Ден 34

22-Юни-2021

Лвов.

Днес сме вече ориентирани за града, обиколили сме голяма част от центъра и смятаме да обикаляме на по-малко разстояние, като съшевременно посетим и някой и друг музей. Поспиваме си хубаво, слизаме на закуска след 9 за да избегнем тълпите долу, но докато излезем пак станало обяд..

Тръгваме към площада пред Операта. Точно до нея се намира Националния1т музей в Лвов „Андрей Шептицки“. Билетите са 80 гривни, само за основната експозиция. Има още две временни, всяка по толкова. По-голяма част от музея е посветена на икони от различни исторически периоди. Има даже зала с реконструирани цели иконостаси. Накои икони са още от 14-15ти век. Прави впечатление многото икони на свети Николай, както и преводът на името на свети Георги като свети Юрий. Не става дума за друг Георги, а точно за този, убил змея. Виждаме необичайна икона на свети архангел Михаил, но ни дебнат здраво и не можем да снимаме. Няколко от големите икони са посветени на тематиката на Страшния съд. Тина философства: ааами ако всичко това е истина? Хаха!

Друга интересна икона е Исус с лоза. В специална зала пък са изложенио дървени църковни скултури. Една от тях е особено реалистична, изобразяваща разпъването на Исус на кръста. на изхода от сектора сме впечатлени от каменна статуя на свети Николай с голяма глава и шапка, която определяме като по-скоро характерна за католицизма.

jlkjlkjk

В друга секция, посветена на съвременнихудожествени творби разглеждаме картини на местни творци. Особено сме впечатлени от няколко литографии, където всичко е изобразено с невероятно фини детайли.

Излизаме от музея и се опитваме да продължим през центъра по маршрут, различен от вече известния ни. Искаме да излезем на малка дълга градина. На улицата тина вижда магазин за кинкалерия и си взема шнола за коса, ластик и гривна, която е хем много красива хем евтина. нататък по пътя виждаме указателни табели за Високия замък. След няколкостотин метра стигаме до действаща административна сграда, която много прилича на замък, но не е. „Високият замък“ е на около километър по-нататък. Не виждаме такъв наблизо, но следваме указанията на гугъл. Катерим по все по стръмни и извити улички и излизаме в парк. Тина вече примира за вода и от близките павилиони си взема бутилка литър студена минерална вода. докато тя се занимава с покупката аз влизам в картите и забелязвам, че на обекта „висок замък“ няма снимки на никакъв замък. Оказва се, че парка се казва така, а в него има извисяваща се като пъпка над околността хълм с наблюдателната площадка. Пътят към нея е стъмна и тесна алея, настлана с павета, на места много хлъзгави. Пряк път няма, налага се да се обикаля по дъ;га спирала до върха. Малко преди него срещаме слизаща надолу огромна група тийнейджъри – около 50-60 човека. накрая стигаме наблюдателната площла – приблизително с диаметър 10 метра. От нея се виждат далечни краища на града, но не и наблизо, при това не във всички посоки, тъй като короните на близките дървета препречват видимостта. Правим няколко бързи снимки и слизаме да се скрием от неистовата жега в най-близката сянка. Слизаме надолу до магазинчетата и тръгваме към града, но пряк път няма. Накрая подкарваме през диви преки пътеки. Тина протестира. По пътя, едва тръгнали да се изкачват, срещаме млада двойка. Младежът пита струва ли си да се качват. Обяснявам му накратко, че няма никакъв замък, а само наблюдателна площадка, от която не всичко се вижда. Пак там виждаме и възрастна жена, която едва се движи, С Тина се чудим как въобще се е навила. Пиша отрицателен коментар за своеобразния змиярник и пълната лъжа „Висок замък“. Чувстваме се излъгани – катерили сме в жегата, изминали сме няколко километра от центъра и обратно към него.

Скоро навлизаме обратно в центъра. Опитваме се да криволичим по нов маршрут. Влизаме в гръко-католически храм, част от манастира, който вчера не посетихме. Вътре има изкусни дърворезби , статуи, дори орган над входа. Всичко е много красиво, но Тина споделя, че не усеща тази църква като нейна. Просто излъчването на католическите храмове е друго. Стоим малко и излизаме. Решаваме да разгледаме и остатъка от манастира. Заобикаляме катедралат. Дворът се оказва възтесничък, но зад катедралата под млади дръвчета виждаме заведение с двайсетина масички. Решаваме първо да пием кафе, но по-късно се решаваме да ядем салата и бограч.Цените тук са малко по-високи от обичайното, но скоро виждаме защо. Зеленчуковата салата на Тина е изключително изкусна и нестандартна, има в нея зърна от нар и канапе от нещо като хумус. Моят бограч е по-скоро като яхния, отколкото супа. Прилича просто на манджа със сос. Има изключително много месо в нея и сосът е много вкусен. Поднесен с две филийки с тънки резенчета шпек салам.

Много сме доволни. Въпреки ужасната жега вътре в двора беше много проветриво. Така и не ни стан ясно как става това, въпреки близките високи стени, които ни заграждат отвсякъде. Излизаме през задния вход, с вид на голяма арка. От там пътят е само през къс подлез и излизаме на отсрещната страна от улицата, където бяхме и вчера.

Правим зиг-заг в търсене на консерваторията и филхармонията. Така и не виждаме афиш с месечните представления,а и нямаме сили за концерт. Тина влиза в 2-3 магазина за обувки.

Правим последен завой и накрая пристигаме пред Палац Потоцких. Той изглежда по-малък от очакваното, но много красив и добре поддържан, с голяма площадка-двор пред него, такак кактосме свиканали да виждаме аристократичните имения по филмите.

На входа под арката ни спира мъж с бадж и ни казва, че с професионален апарат не може. До нас двойка младоженци с фотограф също явно не ги пускат. Охранителят се оттегля встрани да говори с някой по телефона. Не ми става ясно как може сфатбена фотосесия да се провежда без предварителна уговорка и одобрение. Скоро охранителят се връща и питаме дали въобще работи музея и можем ли да го посерим. Можем. Просто е забранено снимането, включително отвън. Вътре хиперактивна касиерка на над средна възраст отказва да ни обслужи на руски, но се разбираме на руско-английски. Билетите са, доколкото си спомням , 90 гривни на човек (около 6 лева). Първият етаж е от 6-7 зали, с тяхното обзавеждане, богато декорирани тавани и въобще всичко както си е било. В залите по стените има изложба на различни картини, включително австрийскии холандски. Изложбата продължава на горния етаж в малко по-голям брой зали. Има и бална зала, която е неизползваема, тъй като вече е настлана с мокет. В една от залите има различни сребърни статуетки, включително на слонове, както и богато декорирани в сребро ятагани с ножниците им. Тина е много доволна – музеят не е голям, обхожда се сравнително лесно, всичко е концентрирано. За разлика от Ермитажа, за който ни трябваха два дена и половина.

Тръгваме обратно по улицата където е входа на двореца и излизаме на булеварда, на който се намира парка. Вземаме си 300 грама свинско на шиш, порция пържени картофки и тъмна бира. Месото отвън е глазирано, вътре е сочно. Майсторски е направено, постарали са се – явно са го мариновали предварително. Сядаме на сянка под дърветата.

Преизпълнили сме плана, прибираме се към хотела за почивка от жегата. Климатика ни работи безспирно вече няколко дена, но въпреки това не може да свали много температурата- задал съм 18 градуса. ЗА съжаление ихадилника е слаб, само леко охлажда нещата. Минавайки покрай големия супермаркет вземаме резен диня и тарелка череши. Проверяваме за ягоди и там и на по-малкия магазин до хотела, но нямат.

Този следобяд,реди да излезем, за първи път откак сме тръгнали на пътешествие намирам време да гледам един от десетките филми, които носим на лаптопа – „Екипаж“, руски, много хубав. По някое време прекаляват с фантасмагориите. Общо взето не може да се отличи от филмите на Холивуд по нищо.

Вечерта излизаме късно.Криволичейки из уличките на центъра харесваме едно заведение и сядаме. Менюто е изложено под стъклото, покриваща масата. но може да се види и онлайн чрез сканиране на QR код. Информират ни, че можем да поръчаме до 23:00, а да останем до 00:00. Радарът ми веднага забелязва интересно предложение – някакъв френски пирог, оформен като кошничка. Тина поръчва салата, 200 грама вино, аз съм на бира Отингер. Носят ни напитките, но храната се бави. Това не е задължително лошо нещо – явно всичо се прави на момента. Минава 23:00 и човек от персонала започва да събира празните столове и маси. Канят ни да влезем вътре. Там има малка зала с 2-3 масички. Скоро ни носят храната. Пирогът е удивителен! Със синьо сирене, леко течно съдържание и коричка от препечен кашкавал за дръжка. Радарът не ме е подвел. Тина също го хареса. Не ми 5.8 от 6. Не ми харесва, че има някакво леко течно яйце в съдържанието. Не сме взели фотоапарата с нас, снимаме с телефоните.

Written by maingagara

Вашият коментар