Ден 27

15-Юни-2021

Чернивци

Днес ставме умерено рано. И двамта сме се наспали добре, навярно защото спахме на отворен прозорец. Вън животът вече кипи, по булеварда минават шумно трамваи. Слизаме на закуска. ДОлу никой, освен персонал не носи маски. Във вътрешната зала на ресторанта са разположени съдовете за шведска маса. Разнобразието е умерено като за голям хотел. Вземаме си храната и сядаме навън на закрита тераса. Персоналът е от поне 3-4 души, облечени в национални бели ризи със шевици. Закусваме по-бързо, минаваме през колата за зарядното за фотоапарата. Горе зареждаме набързо малко и тръгваме нетърпеливо по града. Започва да ръми. ВИнаги, когато тръгваме и завалява. Някой е прекалил с пожеланията д ни върви по вода…

Тръгваме по павирана улица, наречена „Главна“ покрай градския парк. Минаваме покрай множесво сгради със старинен вид, но в не много добр състяние. Скоро стигаме до малко площадче с градина, до която е седалището на общинския съвет. Отбиваме се в магазин на мобилен оператор. Съдействат ни изключително ентусиазирно. В крайна сметка се оказва, че не може да се плати с карта. За щастие наблизо е клон на банката, която ни трябва. Правим кръг из близките улички, докато я намерим. За съжаление банкоматът не работи. Служителките в клона обясняват, че ще го павят следобяда. Каквото и да значи това.

Връщаме се на площадчето.

Надолу започва стръмно спускане към жп гарата, интересни сгради не се виждат в нея посока. Правим завой и тръгваме по други улици, пълни със тари сгради.

Ненадейно излизаме на университета. СГрадите наистина са внушителни, от червена тухла. Всичко е в перфектно състояние. Сградата е обявена за обект на ЮНЕСКО през 2011. На входа ни спира пазач и обяснява, че може да се влезе, но ходът е платен, Карти се приемат, но апаратът е странен и приема само някакви местни украински карти. За съжаление правим обратен завой. От време на време в двора влизат младежи, явно студенти, и някой възрастен, навярно препоадавател, но охраната си ги знае, а на нас от птичи поглед ни личи с този фотоапарат, че сме туристи.

Продължаваме по други улички. Илизаме на градскяи театър. Сградата е много красива. До нея има нмеголям парк. Сядаме за кратка почивка. Носим си последния пудинг от Румъния. Хапвам го с удоволствие. Започва пак да ръми. Ставаме и затваряме кръга до сградата наОбщинскяи съвет. Точно до нея се намира художествения музей. Тук в Украйна, всичко е по-евтино, включително билетите за музеите. И на университета и тук става дума за 2-3 лева, нонямаме нито стотинка украински гривни. В музея не приемат въобще карти. Освен това касиерката не желае да ни обясни на руски, а английски не знае. Изглежда много грозно в нашите очи.

Връщаме се към хотела по друга уличка, която излиза на цградата на общинския съвет. Оказва се доста дълга, права павирана улица, изцяло пешеходна зона. Има множество заведения, доста пълни, явно са на добри цени. Една от сградите ми прави впечатление, че е строена 1878г. Много красиво, но трудно за заснемане, заради малката ширина на улицата.

Прибираме се обратно към хотела. 2 часа и 50 минути за обиколка на целия център, даже с кратки спирания заради дъжда или почивка на пейки. Тина ляга и моментално заспива непробудно. Скоро и аз.

Някъде около 4 следобяд се пробуждаме и се стягаме за излизане.

Вече е около 5, когато накрая излизаме. Свиваме в една от близките пресечки към близкия манастир. Църквата е голяма и много красива, но дворчето около нея е съвсем малко и тясно. Още на входа ни посреща охраната и ни уведомява, че професионалните снимки са забранени. Влизаме вътре. тече вечерня. От уважение оставаме известно време. След известно време, когато се каним да излезем, възрастна жена се доближава до нас и нещо ни обяснява на украински. Предполагаме, че скоро ще свърши службата и ни помолиха да небързаме. Направи ни впечатление, че по време на службата угасиха всички свещи в храма, една по една и запалиха само кандилата пред иконите. А когато свещеникът призова “ Господу помолимся“, всички с възторг започнаха да палят угасените свещи.

По криви улички излизаме отново на началото на пешеходната зона и се топравяме право към банката. Слава Богу, банкоматът работи! Почти никъде по вратите на магазини или заведения не видяхме стикери, че се приемат разплащания с карти, затова изтеглихме малко по-голяма сума.

С нетърпение се отправяме към е дно от близките кафенета. Цените са като преди 10-15 годиниу нас. Общо взето към 20% наолу от нашите, по сходни заведения и местоположения. Отвън заведението е с десетина маси, но има доста сервитьори, които прави впечатление, че са доста активни, видимо лично отдадени на това, което вършат. Многократно ни приканват да опитаме някой от десертите, но ние си избираме пица Карбонара.

Докато се готвим вече да си ходим, се изспипва пороен дъжд. Слънцето вече е ниско и всичко наоколо изглежда по-различно и по-красиво. Минаваме през магазин за сувенири. Продавачът ни обяснява, че имал колега, който бил работил на Несебър. С Тина харесваме гривна и колие, с три разноцветни тръби, с много фина оплетка и магнитно закопчване, но ни се струва висока цената и не купуваме.

Продължаваме към входа на парка. Той е около 300 на 500 метра (приблизително), но дърветата са много високи и с гъсти корони. В парка е сумрачно и дори усойно. Чува се някаква музика и скоро стигаме до неголям летен театър. Няма никакви афиши с днескашна дата и не можем да разберем кой пее. Заобикаляме сградата и намираме отворен вход, встрани от сцената. Явно тече някакъв фестивал на хидожествената самодейност или е някакъв местен празник. На сцената танцуват състав, който дори прави няколко акробатични изпълнения. Хващаме съвсем в края танца им, след тях идва формация от поне двайсетина момичета в еднакви рокли. Видимо съставът е съвсем любителски, синхронът и без това е труден, а с толкова голям брой танцьори на такава малка сцена – почти невъзможен. Скоро започват да им връчат на всяко от момичетата по една купа. Ние нямаме нерви да чакаме да връчат на целия състав и излизаме. Прибираме се в хотела. Музиката от парка продължава до около 21:30. навън е съвсем светлои, все едно е 19:30. Никъде в интернет не намираме обявление за този концерт, дори в сайтовете за регионални новини.

Written by maingagara

Вашият коментар