Ден 25

13-Юни-2021

Ботошани.

В хотела нямаме закуска, днес се наспиваме добре. Навън е мрачно. Тръгваме да търсим болницата, която е сертифицирана за тестове, просто да я намерим къде е, за да не губим време утре. Болницата заема голям парцел. Подхождаме от неправилната страна, излизаме от заната страна, където са котелните. Няма как да се заобиколи през двора. Тъпо. Криволичим през квартала и излизаме на улицата, където е градината на болницата и входа. Влизаме в дълъг коридор. В дъното жена охранител ни забелязва и идва при нас. С усилия се разбираме криво ляво за какво сме. Води ни през някакви стъклени врати в друго помещение, където е регистратурата. Съвсем безлюдно е. Гишетата са затворени, става ясно, че трябва да се дойде утре. Тримата търсим в налепените листа с ценоразпис колко струват антигенните тестове, но не намираме. Разпечатката е същата като на сайта на болницата и е от май 2021. На същия сайт въобще няма и думица, че съществува нещо като вирус и тестове за него….

Пред болницата правим виждаме бараки с триажни инструкции налепени пои тях за тестване. Явно тука стават нещата. Днес всичко е затворено. Правим завой нагоре обратно към улицата. Там се намира малка сграда, явно спешен център. Пред нея са няколко мъже и жени. Обясняваме какво търсим и защо. Един мъж или особняк или леко пиян ни обяснява леко раздразнен, че утре рябва да идем в болницата и там да си направим тестове, щели да струват около 70 евро. Другите му колеги го дърпат. Явно хората се дразнят, че има други, които пътуват дори в тази криза. Излизаме през парка обратно на улицата и влизаме в двора на кафе, което харесахме на идване. То е с дълбок тесен двор, целият потънал в зеленина. Сядаме и пием кафе, днес е ден за пълен релакс.

Тина намира в интернет клиника в Бъкау, която обаче има представителство тук в Ботошани и прави тестове и тук. В списъка на одобрените лаборатории не фигурира с адрес в Ботошани, защото е регистрирана само централата, а тя е в Бъкау. Приемната е на паркинг на голям търговски комплекс. Решаваме да се разходим по града и преди да се приберем да отскочим да го видим къде е.

на няколкостотин метра по улицата влаво от нас се намира парк, с много зеленина и неголямо езеро с водни колела. След кратко колебание вземаме едно за 20 минути, 10 леи. Малко е неудобно да се върти, защото лодкиет са по-къси, отколкото сме свикнали да ги виждаме в България. Нашите имат на гърба на седалките още 2 седалки обърнати на обратната страна. Правим 3-4 кръгчета по езерото.

След парка отиваме да хапнем в така наречения мол. С големи усилия се вреждаме за единствения асансьор. На последния етаж е лудница. най-голяма лудница е пред заведението, което сме избрали. Никак не се получава комуникацията ни с персонала. Объркват ни поръчката -всичко ни е с пилешко месо, вместо микс. Вземам си гирос меню. картофките са много малко пликче, в сравнение със тези в същото меню в Клуж Напока. неясно защо. Едва намираме къде да седнем. Като че ли половината град е решил да похапне е неделя наобед тук в мола.

Тръгваме към паркинга на търговски център в края на града. добре, че имам навигация – едва се оправям, налага се да се прави обратен завой и да се криволичи през кръгово, докато се стигне правилното отклонение за паркинга. Там веднага забелязваме барака с размерите на товарен контейнер, с два входа, Няма никой. Записал съм ни часове за 9:30 сутринта през сайта на болницата. Връщаме се в хотела.

Written by maingagara

Вашият коментар