Ден 26

14-Юни-2021

Ботошани. Чакаме…

Днес ставаме рано, стягаме се бързо и с колата стигаме до паркинга на търговския център за тестове. Точно 09:30 сме на входа. Чукваме, но няма доловим отговор. След около 5 минути чуквам и отварям, Вътре има някаква жена, освен служителката. Не става ясно дали са лекар и пациент или лекар и сестра. След около 5 минути ме налягат съмнения и чукам отново. Едната жена вече е станала. Скоро излиза. В сайта на болницат записваха часове през 5 минути. Не си представям ако бяха заети всички часове как щяха да се оправят. С Тина влизаме с поне 10 минути закъснение. Лаборантката не знае думица на английски. Потресаващо е как млад човек, завършил елитна специалност не знае дори 10 елемантарни думи от сорта на „passport, addres, name“… С триста зора си попълваме информацията. Налага се да си пишем телефон, емейл и адрес в хартиен журнал. После лаборантката набира всичко в някаква програма на компютър. Разпечатва данните, подписваме се, дава ни бланка за получаване на резултатите – между 8 и 10 вечерта. Потресени сме! В България бързите тестове отнемат 15-20 минути и резултата е ясен практически веднага. Изпаряват се мигновено надеждите ни да тръгваме още сега за границата. Няма грешка – прибраха пробите ни в хладилник и видимо не се заемат да ги обработват. Общо всичко отнема малко над час за нас двамата, при това с помощ от следващия клиент – младо момче, влязло в ролята на преводач. Оказва се, че трябва да платим 200 леи, само кеш. Няма терминал. Оставям Тина в лабораторията да си оформя нейните документи, а аз паля и отивам сам с колата към офис на банката, която обслужва нашите карти. Първия път правя завой твърде рано и се налага да опиша допълнителен кръг през целия квартал за да дойда пак на позиция. Свободни парко места няма, налага се да спра на ааварийки зад спрели автомобили. За щастие свършвам работата много бързо. На връщане бъркам отклонението за търговския център – около него са няколко паркинга, кръстовища, кръгово и разни отклонения. Пристогам благополучно при Тина със заветните 200 леи.

Тъкмо се качваме в колата и забелязваме, че на двамата с Тина имената ни са написани в различен ред. Влизаме отново за корекция…

Връщаме се към хотела. Няма места отпред. Тина слиза да подготвя багажа, аз обикалям района за място. Край близките сгради местата са поименно запазени – има табелки с номерата на съответните автомобили. На около 300-400 метра намирам място. Връщам се в хотела. Изнасяме багажа долу, а аз отивам за колата. Спирам на аварийки зад паркиралите автомобили. Затруднявам движението, тъй като е двупосочно. Скоро излиза един автомобил и успявам да паркирам нормално.

Тръгваме към парка да пием кафе. Обикаляме с колата. Има безплатни места много, но за почти всички заети. Намирам едно и влизам напред, но не съвсем успешно. Вадя колата за да паркирам назад, но мигновено таксито зад мен тръгва напред, заедно с цялата колона и няма как да дам назад… правя голям кръг през околните улици за да изляза пак на мястото. Този път паркираме без проблем и отиваме на заведение срещу парка, под големи чадъри. Не бързаме за никъде.

От кафето отиваме към мола, където обядваме. Тина си взема дюнер, а аз гирос пица. В Яши беше по-добре направена. Днес поне не е такава навалица като в неделя. Вече хапнали излизаме пеша да търсим застраховател. Трябват ни медицински застраховки за Украйна. Има сайт, който предлага такива по всяко време на денонощието, но цената ни се струва висока. Наоколо има 4-5 бараки предлагащи застраховки, но се оказват само автомобилни. Надолу по булеварда уж има офиси на застрахователни агенти, но се оказва, че такива или няма или не предлагат такива застраховки. Търсим офис на Уника – оказва се, че въобще няма такъв на адреса. Малко по-нагоре има някакъв голям офис с 3-4 служители, явно застрахователен брокер. Питат ни дали сме граждани на Румъния и ни казват, ч ене могат да ни направят застраховки, защото нямаме адрес в Румъния. На стотина метра, в другия край на площадчето има офис на Алианц, но е затворен и явно е за пенсии. Бяха ни насочили към центъра, в посока на хотела ни. Там наистина откриваме затсрахователен брокер, който прави и такива застраховки. Изчисл;ява и казва, че ще е скъпо. разпитват ни дали сме ваксинирани. Жената звъни по телефона и казва, че не може да ни направи, защото нямаме адрес в Румъния….Циркът е пълен. Ще се опитаме да си купим застраховки на границата. Както се предлагат Гражданска откговорност по границите, така би трябвало да може и за задължителните медицински.

Отиваме на паркинга на търговскяи център да чакаме 8 часа. Чак до 7 няма никакви резултати онлайн. Болницата е региострирана в Бъкау. Явно в 12 събират пробите и ги носят там за анализ. Малко след 7 резултатите са готови – негативни. Чакаме да стане 8. Времето наближава, не идва никой нито да чака отпред, нито да отваря приемната. Тина отива в магазина да купи от вчерашния патладжан с домати, консервиран боб и кисели краставички. След нея аз отивам до тоалетните и по пътя забелязвам щанд за застраховки. Предлагат се всякакъв тип! Ура! Искат ми паспорт. Тичам до колата да взема Тина. СЛужителката, малдо момиче, въвежда съответните данни, звъни няколко телефона, но никой не вдига вече по това време. Трябва някакво разрешение за адреса ни. Подсказвам й, че може да пише адреса на хотела ни или българското посолство в Букурещ, но тя мълчаливо отклонява предложението ми. Никой не й вдига. Не става. Заминаваме си.

Наближава 9, няма никакво раздвижване. Явно резултатите са само онлайн. Звъним на два телефона посовени на табела на приемната. Никой не вдига. На бланките, за получаване на рзултатите е посочено, че ако има грешка в данните, трябва да пишем мезду 21 и 23 часа на даден емейл. Пиша спешно съобщение, къде можем да си получим на хартия реултатите, както се полага – с мокър печат и саморъчен подпис. Резултатите излизат с прикачен файл в PDF формат. Свалям ги на телефона си. Закачам първо една, после втора флашка – не се разпознават. Явно защото са в NTFS формат… Вадя лаптопа, свалям файловете на едната флашка. Тръгваме обратно по централняи булевард да търсим да ги разпечатаме. Няколкото книжарници или бараки с надпис Ксерокс са вече затворени. Спешно обръщам към хотела. Тина слиза, моли да й разпечатат двете страници. Всеки голям хотел може да разпечатва. Тук също. Останали са ни само 2 леи, около 80 стотинки, Тина ги дава. Имаме резултати поне. Не знаем дали ще бъдат приети. Тргваме към границата, вече се е здрачило. Още неизлезли от града получаваме емейл, че хартиени цертификати не са ни необходими за пътуване, но ако искаме можем да ги вземем утре от приемната. Продължаваме.

Минаваме по тъмни, почти безлюдни пътища. Явно някъде объркваме, защото вместо по първоначалния маршрут, отклоняваме чак през град Дорохой. Навигацията в такъв случай бързо преизчислява, и ако човек не гледа точно в този момент към нея, няма да забележи преначератването на маршрута.

Наближаваме границата. Влизаме в някакво село, в покрайнините му е отбивка за границата. Към нея пътят е тъмен, но има движение. Пред нас има 2-3 коли от румънската страна. Минаваме след 3-4 минути. За щастие нямаме някакви глоби в Румъния. Имахме опасения, че може някъде нещо да сме нарушили за 26 дена.

Тук граничният контрол не е съвместен, както по българо-румънската граница. Там на пунктовете едновременно проверяват български и румънски граничар и се минава само една проверка. Тук на румънско – украинската граница не е така. На няколкостотин метра напред е украинският пункт. На входа ни посреша мъж, който ни изброява конкретни документи дали ги имаме. На въпроса за застраховките, показвам плиак със зелената карта. Пускат ни напред. На първото гише е паспортняи контрол. Ноемрът със зелената карта не минава. уведомяват ни, че трябва да имаме застраховки. Може да ги покажем на телефона. Дават ни малко листче, с печат, явно в потвърждение, че сме минали паспортен контрол. Казват ни да минем сега митнически контрол. Влизам в колата с намерение да отбия наблизо, но възрастна случителка ни пита къде отиваме – гището на митническия контрол е на 2 метра след това за паспортни яконтрол. Казват ни д аотворим на задната седалка и отзад. Питаха ни къде отиваме. Отварям и показвам велодипеда. Бяхме завили фоитоапарата в зимното палото. Граничарката взе да рови там, притесних се да не изтърве м фотоапарата., че ен се виждаше къде точно е завит. Отзад само погледна. Обяснявам, че отиваме към Черневци, Ивано, франкиевск, Лвов и Киев, общо около 40 дена и затова носим толкова много багаж. Минаваме, получавам печат на листчето. Отбивам на двайсетина метра нататък. Влизаме в интернет, започваме да попълваме данниет в сайта за застраховки. Идва граничар с фенерче и пита проблем ли има. Обяснявам на приличен руски, че сме забравили застраховките и са ни заповядали да направим онлайн и да ги покажем. Веднага ни оставят на спокойствие. Плащаме за 40 дена. Така и не става ясно колко тярбва да е минималмното покритие. Правя за 30 000 евро. Сената общо е малко над 110 евро. Всичко е окей, изтегляме ги на PDF. Отивам, показвам ги, младото момиче е леко удивена, прегледа набързо и ми връща телефона. Звъним на родителите си, че минахме. Излкючваме телефоните.

Тръгваме нататък. Там на изхода стои мъж, но няма бариера. Не ни правят никакви знаци и се чудя да карам ли да спирам ли. Решавам да спра и да дам бележката. Тина вече някъде я е прибрала. Суматоха. Сложил съм я всъщност пред лоста. Спирам, подавам я, всичко е наред. Минахме!

На изхода има колона камиони, дълга няколкостотин метра. Пътят е перфектен, четирилентов, осветен. Скоростта обаче е ограничена до 50. Тръгваме напред. Имаме половин час да резервираме хотел, Като стане новата дата не може да се направи резервация вече за текущата нощ. Скоро пред нас идва автомобил, пуска светлини и сирена. Полиция. след нас има микробус. Отбиваме. Полицаите правят обратен завой и спират пред нас. Не е ясно какво сме нарушили. Правят знак на микробуса да продължава. Той обаче не ще. Полицаите казват, че не сме изключили дългите светлини навреме, тярбвало на 200 метра. Шофьорът на микробса идва и започва лют спор с полицията. Казва ми, че мога да не показвам документите си. Явно е са пътна полиция и нямат право да проверяват автомобили. Казва на полицаите, че ще се обади на 102 и с ултимативен тон започва разправия защо са ни спрели. Полицаите са леко смутени. Искат ни паспорт и книжка, виждат че всичко е наред и решават да ни пуснат.

Закъсняваме. Минаваме през една бензиностанция. Няма интернет, поне не свободен. Газ. По-нататък виждаме Шел. Спираме отново. Има интернет. Връзката от колата не е много добра, излизам. И двамата сме с телефоните. Успявам в 23:58 да отворя оферти за два дена в Черневци. Мина полунощ докато завърша резервацията, но данните бяха въведени и успяхме. Хотел Буковина, голям хотел, уж 4 звезди. 70 лева на вечер, две вечери. Влизането в града е дълго, строителството тук не е високоетажно. Наближаваме хотела, но на около километър преди него се оказва, че булевардът е запушен – автомобил и камион на пътна помощ са преградили булеварда от край до край. Правим обратен завой след колите пред нас и заобикаляме. Градът спи, всичко е добре осветено и безлюдно. Пътищата са много разбити. Минаваме по булевард целият в павета и на големи вълни и дупки. Все пак стигаме до хотела. Оправяме се на руски. Плащаме с карта.

Стаята ни е като гарсониера – голяма спалня, с малко холче. Обзавеждането е леко остаряло, но всичко е много изпипано – имае даже тирбушон и отварачка за концерви. разбира се и вана. В Русия ми е правило впечатление, че даже в най-мизерните хотели има вана. Имаме си удобно легло, с две меки и две твърди възглавници. Ура! В Украйна сме!

https://youtu.be/UEmmmVNuf28
https://youtu.be/-yHyz6I6yz0

Written by maingagara

Вашият коментар