Ден 33

21-Юни-2021

Лвов

Днес сме си настроили аларма, спи ни се още, но слизаме долу в ресторанта, да видим прословутата закуска, която някои потребители вбукинг с аопеделили като толкова впечатляваща. опитът ни показва, че не трябва да се вземат особено сериозно подобни положителни възгласи, тъй като по принцип хората се притесняват да се оплакват публично и неанонимно, освен това се чувстват длъжни да харесат. Вероятно огромната част от потребителите спят за втори път в живота си в хотел и действотелно на 3 вида зеленчуци им се струва възхитително.

Долу има доста хора, на вратат се разминаваме с младежки група от петнайсетина момчета. Вътре виждаме хора с тениски на някакъв боксов клуб. Зеленчуците са свърпили, хлябът също. Персоналът успява да реагира чак когато вече сме седналии закусваме.

След закуска се бавим в стаята, излизаме малко след 12 на обяд. Вън вече е страхотна жега, едва се издържа. Минаваме първо през супермаркета да вземем пица. Леко разочарован съм, защото вече е сериозно изстинала. Отправяма се към сградата на Операта – тя е съвсем близко до хотела. Правим пълен кръг около нея в търсене на касите. Навсякъде вратите са затворени и заключени. Успяваме да влезем ( с пицата!) в служебния вход, където пазачът ни обяснява, че днес е почивен ден и всичко е затворено. Проверявам в сайта и действително се оказва, че касата днес е обявила почивен ден. Друга, на друг адрес работи, но не към нея съм заявил билетите си. Голяма сага с тези билети… Пред Операта започва дълъгоколо 400 метра и тесен парк. Пълно е с народ. Десетки деца и родители си играят във фонтан, чиито струи извират насред плочките. Тълпа е и надолу по алеята. Едва намираме свободна пейка за да хапнем пицата. Докато се чудим къде да седнем, група тъмнокожи момчета ни молят да ги снимаме. От Оман били. Като цяло по центъра виждахме често жени в арабски облекла.

Стигаме края на градината, където се оформя нещо като площадче. Там е издигната статуя с ореол на светица и надпис „Молим се за Украйна“ Нататък улицата се извива, минаваме през импровизирано пазарче за цветя. От лявата ни страна остава някакъв манастир, но е трудно вече да се пресече, освен това не виждаме видим вход. Навсякъде пресечките са пълни със старинни сгради. Ако трябва да разгледате всичко, доста ще трябва да пообиколите. Няма нищо общо с Румъния, дори с Орадея. Тук е пълно със стотици красиви сгради, просто цялостната архитектура е такава. Градът въобще не прилича да е от руския свят, по абсолютно нищо. Хората също. Като почнем от това, че практически никой не пие чай, а само кафе, за разлика от руснаците, които на всяко хранене завършват с чай, дори в летните жеги.

Нагоре по улицата стигаме до малка църква, покрай която правим обратен завой в странична уличка и поемаме обратно към центъра. Преминаваме през малко паркче. Нататък ни прави впечатление сграда с декорации, част от които е човешка глава. Общо са сигурно двайсетина. Питаме се: как ли са били отливани при строежа?

Натъкваме се на голяма катедрала, вероятно католическа. разглеждаме и оставаме за малко вътре на хладно. На картата пише, че е манастир, и наистина – има някакво дворче встрани от нея.

Нататък към центъра се налага да пресечем дълга тясна градина и излизаме до пешеходната зона на центъра.

В самоо начало на пешеходната зона попадаме на поредната катедрала. Вътре ни правят впечатление скулптурите на хора в реален размер, облечени с дрехи от месинг.

Спускаме се по една от уличчките. Стигаме до изграждаща се сцена. Описваме квадрат през близкит еулички, Навсякъде е пълно със малки кафенета и ресторантчета, вероятно общо към стотина за целия център.

На две места ни пресрещат младежи, които са ни снимали и ни носят разпечатка на псевдовестник на жълто-кафява хартия, където нашата снимка е във водещата статия. Не казват нищо, нищо не искат. Докато Тина ми обясни, че това не е поредната рекламна брошура минаваме стотина метра. Тина настоява да им дадем нещо. спираме, тя се връща, оставя 20 гривни. Не били възхитени, явно целта им не е финансова. Малко по-нататък ни връчват друг подобен вестник с наша снимка както си вървим. Там обаче вече се забелязват политически моиви в „заглавията“.

Оглеждаме се за кафене, но навсякъде е голяма лудница и тълпи, а искаме да седнем на спокойствие и хладнина. Виждаме две паркирали влакчета, предлагащи едночасови разходки по града, Цената е 130 гривни (около 8 лева) на човек. Докато се колебае, едното влакче потегля. Струва ни се твърде скъпо, а и с тези тълпи влакчето едва ли ще обиколи кой знае колко улици за един час.

Подминаваме улицата с изграждащата се сцена и влизаме в улица без изход, в края на която има едно зад руго две заведения, изглеждат тихо и спокойни. Сядаме на едното. Сканираме линк към менюто. Поръчваме кафе с мляко, капучино и голяма газирана вода. Носят ни обаче една чаша за 0,75 литра бутилка, при това водата е само леко хладка. Тъпо. Трябва явно винаги да се уточнява, че водата трябва да е студена…

След кафето се промъкваме по други улички и скоро излизаме отстрани на Операта, до националния музей. Днес е понеделник и като правило музеите не работят. Тук таме забелязохме някои малки частни музейчета да са отворени, но големите държавни са затворени. В Русия е същото.

Въпреки, че е работен ден ие жега, пред Операта все така има оромни тълпи. Забелязваме, обаче, че една от вратите на театъра е отворена. Влизаме – касата е в дъното, работи. Пред нас двойка англоговоящи, явно чужденци, купуват билети също за Баядерка. Дават ми билетите в тази каса по номера на заявката. Ура! Общо 1000 гривни (60 лева) за два билета на предните редове. В Болшой и Марински съшите са на цени от около 240 лева. Единия.

Пресичаме бързо площада пред операта и продължаваме разходката си в отерещния квартал. Минаваме през по-тихи пешеходни улички. Впечатление ни прави някакъв ресторант, за който се минава през дълъг тунел в сградата. Пише, че има тераса, но така и не я намираме къде е. Долу влизаме само в предверието на заведението, но ни изглежда тихо и пусто.

Малко по-нагоре излизаме на парк. в единия му край са опънати шатри с десетки маси и пейки. От един павилион като шатра си вземам чаша тъмно пиво. 4-5 бараки предлагат и месо на шиш и зеленчуци на грил, но никъде не са обявени цени на храните, само на бирата. Устно ни казват – 5 гривни за 100 грама пилешко и 60 за 100 свинско. Доста скъпо ни се струва, особено за стандарта на Украйна. Имам основен принцип – не купувам стоки, ако не са обявени цени- защото тогава цената се определя на око: ако купувачът е с панталон и официални обувки е по-висока. Ако е със скъп фотоапарат също. Ако е чужеднец пък…ясно. Пийваме си бирата на сянка заедно с десетина други хора. Което не е много окей, защото законът може би забранява пиенето на алкохолни напитки на обществени места по улици и градинки. В Русия със сигурност е така, а тука в Чернивци бяхме видяли табели на техния градски парк в същия смисъл.

Пресичаме парка и тръгваме към близкия булевард, по който вчера дойдохме. Излизаме на големия супермаркет с пиците. Няма ягоди… Вземаме си две тарелки с череши. Искаме и диня, но са огромни. Няма къде да я сложим за да я охладим такава голяма. Има едно парче диня, но пък ни се струва малко. Отиваме на по-малкия магазин, близо до хотела. Там въобще не са останали практически никакви плодове. Няма ни ягоди, ни череши ни дини. Прибираме се в стаята. Веднаг измиваме и слагаме черешите в хладилника. След известно време, веднага щом са се охладили малко, унищожаваме едната тарелка череши. С Тина решваваме, че към 8 вечерта ще ходим на разходка на около в търсене на по-сериозен магазин.

Малко след 8 илизаме в нова за нас посока, проивоположно на Операта. Съвсем скоро излизаме на средно голям мол. Вътре, естествено, има голям супермаркет. Напомня ни за Румъния, но тук магазина макар и огромен е само за храни. Вземам си два вида риба, както и две тарелки ягоди. Цената е по-солена: над 80 гривни за килограм, около 5 лева. Прежалваме се. Правим кръг около мола и тръгваме по друга улица. Излизаме точно на паркинга за д хотела. Тина си взема принадлежностите за маникюр. Това включва електрическа пила и специална ултравиолетова печка. Тази вечер е решила да се прави.

Written by maingagara

Вашият коментар