Ден 29

17-Юни-2021

Ивано-Франковск.

Днес искаме да посветим на детайлна разходка из града. Вчера, макар и вече тъмно, видяхме, че центърът е голям и се състои от много на брой пешеходни улици. За съжаление, не можахме да резервираме стаятза две нощувки. Слизаме на закуска. Аз поръчвам омлет, Тина – палачинки. Докарват и цели четири броя, със сметана и със сладко. Долу се оказва, че няма администратор преди 12 часа. Извикват някакъв управител или собственик. Стаята е заета за днес, но всички други са свободни. Предлагат ми следващата по удобство на цена от 900 гривни. Тъй като през букинг ми дават отстъпка, викам Тина да види колко ни дават там и да покажем за да се споразумеем да платим на рецепция цената, която букинг ни предлага. Оказват се еднакви. Стаятая е по-малка, по-уютна. ОСтанах с впечатление, че е от две стаи, но всъщност само има голям диван. Нямаме хладилник, а това вече никак не ни харесва. Разликата с предишната ни стая е съвсем минимална – 100 гривни ( 6 лева) а разликата е класи. Уговаряме да изчистят срочно новата ни стая до час, а ние се качваме и аз продължавам с работата по снимките и видеото. Инетрнетът е чудесен, никакви забележки.

Към 12 пренасяме багажа и излизаме. Прекосяваме жп линиите през близкия надлез и излизаме на гаровия площад, който е точно в края на центтъра. От там излизаме на Радата (местният парламент) и тръгваме да криволичим из улиците на центъра. Забелязваме още в началото голям супермаркет и влизаме на разузнавателен обход. Набелязваме си и кафене.

Тук, внезапно, авария! На Тина й се разлепя подметката на едната обувка. И то се разлепя близо половината от дължината. Влизам в близкия магазин за козметика. Обикалям го целият, но не виждам никакви лепила. Чак на касата виждам моментни лепила. Вземам едно. На касата оитказват едрата ми банкнота и искат да плата с карта. Излизам вън да взема картата си от Тина и се връщам. Операцията минава. 0,45 евро…

Сядаме зад близките фонтани и набързо лепим подметката. Всичко е успешно. Продължаваме.

Търсим художествения музей и още един, до него. След известно обикаляне попадаме на тях. По пътя попадаме и на мстнат афилхармония, вземаме два билета за концерт в 18:30. Общо 300 гривни (около 17-18 лева) за места в задната половина, близо до средата.

На някакво малко правоъгълно площадче има нещо като катедрала, което обаче не е катедрала, а се оказва художествният музей на закарпатските изкуства. В другия край на площада има истинска катедрала, а до нея неголям фонтан. Наблизо радарът ми засича добро заведение.. Чудим се да хапнем ли или пъвро музея. Влизаме в музея.

Цената е 2-3 лева на човек.Съвем приемливо. Не приемат плащания с карта обаче. Вътре има разни носии, изписани глинени съдове и картини на местни майстори. Има отделен сектор за статуи. Разглеждаме много набързо.

Сядаме на близкото заведение. С Тина поръчваме салата Цезар, гръжка и някакво свинско с гарнитура. Вземам си и бира. Бирата е уникална! Изглежда нефилтрирана, леко сладникава и ми се срува доста по-нискоалкохолна, откоктото в България. Много е приятна, прилича даже на сок.

Чудим се дали да се приберем, да напазаруваме по пътя и да отдъхнем в хотела, докато дойде време за концерта. Имаме да обиколим още някаква част от центъра. Продължаваме из уличките. Ненадейно попадаме на парка „Палац Потоцьких“. Бях го гледал преди на картата. Не знам защо, но очаквах някакъв дворец или замък, но пък от снимките в интернет нищо подобно не се виждаше. Тук на место се оказа, че в дъното е построена сцена. Момичета в носии танцуваха. Помислихме, че е някакъв концерт, но се оказа още репетицията преди концерта. Още на алеята към сцената ни раздадоха прянници, оформени като медици с маски. Прянникът е медена бисквита, но много голяма и обикновено с някакви ритуални рисунки/надписи. Не бях сигурен дали се плащат и не си взех, но Тина прие.

Седнахме на местата за публиката. Днес явно е ден на медика. Скоро минаха по редовете и раздадоха поздравителни картички от местна депутатка, както и малки кутийки с бонбони. Веднага след 15:00 часа тържеството започна. Оказа се обаче не концерт, а церемония за награждаване на медици по случай ковид борбата. Оказа се, за наш лош късмет, че наградените не са 4-5, а близо стотина. Редуваха се речи на 2-3 души, последвани от награждаване на около 25-30 души, с връчване на грамоти и цвете, след което 1-2 изпълнения на песен или танц, последвани от нов такъв цикъл. През някои от сериите награждавания, на всички наградени връчваха и подръчна торбичка. Пяха победителят в последния сезон на Гласът на Украйна, както и друга участничка от предните сезони. Имаше и разказвач на вицове, нещо като нашия Шкумбата, но ние не разбрахме дори думица. Момичетата от танцовия ансамбър (които играеха и асистентки при награждаването) танцуваха последни. Тръгахме си чак към 17 часа.

Нямаше много време да се прибираме до хотела и решихме да пием кафе и да чакаме там времето за концерта.

На излизане от парка разгледахме един от поставените там хеликоптери. Бяхме впечатлени, че са вътре с цялото си оборудване, а поне една от вратите се отваряше и децата влизаха вътре да играят. Ето така отрано се възпитава интерес и любов към военната професия! Вътре играеха дори момичета!

Последни обиколки из центъра:

Малко след 18 часа сме в залата, едни от първите. Репертоарът за днес е букет от известни произведения, голяма част на Андрю Лойд Вебър. Оркестърът е безупречен, со съвършенство. Певицата е обявено, че пее някъде в Бразилия и е с множество награди. Оперните части пее много уверено, отлично, но поп произведенията не са нейната сила. Впечатлени сме, когато посвещава една от песните на свой близък, убит в Иловайския котел, при сраженията в Донбас.

Прибираме се в хотела по светло. По пътя минаваме през набелязания супермаркет. Вземаме си малко зеленчуци, а аз и сушена риба. Искаме да си купим и пица – доста големи, излизат по 50 гривни (около 3 лева), но ни предупреждават, че трябва да чакаме 25 минути. Отказваме се…

Оказва се, че някой си е сложил багажа в клетката, където оставихме картичките и бонбоните. Не взехме ключа, защото защо ни е… Изчакваме около пет минути да дойдат хората. След тях си вземаме нещата, пред погледа на канещи се да позлват същата клетка. Налага се да се обясняваме. че това не е на предните хора.

В хотела настоявам да седнем да хапнем нещо. Тина си взе домашна салата, а аз някакви пържени палачинки, сякаш от стъргани картофи или някакъв зеленчук, сервирани със сметанов сос. Вървят добре с бирата.

Written by maingagara

Вашият коментар