Ден 31

19-Юни-2021

Мукачево – Ужгород

Ставаме по график, както винаги, когато имаме закуска, включена в цената. Слизаме долу в двора, но в крайна сметка сядаме вътре. Закуска е със скромно разнообразние. Нямат хляб. На въпрос от наша страна казват, че не доставили, извиняват се. Тъпо. Отсреща на 150 метра има магазин. Персонала може да купи 3-4 хляба, абсолютно моментално.

Тръгваме към 12 на обяд. Отправяме се към замъка Паланок. Навигацията ни изкарва от града, после ни прокарва по околовръстното и пак ни вкарва в града, към замъка. Толкова са му силите на изкуствения „интелект“.

Пред вход на алеята, която води нагоре към замъка е паркирана кола на общинската охрана, а пътят е преграден с конуси и не пускат с коли нагоре, въпреки че има паркинг горе. За щастие има точно едно място до красталаците, през една кола от охраната. Паркираме и се отправяме нагоре. Деня се очертава жарък. Катерим нагоре по калдъръма. На касата ни връчват лист А4 с детайлно описан график – днес щяло да има специално тържество, с актоьори облечени в исторически костюми, базар,храни, танци и т.н. Щяло да има и сватба. Явно някакви чествания. Във вътрешния ров, между крепостната стена са наредени маси. Върти се скара, има и приготвен бограч. От друга страна се провеждат стрелби с лък. Вътре, може би в нещо като бивши конюшни или изби са разположени няколко сергии, със сладка, вина и други храни и напитки и сувенири.

Влизаме в самия замък, Първата зала е зала за мъчения. Изложени са десетки пособия за мъчения, има и няколко доста реалистично изглеждащи кукли. Тина е ужасена. Изглежда си доста страшничко – има даже кука за окачване на непокорни жертви. В пода пък има трап-килия, покрит със метална решетка.

Нататък излизаме на голяма открита площадка, с изглед към града.

Влизаме във вътрепния двор. След кратка обърквация, тръгваме по двата етажа. В различни стаи има богати експозиции на различни теми – археология, история на замъка, картинна галерия и дажеспециална зала, пресъздаващо личното стопанство на селяните с всички оръдия на труда. Има и специална зала отделена на рицар на кон в естествен ръст. Специално внимание е обърнато на замъка в местното творчество – картини, карти. Посешаваме и втора площадка с изглед към града, на която е издигнат обелиск с орел на него.

Разглеждането на замъка отнема доста повече време от очакваното, най-малкото зщото не очаквахме толкова много изложби.

Слизме долу, колата си е на мястото, но вътре е жега като в печка. Тръгваме към един от близките до града манастири -Красногорски мъжки манастир. Тина е разузнала и ги е проучила един по един кои колко са големи, кои си струват да се посетят.

Манастирът се намира на самия глявен път. Пред него има малък паркинг настлан с чакъл. Правим успешно ляв завой и спираме на него. Слизаме и влизаме в двора. Жегата вече е страшна, не се трае. Вътре има по-голяма площадка, настлана с чакъл, явно също паркинг. Местя колата там за всеки случай, защото охрана няма нито вън нито вътре. До паркинга има малка дървена църква. Нагоре край нея се извива асфалтов път водещ до параклис и по-голяма църква. До тях също има асфалтова площадка с паркирали няколко коли. Срещу големия храм има църковна лавка, вън монаси работят, режейки някакви клони. Един старец с дълга брада ни посреща пред магазина и влиза с нас да ни обслужи. Вземаме две свещи. Няма манастирски хляб и квас. Влизаме в голямата църква. В нея и въобще в манастира е пусто, едва ли някой би тръгнал точно в жегата.

Между църквата и параклиса има навес с дълбок кладенец. Има и табели с инструкции какво да се прави и какво не. Надзъртам в кладенеца. Дълбок е. Колебая се да вадя ли вода – не носим никакви бутилки с нас.Зад голямата църква има малка камбанария в отделна сграда. Преминава се през малка горичка, в която има няколко беседки с пейки. Разквасваме си устата с няколко вишни от манастирската градина. Тина пита може ли така. Въпросът й е риторичен. Отговарям й „ма може, как да не може!“

Тръгваме към Ужгород. Тина се колебае за хотел. Гледаме онлайн няколко но не можем да решим. Стигаме бързо – разстоянието е около 35-40 километра. На входа на града виждаме голям аквакомплекс. Има и хотел май към него. Завъртаме се из центъра. Улиците са тесни и много криви, калдъръм. Така и не намираме правилната отбивка за замъка, но го виждаме къде е. Попадаме в задънена уличка, сършваща точно в крайбрежната алея. Забелязваме малка симпатична сладкарничка, с няколко маси под клоните на дървета. Бързо замаме място. Идва сервитьор, молим за меню. Нямат. Процедурата била да се влезе вътре, избира се, плаща се там. Има чудесни торти, всичко е много евтино. Вземаме две парчета торта, еспресо с мляко и капучино. Тук всички пият кафе, като у нас. Никой не пие чак, както правят в Русия. Проверяваме аква комплекса. Имат цени за 7-до 9 часа, след 9 и след 17 часа. Ако ще ходим ще е след 17 часа, но сме много уморени и изтощени от обикалянето и решаваме да отиваме направо към хотела, съпреки, че аквакомплекса работи до 22:00

Тъкмо си допиваме кафето и се стягаме да си ходим и изведнъж заплющява здрав летен дъжд. Украиваме се в колата. Групи хора се събират под навеса на сладкарницата. За всеки случай местя колата под близките дървета за да не завали и град. Скоро всичко утихва и тръгваме към хотела, който Тина е резервирала. В букинг е дадено, че е на километър от центъра, но всъщност е на не повече от 300-400 метра от пешеходния център. Представлява голям двор с няколко отделни сгради. рецепционистката е на около 35 и не знае руски или се прави, че не знае. Дават ни резьервираната стая с балкон – 35 квадрата, ако се вярва на сайта. Вътре е голямо като хамбар. Балконът съшо е много голям и гледа към вътрешния двор. Банята също е огромна. Явно с разтегателняи диван стаята е предвидена за поне четиричленно семейство. Струва ни 55 лева със закуска. Има и минибар. За пръв път в живота си виждам цени на минибар, които са малко над цените в магазина! Ето едни хора, които са разбрали, че цените трябва да стимулират да си вземеш, а не да са някакви наказателни! Пепси 0,5л – 18 гривни (около 1,10 лева)

С Тина правим малка почивка и излизаме пеша към центъра. Той предсатвлява няколко парирани улици в старинен стил. Влизаме в един магазин за желирани бонбони. Цената е 48 гривни ( около 3 лева) за 100 грама. Не ни харесва офертата. Продължаваме. Излизаме на пешеходен мост. До него започва крайбрежната алея. Досами моста и алеята се виждат няколко заведения. С Тина решаваме да хапнем там. Засега продлжаваме по моста. Отвъд него също има пешеходна зона, при това доста обширна – там има доста голям площад, няколко заведения и магазин. Връщаме се по мостчето към заведенията. Навсякъде е пълно, почти няма места. Правим един кръг по заведенията, влизаме и в близките улички. Връщаме се и сядаме на едно от кръчметата до реката. Явно има мач по телевизията и има доста хора седнали на по бира. Поръчваме два бограча, гръцка салата и пържени картофи с пържено сирене. Порциите са големи, особено картофите. Сиренето към тях всъщност е два големи резена паниран кашкавал. Цената на всичко с бутилка голяма газирана вода е под 20 лева.

Прибираме се обратно в хотела. Там ни бяха казали, че в заведението може да се поръча докъм 8-9 часа вечерта, така че не сядаме въобще там, макар че има хубава градинка и маси на открито и под отделни навеси, като сепарета. Изстудили сме си виното, което купихме от Ивано-Франковск, червено, кагор. Искаме да седнем навън ан балкона, но столовете са високи, с твърдо покритие и неудобни за продължително седене. Нямаме и маса. Изнасям едното нощно шкафче. Нета вън почти липсва, прибираме се обратно вътре.

Written by maingagara

Вашият коментар