Ден 30

18-Юни-2021

Ивано-Франковск – Мукачево

Денят започва със страхотна закуска. Още на пристигане, радарът ми за храна видя, че ресторантът е много добър. И не се излъгах. Готвачът явно е много добър професионалист – всичко е много изпипано. Омлетът ми е изпечен точно колкото трябва, има гъби и лист тънк апунка в него. Тина получи четири броя палачинки, достатъчни даже за голям здрав пав мъж. Само сладкото й се видя малко. В допълнение имам филийка с масло и тънки листа вид кашкавал.

Имаме доста работа по видео клиповете и снимките и в крайна сметка потегляме в последния възможен момент – минути преди 12 на обяд.

Решаваме да направим кръг около центъра на града за да го заснемем на видео. Това се оказва мисия невъзможна – още на излизане от хотела ни хваща кошмарно задръстване. След няколко опита да доближим цпешеходния център се насочваме към изход на града. Навигацията ни води на североизапад, въпреки, че в крайна сметка град Мукачево, към който сме се насочили, е на югозапад. На излизане от града пътят е хубав, но едва след няколко километра попадаме в ново задръстване, което бързо нараства след нас. Ло;ото е, че доста време въобще не помръдваме, ама въобюе. Никой не казва какво става. Ако е ремонт би трябвало периодически да пускат коли в еднат аи в другата посока. ВИждаме непрекъснато да идват коли в отсрещната посока. След дълго чакане колоната бавно тръгва. От две ленти се престрояваме в една. Оказва се, че ремонтират две от трите ленти, заляли са със смола. Повърхността изглежда перфектно равна и гладка. Не е ясно защо се ремонтира въобще. Горивото ни е на изчерпване. Компютърът показва, че имаме за 50 километра, но това е при икономично движение. Влизаме в една бензиностанция. Цените въобще не ни харесват. Направо завой и продължаваме. Тук поне бензиностанции има през няколко километра. Скоро стигаме до следваща, която е точно на главен кръстопът, виждам я в последния момент и права по кръговото непланирана маневра за отклонение.

На бензиностанцията потвърждават, че може да се плати с международна карта. Казват да отивам вътре. Зареждат 3 литра и чакат. Аз обикновено седя до бензиноколонката и следя количество и натрупана сума. Тук процедурата е друга. Влизаш вътре и предплащаш. Влизам. Трябва да заредя разплащателната си сметка от спестовната. Влизам в интернет. Банката иска потвърждение с СМС. След кратко чакане зацепвам, че със с украинска сим карта в телефона. Предплащам кеш 1000 украински гривни, голяма част от оставащите ни пари. Зареждам, но не съвсем до горе про цена от малко под 30 гривни за литър.

След няколко километра отбиваме. Вадя от багажа несесера, вземам игла. Отварям резервния телефон, слагам българската сим карта. Налага се да избера ръчо оператор и да рестартирам. Повтарям операцията с СМСа. За щастие явно има активна опция да се получават в чужбина. Става. Успявам да заредя картата си. Цяла сага… А ако сте на касата в супермаркета???

Съвсем скоро хубавият път свършва, отбиваме наляво по едно кръгово и тръгваме по страаашно разбит път – с дълбоки ями една до друга, кръпки една върхи друга. Явно пътят е строен още от Сталин и не е ремонтиран от тогава понме 70 години. Не е известно кой трябва да дойде да го поддържа или оправи. Може би чакат съветската власт?? Кошмарът продължава някоко десетки километра. Налага се да се кара с 20-25 и непрекъснато да се играе на тетрис, заобикаляйки ямите. Периодически се движим с други коли и дори един камион. Времето безмилостно напредва. Стигаме до колона автомобили. Тук поне има организация на движението. Някакъв човек с палка регулира движението. Камионът пред нас спира също. От кабината слиза шофьора. Помислих, че той си е пристигнал нма строежа и слиза. Тръгнах да заобикалям колоната от няколко автомобила. Явно ми се разсърдиха. Махнаха ни да продължаваме, но интересно, че никой след нас не тръгна. Циркът е пълен. След 2-3 километра минахме покрай валяци и камиони. исзсипваха смес от ситен чакъл и пръст и трамбоваха. Нататък пътят беше в перфектно състояние, с асфалтово покритие. Пътят е много живописен, но не навсякъде е удбно да се спре да се фотографира. Интересно е, че селата изглеждат по-добре поддържани и по-населени, отколкото у нас в България. Е, по-лошо е положението отколкото в Румъния.

На едно място видяхме даже група момчета да плува в близката река. Не просто да газят в реката, а да плуват целите. Явно водата е достатъчно топла вече.

На друго място, стигаме до разклон с няколко билборда на хотели. Встрани, нагоре води път от бетонни панели, Тръгваме по не него по посока някакви радиоантени. Стигаме до плато, откъдето се вижда надалеч във всички посоки. Красота! някоклостотин метра нататък стигаме запуснато място с бариера. След него място се виждат нещо като метални кули, подобни на вишки. Може да е някаква военна база. Омитаме се незабавно.

След кратко колебание по пътя и след като подминахме няколко магазина, накрая стигаме до кафе в нова дръвена къща, в село Сойми. Вътре е малък магазин. Вземаме две еспресота, в съвсем мънички чашки, литър газирана вода и две сметанки. Обюо 40 гривни, 2,50 лева. Навън има огромна маса, на която седеше един от местните, но той стана и ни отсъпи цялата маса. Стана ни страшно неудобно.

В село Сойми е разклона, от който поемаме окончателно към Мукачево, Непосредствено до самия разклон, на съседния хълм се вижда доста хубав хотел, кацнал на самия връх. Въобще по целия път в планината видяхме много реклами на хотели и къщи за гости. Оставаме с впечатление, че тука имат много минерални извори.

Влизаме в Мукачево. Тина насочва ръчно към банката, която ни тряба. Тук няма платено паркиране като в Румъния, слава Богу! Спираме пред офиса. Входа се отваря с банковата карта, но сега е отключен. Вътре се качват стъпала и вдясно е банковият офис, а вляво по коридора са банкоматите зад стъклена врата, която вече се налага да отключвам с картата. Тегля по-голяма сума, явно в Украйна ще ни трябва повече кеш от обичайното. СЛава богу, банкоматът обработва счупената ми карта от първия опит.

Правим кратка въртележка по централната част на града. Виждаме денонощен паркинг на няколко етажа до самия ценър. Платен е – 5 гривни на час (около 30 стотинки!). Влизаме. Има охрана.

Отправяме се към центъра, където видяхме хубаво кафене. Сядаме, поръчваме капучинои, еспресо с мляко и газирана вода 0,5л. Тук в Украйна се пие много кафе, не е като в Русия. В Русия е цяло проключение да намериш къде да ти направят еспресо. А цените са безобразни. Тук в Украйна Правим кратка обиколка по центъра, но не виждаме нищо кой знае какво. Платихме 82 гривни, 5 лева. Евтиния. То да ти е кеф да обикаляш, па да седнеш, па да хапнеш, да пийнеш!

Удоволствието се разваля от обстоятелството, че сладкарницата затваря в 20:00. Разбираме, когато в 19:50 ни носят сметката. Продължаваме с кръг по центъра. Той е от две V образно съединяващи се улички, всяка по 20 метра. Нищо особено. Има паметник на св.св. Кирил и Методий и на свети Мартин. Защо на свети Мартин…не ни става ясно.

През цялото време на кафето Тина проучва за хотели и забележителности. В града има голям замък. Мислех, че е в Ужгород, но е тук. А там има друг замък. Отправяме се към замъка Паланок. Нещо объркваме отбивката и се налага да извършим стегната спирала. Качваме се до самите порти на крепостта с колата. Там има десетина души, пред самата врата, на паркинга, а дори и върху самите стени около керпостта има излегнали се две девойки тийнейджърки. Крепостта работи от 9 до 18 всеки ден. Оставаме на паркинга за кратко съвещание. Не знам защо, но сотанах с впечатление, че Ужгород е на 25 километра от Мукачево. Оказват се 45. Изчисляваме, че няма смисъл да спим в Ужгород и утре да се връщаме. Това са 7-8 литра бензин, около 16 лева. В Ужгород има десетки хотели, а тук само няколко и то доста скъпи. Прежалваме се за един. Оказва се точно този, който Тина хареса от пръв поглед, докато кръжахме около центъра. Районът тук се води голям транспортен възел – на граница е с четири държви – Полша, Унгария, Словакия, Румъния. Съответно заради по-високия стандарт на чужденците от близките държави и цените тук са нетипично високи – горе-долу като в България или 20% повече от обичайното за Украйна.

Вътрешният паркинг е за 6-7 коли и вече е зает, Навън ина два паркинга, между реката и хотела. На рецепцията ни уверяват, че охранител непрекъснато държи под око и колите вън. Оказва се точно така. Впечатленията ни дотук са, че всеки хотел има жива охрана на паркингите си.

Радарът ми за храни безпогрешно разпознава добрия ресторант. Тина е много уморена и не се чувства нагласена за ресторант, но поръчки се приемат до 22 часа, а вече е минало 21. Информирам Тина, че радарът ми показва „тук трябва да се иде, задължително!“. хвърляме багажа в стаята и сядаме в ресторанта навън. Поръчвам си Бограч – супа от няколко меса, с базиран на домати сос. Уникално! Още от предния хотел исках да ям тази супа. Сервират ми я с панер от 4 черни и 4 бели филийки. Нямат от бирата, която исках и която пих за първи път в Ивано-Франковск. Беше като нефилтрирана и със съвсем леко сладникав вкус, нискоалкохолна, приличаща едва ли не на сок. Тина си всема любимата салата Цезар. СПоделя, че е най-хубава, която е яла въобще – сосът е базиран на аншоа, но не накъртва на риба, с пъдпъдъчи яйца е, пилешкото е много сочно, явно майсторски мариновано.

https://youtu.be/E8_FGmEBfY0

Written by maingagara

Вашият коментар