Ден 32

20-Юни-2021

Ужгород – Лвов през Турка и Самбир

Днес ставаме около 8:30 и слизаме долу в двора, където има масички под навеси и на открито насред алеята. Менюто за закуска го има отпечатано и на английски.Тина закусва палачинки, а аз омлет с гъби. Носят ни и филийки с масло. Всичко е добре приготвено. Не сме гладни още никак и едва преполовявам закуската. Имамме още работа по снимките и видеото. Излизаме след 11 часа. Освобождаваме стаята, Уговаряме се със рецепционистката, че ще идем до замъка и ще дойдем да обядваме бограч, колата ще остане на паркинга. Тъкмо сме на 200 метра от хотела и се сещаме, че сме забравили изпрано бельо. Тина се връща. Аз чакам на сянка, очертава се голяма жега днес. Едва се издържа още сега.

До началото на центъра са 300-400 метра. Отправаме се попавирана уличка покрай гръко-католически храм. Днес е петдесетница и отвън се е стекл маса народ. Цяла сутрин из града бият празнични камбани. На тревата в градинката срещу катедралата, свещеник стои на стол, а на съседния периодически сядат миряни. Прилича ми на изповед, но не съм сигурен.

Заобикаляме храма и около 300 метра по-нагоре сме пред стените на замъка. Той е с добре запазени крепостни стени и ров. По тесния тротоар поде дебела сянка се събира голяма група туристи. Жегата е кошмарна. Пред нас вървят няколко човека, сред които и две много пълни жени. Търпеливо изчакваме да минем. Една от жените ни забелязва и казва на майка си да направи път, че пречи. Тя оговаря, че била със шорока нога. Веднага след каммения мост е касата, а срещу нея е входа за замъковия ресторант. Билетите за двама ни са 100 гривни (6 лева).

Вътре се влиза в голям двор, с няколко статуи. Чуваме екскурзовод да обяснява на голяма група, че едната статуя е на някакъв римски или гръцки бог. Нещо не ми се връзва със замъка, но както и да е. В края на градината се стига до крепостната стена, където е оформена неголяма наблюдателна площадка.

Връщаме се назад през градината до дървено мостче, което води до входа на самия замък. Излиза се в малко вътрешно дворче. Тук имаше няколкоп входа с надписи вход/изход и след кратко объркване влизаме в единия. Замъкът вътре е по-нов, прилича ми на болница от началото на 20ти век, примерно. Вътре по двата етажа са разположени различни експозиции – флората и фауната в района, история, включително първата световна война, картина галерия. Имаше и специална експозиция на различни музикални инструменти -цимбали, дълги тръби като по филмите и различи други. Експозициите са много богати. Тина харесва стаите-макет на кафене и магазин.

Точно час и една минута след като сме излязли от хотела сме вече извън замъка. По близките уличкиизлизаме отново на крайбрежната алея. Ресторантите, по които вчера почти нямаше места, сега са почти празни. Продължаваме по парковата алея нататък до сладкарницата. За съжаление любимото ни място под клоните е заето. Няма и нито едно място на сянка. Питам сервитьор адали можем да преместим една маса под навеса. Разрешава ни. Може да не знам перфектно руски, но и сега и като бяхме в Русия винаги сме се разбирали. Оставям Тина да влезе вътре и да поръча кафета и газирана вода. Поръчва се и плаща вътре, сервитьор носи поръчката. Скоро носят кафетата, но водата не е газирана и е в голяма чаша, при това със стайна температура. Тина разказва, че уж казала каквото трябва, но явно знанията й по руски са минимални, а на персонала по английски – също. Тина упорито отказва да учи руски.

Връщаме се в хотела след около два часа отсъствие. Сядаме на сянка пна маса под навеса. Поръчваме два бограча, гръцка салата и газирана вода. Момичето от рецепцията е и барман и всичко тук. За съжаление не знае руски. Сутринта се наложи майка й или някаква друга възрастна роднина да й превежда, че имаме една бутилак пепси консумация от минибара. Тъпо е да си в сферата на туризма и да не знаеш нито руски нито английски в рускоговоряща страна.

Поръчката ни се бави доста. Бограчът е с доста месо, но не е така вкусен както на първото място, където го ядохме. Сервират ни го отново с филийки черен хляб. текстурата му е твърде водниста. Първия бограч, койтои ядохме беше вътре с нещо като кускус.

Тръгваме по граничния път. който на места минава съвсем близо до границата. Пътят е перфектен, няма ни една дупчица! Чудо. Има иначе 2-3 места по няколкостотим метра в ремонт. Само в самото начало попадаме на някакъв ъчастък, страшно разбит, с дълбоки ями, но той се оказва къ, около 2-3 километра, иначе пътят си е супер.

Скоро се разкриват великолепни пейзажи. С Тина коментираме, че маршрутът е много красив, защото и пътят е хубав, и трафик почти няма, а същевременно се вижда наадлече, не като при нашите планини, където караш сред гъсти дървета и нямаш видимост много надалеч. От друга страна се създава усещане за високопланински район, но висотомера показва малко над 700метра. Просто се тръгва от много ниска надморска височина. Пътят като цяло е полегат, на 2-3 места има по-стръмни изкачвания, с остри завои като по Троянския проход.

Тук таме се мяркат села, изглеждат по-поддържани и населени от нашите. Има деца, магазини, макар и малки, има отворени. Чудим се за сладолед, но търсим по-голям магазин. Изведнъж, вече горе на билото, в района, който е максимално близък до границата стигаме до пост, където пътят е нацяло преграден с метални врати. От В караулката са мъж и жена. Мъжът идва при нас. Проверява ни детайлно паспортите. По пътя може да се мине, нататък също бил супер пътя, според служителя. Завързваме кратък разговор къде сме били и къде отиваме. Споделям, че в Украйна сме от седмица, влезли сме от Чернивци. Явно са ни сложили пчеат там, защото мъжът казва, че вижда това. Пита ни дали сме били в Мукачево. Разказваме къе сме били и че сме гледали много крепости, замъци и манастири.

Продължаваме напред. Малко по нататък на едно плато подминаваме спирка с няколко души около нея. Спираме нататък за снимки. По шосето вървят няколко мъже, видимо подпийнали. Един идва и ни моли да ги вземем донякъде, неразбирам къед точно. Обяснявам, че имаме много багаж и няма как, казва, че ще се смести. Отварям задната врата да види купчината багаж и сам се отказва. Настига ни втори мъж от групата и той настоява. Първият му обяснява защо не може. Докато спорят ние потегляме нататък.

Тръгваме да слизаме по планината. Между големи хълмове с полегати склонове виждаме живописна гледка – град Турка. решаваме да направим кръг из него. Не можем да разберем откъде се влиза в него. Почти подминаваме града, когато стигаме до голямо кръстовище. ВЛизаме в града. Няма град с толкова криволичещи улици! Все едно сте някъде из Каспичан. Спираме на едно миникръгово, Тина влиза в близкия супермаркет за сладоледи и напитки. Връща се с два шоколада. Нямало почти нищо. Продължаваме нататък из града, минаваме под някакъв мост. Стигаме до малко площадче със супермаркет и магазин за напитки. От супермаркета Тина идва със два сладоледа, почваме да ги хапваме, но Тина решава да отиде и до втория магазин за кафе. Идва с две, но нямало вода в хладилниците. На площадчето е оживено, непрекъснато идват и потеглят коли от паркинга с десетина места. Много от преминаващите коли са закичени по предните или задните стъкла със зелени клонки. Някои са с половин храс, хаха! Питам Тина дали да не се маскираме и ние така, но стигаме до извода, че навярно клонките са осветени и се вземат от църква. Криволичейки, напускаме града.

Нататък стигаме до малко градче, Самбир. Центърчето е оформено като красив парк. Под дебелите сенки е насядал маса народ. Направо е като на митинг! Спираме за малко да снимаме по центъра. Има и няколко красиви църкви, но нямаме време, трябва да продължаваме напред.

По пътя , ва района на град Рудки успяваме да видим своевременно бензиностанция с хубави цени и отивбваме да заредим до горе. Малко над 1100 гривни за 39 литра. Компютърът показва, че ще стигнат за около 740 километра. Нищо чудно, Украйна е равнинна страна, ние вече излязохме от единствения планински район.

Скоро преминаваме през град Великий Любин (Великий Любінь). Там отдалеч виждаме великолепна църква със лазурно сини куполи, кото са сякаш от седеф. Към църквата се движи литийно шествие с хоругви. Отбибвам на паркинга пред църквата, но докато взмеа фотоапарата, изгляза, свяла капачката и бъда готов за снимка – шествието влезе в църквата. На самото шосе остана свещеник, който ръсеше премианващите автомобили! Докато се усетим обаче, се образува малка колона и свещеникът подмина отбивката за паркинга. Наложи се да правя ляв завой за да св върнем по шосето, после обратен и се наредихме на опашката. Свещеникът ръсеше клите една по една, а някой даваха пожертвование на един от двата му асистента. Бързо дойде нашият ред, и през предварително отворения прозорец ме напръскаха обилно. Явно свещеникът видя, че сме чужденци и за миг се поколеба. Пожела ни щастлив път. С Тина сме много радостни. Тя влиза в някакви философски разсъждения, че ако не беше историята с телта, която се заплете, нямаше да закъснеем и нямаше да попаднем тук да ни поръсят.

С Тина изтървахме хубава оферта за хотел Ибис в центъра на Лвов, а за днес няма никави стаи. Търсим друг хотел. Тина проверява хотел Лвов и се оказва, че имат хуабви стаи, при това на цена по-ниска, отколкото през букинг, което принципно е нарушение на договорите между тях. Правим кръг около хоотела, докато видим паркинга в задния двор. Още не спряли окончателно, при нас идва горила и разпитва от хотела ли сме, за колко ше оставаме и дава инструкции как да нагласим колата по-назад. Чувствам се спокоен за колата с такава охрана! Хотелът е голям, стар, но влеиколепно реновиран. С Тина решаваме да вземем стая само за една нощ и ако ни хареса- да удължим още три нощи, ако не да ходим в Ибис. Докато чакаме на рецепцията, Тина отива да надникне в ресторанта, да види какво е положението. Остава много доволна от състоянието му. Все пак резервираме за нощ, с изрична уговорка, че ще удължим, но ще кажем утре колко точно.

Стаята е чудесна! Чувстваме се много уютно, всичко е в старинен стил, но съвсем ново и много чисто. Имаме хладилник, но нямаме вана. Оставяме багажа и излизаме около хотела да търсим супермаркет. Първият, досами хотела, е много малък, но има хубави ягоди. Търсим наоколо, мианваме зад хотела, попадаме на второ магазинче от веригата, но още по-малко. Връшаме се нагоре до по-голямо кръстовище и попадаме на голям супшермаркет. На първия етаж има плодове и зеленчуци, касии щандове за сандвичи. Надолу по ескалатор се слиза в подземен етаж, много по-голям. Има и шанд за готови храни и салати, но не харесваме нищо. Най-накрая поапдам на квас, вземам един. Искаме маслини, но има само в малки бурканчета. Иначе има цял щанд само за сирена , включително сини, бри и други. Връщаме се на горния етаж. Там сима стелаж с вече приготвени пици. Колебаем се дали да вземем една – големи са около 30см, 500г, цена около 50-60 гривни (3-4 лева!). Поставени са в кутии, видимо топли. Тина се съмнява, че са за печене у дома, но открехваме една и се уверяваме, че са готови.

Връщаме се в хотела през паркинга. Аз вземам нагоре още багаж, Тина отива до най-първия магазин за ягоди.

Written by maingagara

Вашият коментар