Ден 28

16-Юни-2021

Чернивци – Банченски манастир – манастир Леорда – град Коломия – Ивано-Франковск.

Днес е пълен рестарт – вече имаме пари в брой и започваме обиколка. Сутринта започва отлично – в ресторанта жена свири на рояла. Разпознавам една от оесните „Я люблю тебя до слез’. Звукът на рояла зарежда с жизненост. Тина не и харесва идеята, но аз съм във възторг!

Събираме багажа, долу плащаме паркинга – общо 50 украински гривни за 2 дена. Това е малко под 3 лева. Етотова са цени. Какви са тея 10 – 20 лева на вечер дето искат някои хотели в Румъния и дори Русия! в интерес на истината никой не ни е питал за плащане на паркинга, нито са ни проверявали. Можеше и така да си заминем, но няма да се излагаме за 2-3 лева я! Иначе паркинга се охранява от жива охрана – един от рецепцията задължително стои вън на вратата. Питам за всеки случай на рецепцията дали може д аоставим колата още 2-3 часа. Никакъв проблем, разбира се!

Тръгваме към Университета. Навън има групи от официално облечени младежи. Подозираме, че днес има някаква церемония по дипломиране. Оказваме се прави, но въпреки това входът не е свободен днес. На портала мастития охранител спира всички. Младо семейство с две съвсем малки деца е огорчено, че трябва да плаща вход за разходка дори по двора. Ние заявяваме екскурзия. От обяненията на охранителя на руско-украински не става ясно каква точно е цената. Идва екскурзоводката. Само двамата сме. С екскурзовод се влиза и вътре в сградите, струва 80 гривни, а самостоятелно по двора е 50. Къде са ръмънските музеи с по 10-15-20 лева вход! Екскурзивидката е много общителна дама на над средна възраст. Посреша ни на украински език, но след кратка суматоха я молим да минем на английски или руски. Съгласяваме се на руски.

Университета е строен през 17 век от чешки архитект, който при това не е бил християнин или поне не православен. Проектиран е за седалище на митрополита. В момента има две църкви, но седалището н а митрополита вече е другаде. При строежа всеки майстор е имал право да изработи максимум 100 броя тухли – всяка се е теглела и набивала/уплътнявала и се е следило строго за качеството. Сградата е обявяена през 2011 за паметник на ЮНЕСКО.

Разглеждаме фоайето, в което има няколко статуи без глави. Обясняват ни, че това било Австрия – обезглавена и без ръце след многобройните териториалн загуби и разпад на империята. После се качваме по стълбището, разглеждаме коридора, оформен като променада с арки, както и няколко зали. След това се отправяме към църквата, която е отделна сграда встрани. Има и домашна църква на митрполита, чието кубе се вижда в основната сграда, но не ни водят там.

Църквата е действаща, с всички необходими принадлежности, водят се всякакви служби. ук приключва нашият тур. Купуваме си комплект картички за 40 гривни комплекта, около десетина картички. Продължаваме сами по двора. Заобикаляме сградата и влизаме в задния двор, който е по-див и е като ботаническа градина. Има даже езеро и пейки. Шегувам се с Тина колко е удобно за учене тук.

След университета отскачаме до барака в градинката точно на отсрещната страна на улицата. Вземаме си две кафета, огромна чабата с месо и един хот дог. 103 гривни, 6 лева. Имам 102, затова подавам 150. Момичето казва „давай 102те’ Страшно ми е неудобно. Сядаме на пейка в градинката до бараката. На съседната пейка група от 5-6 студенти ни прави компания.

Тръгваме обратно към хотела. Минаваме отново по някой от вчерашните улички, например покрай театъра. Излизаме за пореден път на пешеходната зона. С Тина се колебаем дали да минем през парка, за да вървим по сянка, а и за разнообразие или да бързаме напред. В крайна сметка влизаме в парка по права като конец алея, непосредствено до главната улица. На излизане обаче си удължаваме пътя, защото паркът е ограден и се налага да навлезем по-навътре за да стигнем до изхода.

Тръгваме бързо от хотела с ляв завой по посока на първия манастир, който сме набелязали за посещение. Въобще ни излезе от умовете да направим един кръг по централните улици за да ги запишем на камерата. Сетихме се едва часове по-късно.

Излизането от града е кошмарно. Пътят е на дълбоки вълни, дупки, цели ями, кръпка върху кръпка. Извън града е по-добре.

Пристигаме пред Банченския манастир. Пътят на стотина метра е преграден с абриера, а вляво от нея има паркинг. Безплатен, разбира се. Паркираме и влизаме вътре. Манастирът е от два големи двора. В първия има огромна църква. В края на двора се влиза в следващия, където са жилищните сгради и малка църква. Тя е завторена. Иначе из алеите и близките сгради се виждат 7-8 монахини. Връщаме се към голямата църква. Срещу нея има великолепна чешма с мозаечна икона. Църквата се оказва отворена. Огромна е! И много красива! Така и не намираме откъде да си вземем свещи. В предверието две момчета на около 10-12 години лепят етикети на еднолитрови бутилки със светена вода.

На заминаване хващаме послените минути работно време на манастирскат лавка, която е чак навън. Не сме сигурни дали е към манастира всъщност. Има домашно сирене, нещо като лютеница, няколко вида хляб. Не е ясно дали това е производство на манастирското стопанство, затова се въздържаме о покупка. Тина си взема един сладолед. Много е вкусен.

Палим и тръгваме бързо по посока на манастир Леорда. За съжаление,н яма обход на Чернивци, налага се да навлезем пак в покрайнините на града. Пътят след града е кошмарен – целият в дупки и кръпки, вълни. Карам с около 50 км/ч. Местните коли карат по-смело. Последните два километра преди разклона заманастира са по двулемтов черен път, добре поддържан, настлан с чакъл. От разклона сме по еднолентов черен път по края на гората. Караме през дълбоки кални локви и скоро сме пред манастира. Той е в строеж. Някои сгради са завършени. мяркат с еняколко монахини. Малката църква е заключена. Има нещо като камбанария, но би могло и да е църква. Не изглежда отворено. Тръгваме си. Изпраща ни любезна котка.

Излизаме без проблеми обратно на асфалтовия път в близкото село и тръгваме към град Коломия, но не по директния, а по заобиколен път през предпланината. Пътят е горе-долу добре, кара се с 60 без особени проблеми. По пътя спираме на чешма да допълним вода за чистачките. Ледена е, великолепна. Чешмата е оформена като огромна животинска глава, а наблизо за колорит пасе малко стадо.

Град Коломия има красив, макар и малък център. Сградите са не по-малко красиви от Чернивци, но няма къде да паркираме. Има паркомати, но не става ясно до колко часа е паркинг зоната и дали въобще работи. Имахме намерение да спрем пред някое заведение и да пием кафе, но не намираме такова на някоя от главните улици, а и времето страшно напредна. Нямаме още резервация. Бяхме отложили докато наближим Ивано-Франковск, поне да минем Коломия. Тина проверява. Взели са ни стаята в желания хотел. Набелязваме друг, но има възможност само за 1 нощ… Отлагаме решението.

Влизаме в Ивано-Франковск. Градът е голям, иам международно летище даже. На пръв поглед прави впечатление, че няма нищ ообщо с руския начин на живот, в широкия смисъл. Просто не изглежда част от руския свят. Центърът е голям, с множество пешеходни зони, площад и голяма административна сграда. Спираме за малко да решим за хотела. В крайна сметка тръгваме, правим кръг около хотела, харесва ни и правим резервация. Влизаме в малък двор, с детска площадка и малък паркинг. Охраната ни насочва към най-близкото до хотела място, най-добре осветено. Има строг надзор тука. Разбираме се на руско – английски.

Стаята ни е на най-горния етаж, студио с голяма спалня, още по-голям хол с великолепни дивани и фотьойли, а банята е освен с вана и с много специална душ кабина с всякакви пръскалки и устройства за хидромасаж. Толкова е голям апартамента, че чак изглежда леко празен. Долу ресторантът изглежда великолепно, но вече не приемат поръчки. Организираме си вечеря в стаята с последните храни от Румъния.

Written by maingagara

Вашият коментар