваме да се доверим на познатото и си вземаме салата и пица Гирос. Възхитени сме и от количествата и от качеството на продуктите. Сядаме навън, на огромна тераса. Това също е много необичайно, защоо по правило моловете нямат тераси въобще или ако имат са съвсем малки. Пред мола обаче има по-ниска сграда, в която също има заведения за хранене и която частично препречва гледката.

Правим един полукръг около двореца и излизаме зад него, където е паркинга. точно на отрещната страна на булеварда зпочва пешеходната зона на центъра.

Пешеходната алея не е много голяма, но не е и много малка. В самото и начало има два манастира. Първият е с малко дворче, но църквата е мног интересна – отвън е целите стени са старателно гравирани. Сварваме точно времето от деня, когато църквата е затворена за посетители. Съседната сграда е музей, но не влизаме.

Малко по-нататък има много голям действащ манастир, с голяма църква и няколко големи сгради. Има и голям портал с арка края, срещуположен на пешеходната зона. Пред църквата има дълга опашка от 20-30 души, която не върви никка бързо. Или пускат периодично посетители или тече някакво поклонение. Прииждат непрекъснато хора по един по двама, но не виждаме да носят цветя. Може да са докарали в града някаква чудотворна икона и населението да се стича. Няма кой да обясни. Заминаваме си.

Малко по-надолу пешеходната зона свършва, правим един обратен завой и се връщаме назад до театъра, към който води добре поддържана зелена алея.

Връщаме се през странични улички към паркинга. Имаме доста време до 19:00 и ще посетим и манастира, който вчера набелязахме. Не помним точно името му, нито можем да проверим по кой точно път сме влезли – докатп тракерът работи не може да се разглеждат предни трекове… Тръгваме към един от двата в района. -манастира Ставник (Stavnic) Оказва се в ранна фаза на строеж. Докато се чудим един от строителните работници идва към нас.

Тръгваме към следващия. Навигацията ни прекарва по някакви криминални пътища – налага се да минем по няколко километра широк черен път, настлан със ситни камъчета. След него излизаме на някакво село, близо до което е манастира Хадъмбу (Hadâmbu). Досами входа има средноголяма нова църква. ворът е огромен, разделен на няколко части. Малко по-надолу зад квадрат от крепостни стени има по-малка старинна църква. Вътре е съвсем малка, като параклис. В различни краища на малкия квадрат, очертан от стените има и малък параклис с икона, по скоро даже беседка, както и чешма. В единия от ъглите на своеобратната крепост има останки на кула, в която е оформен параклис на светец. Явно е живял там.

В трети двор, който може да се определи като централен, има добре поддържана градина и явно жилищна сграда за монасите. До нея встрани и леко отзад има отделна построха, с надписи, че е за хигиенни цели – къпалня и тоалетни, с няколко отделни входа за мъже и жени. Зад жилищната сграда, в друго обособено дворче има голяма кръгла постройка, цялата остъклена, явно някаква зала за тържества.

В долния край на централния двор сред върби минават тесни пътечки, които пресичат по метални мостчета малко езерце. По него плуват лебеди. В долния край на езерото има няколко пейки и даже люлки, поставени на брега на езерото и сгръб към него, но с лице към голям птичарник. В него освен гълъби има и други птици, например един паун, когото дебнахме известно време да си разпери опашката. Накрая той ръгна да я разперва, но само колкото дани подразни и пак я прибира. С Тина се чудим не им ли тежи тази дълга опашка.

В двора до птичарника има и няколко щрауса. По алеята е пълно с родители и малки деца.

Тръгваме обратно към паркинга по другото мостче., което води към тунел от върбови клонки. Тук за първи път в живота си виждаме две бебета-лебеди и гнездо на лебед.

Минаваме през лавката в централня двор, но не приемат карти. Продължаваме към новата църква. Влизаме да разгледаме за кратко.

Навън на паркинга в единия му край е оформена интересна икона от мозайка, благославяща посетителите.

Тръгваме обратно към Яши. Зоната е до късно, търсим безплатни места по-близо до двореца, но в крайна сметка се връщаме на предишния паркинг. Имаме още време, така че си почиваме известно време в колата, чоплейки безгрижно семки.

С наближаването на 19:00 часа тръгваме към двореца. Там вече на страничен вход чакат най-малко 50-60 човека. Има полиция, оформени са коридори с найлонови ленти. Нареждаме се в края на опашката. Вървим бързо, но зад нас пристигат още и още хора. Дворецът е пълно разочарование. Оказва се, че е нов, строен преди около век за административна сграда, така и изглежда от вътре – без някакви луксове. Първият музей е разположен в 2-3 стаи и е посветен на музикални шкафове. Някои са като латерни – перфорирана плоча или цилиндър с метални израстъци по него активира струни и свири музика. Други задействат отделни инструменти, дори има такъв с цигулки. Това се оказва единственият музей, който си струва. Нататък в 5-6 стаи е разположен исторически музей, който започва със съдебна зала и преминава в нататък в експозиция на историята на двореца и различни археологически артефакти. Не всички зали се ползват, максимум половината. Качваме се на втория етаж, където в обосеобен кът до стълбите са излижени десетина модернистични картини, оформящи полукръг, а в центъра му има каменна риба върху някакъв поднос. Това е целият „художествен музей’… Нататък има 5-6 зали на музея, посветен на историята на Молдова – Има носии и други етнографски артефакти. Посещаваме и някаква отделна заседателна зала и излизаме от музея. Пълен провал. Толкова чакане за съвсем нищо. Добре поне, че не платихме вход. Това не заслужава повече от 5 лева и то само зарди музея на музикалните инструменти.

Вече се стъмва. С Тина се чудим какво да правим – да нощуваме тук или да тръгваме. Цените в града са високи, няма смисъл да даваме голяма сума само заради едното спане. Решаваме да тръгнем към Ботошани, Тина вижда, че и там има лицензирани лаборатоти. Скоро мръква съвсем.

Изведнъж пред нас виждаме три лисици! Цели три! Две от тях се разбягват, но едно малко лисиче, явно още не виждало хора стои до колата. Зад нас няма никой. Тихо приближавам още колата, нагласям фотоапарата и го подавам на Тина. Отваряме прозореца. Тина снима.

Явно изплашено от светкавицата лисичето се окопитва след още 2-3 секунди и се скрива. В Румъния вече няколко пъти виждаме лисици, а също и фазани. Явно са се развъдили доста.

Тина до последно оглежда за хотели. Има някакви колебания. Някъде рецепцията не е денонощна и се налага да сме внимателни в избора си. Избира хотел Рапсодия – оказва се до самия център на град Ботошани, в стара но отлично реновирана сграда, широка. вече наближава полунощ, заявяваме,че ще пристигнем между 2300 и полунощ, но нямаме почти нищо за хапване и се налага първо да се отбием в денонощен супермаркет в града. Пристигаме в хотела, паркираме отвън на улицата до входа, В ресторанта тече парти с шумна музика. Горе в стаята ни е съвем тихо. Имаме и голям балкон. Имаме си хладилник, стаяте много чиста и се заключва с карта с чип.

https://youtu.be/Z-yeGaZr6HQ
https://youtu.be/d5yFn1mjgbA

Written by maingagara

Вашият коментар