Ден 35

23-Юни-2021

Лвов. На Баядерка.

Днес се отдаваме на почивка. Закусваме и се прибираме горе в стаята.Докато се наканим да излезем на обяд и пак минало 12 часа. Подминаваме операта кривваме през уличките. Оглеждаме за заведения, но все нещо не не ни харесва – или няма никакви хора, което е подозрително, или е твърде жега. Сядаме на едно заведение, която бяхме забелязали преди – за пици и паста, но дори пи двисоката тента се усеща как грее слънцето, задушное и само след половин минут ами става, че ще плувнем в пот и въобще няма да ни е добре тука. Ставаме. По някакви причини тук заведенията нямат климатици. При нас в България като стане жега, заведенията пускат климаиците и всичко живо се прибира вътре. Тук не е така, навярно има забрана за поставяне на тела на климатици по фасадите на сградите, защото такива наистиа не се виждат.

Продължаваме нататък и сядаме на заведение, за което още вчера имахме спорове дали да седнем. И вчера и днес имаше само 1-2 свободни масички. Зелено е, уютно и под дебелата сянка на сградата и тентата. ПОбслужвват човек на около 45 години и младо девойче, видимо на 13-14 години. Може би е семеен бизнес. Покривките се сменят след всеки клиент, но двамата едва смогват. Налага се да изчакаме да дадем поръка. ърво поръчваме капучино, еспресо с мляко за Тина и газирана вода Моршинская.

Оставят ни по наша молба един комплект меню. Радарът ми без голямо чудене и колебание избира: бистра зеленчукова супа с кнедли и глазирано печено свинско със сушени сини сливи. Тина избира някаква салата със синьо сирене и супа от тиква. Всичко е просто великолепно, много изпипано. Тина не си харесва никак нещата. Супата й се струва, че миришела на риба. Няма нищо такова. просто е по-мазна от тиквата, има и пармезан в нея. На дъното има и белени тиквени семки. Много вкусна! Слатата й е със синьо сирене и съответно е леко сладка, има два вида сладникави плодове. Много добра комбинация, но се харесва на Тина.

Плащаме общо малко над 20 лева. Най-доброто заведение до сега.

Прибираме се вече около 3 следобяд в хотела.

Тина започвяа да се готви за операта. Тръгваме малко след 17:30. На метри сме от Операта, но около нея е паваж, а Тина е с висок ток и платформи. Все пак сме навреме пред централния вход. Мерят ни температурата на ръцете, сканират ни билетите и влизаме. Фоайето и стълбището са пищно декорорани, маса народ си прави фотосесии. Залата също е във великолепно състояние, богато декорирана, включително със статуи „поддържащи“ единия балкон. Взел съм билети за осмия ред, за да сме достатъчно близо да наблюдаваме в детайли техника на балетистите. Оказваме се малко-по-далече от иделаното,но нямаше как да занем предварително кой ред е оптимален, тъй като има сцени, които са по-високи и от първите 2-3 реда трябва да гледаш нагоре към сцената. Залата е на 2/3 пълна. Уж хората трябва да са 2 пълни/2 празни седалки, но някои явно са се изхитрили да се преместят по-напред и по-централно.

Свири симфоничен оркестър. Баядерка е тежко за поставяне произведение, защото има огромен брой балетисти и е трудно първо да се намерят толкова качествени танцьори в дадения град, второ да им се плати, и трето – да се ушият толкова много костюми. Скъпо мероприяти си е. Удивени сме от мъжки я състав – десетина мъже танцуват няколко много бързи, енергични танца в перфектен синхрон, който не сме виждали никъде до сега, включително в Москва. Женския състав е много грациозен, но е далеч от перфектния синхрон ма мъжете. Участват епизодично дори десетина деца балетисти на не повече от 4-5 годишна възраст.

Първият антракт не излизаме никъде, чак вторият. Търсим някакъв бюфет, но не намираме на никой от двата етажа. За сметка на това Тина си прави фотосесия. Намираме и веиколепна зала на втория етаж.

Балетът пресъздава любовна история в индийски храм. Баядерката, танцьорка в храма, е главният герой. Спектакълът е в 3 действия, първото е с две картини. Първите две действия са по-театреални, докато третото е чисто балетно, с масовка в стил Лебедово езеро. Твърди се, че това трето действие, Танцът на сенките, се счита за шедьовър в балетното изкуство.Трябва да се съглася. Изглежда ми и по-красиво и по-разнообразно и по-сложно отколкото масовките във втора и четвърта картина на Лебедово езеро. И по-динамично. За разлика от Лебедово езеро, музиката на Баядерка не ми харесва. Не бих си я пуснал самостоятелно. Докато музуката на Лебедово езеро на Чайковски си е сама по себе си шедьовър, отделен от шедьовъра на танца. И Баядерка и Лебедово езеро са с хореографии на Мариус Петипа. Тоя е намесен навсякъде…

балетът свършва минути преди 21 часа. Вън е още светло. Отправяме се внимателно към центъра в търсене на заведение. Обикаляме бавно, Тина едва пристъпва по паветата с нейните токове. В крайна сметка сядаме на съседното заведение, на това, в което ядохме пирог. Привлечеи сме от салатите, които виждаме а ядат хората. Сканираме менюто, но цените не ни харесват – бограч 180+ гривни, салатите още повече. Ставаме и се местим на съседното заведение, вчерашното. Вземаме си салата Цезар, пица Цезарини, Тина пиянства с двеста грама совиньон блан и минерална вода, а аз пия квас на местна пивоварна за шок и ужас на сервитьорката.

Всичко е много изпипано – за пръв път виждам салата Цезар наредена по такъв начин. Пицата ми също е великолепна, много добре и пасват зелениите. Блата е умерено тънък, изпечен колкото да засъхне едва, без да е твърд. Квасът е уникален, няма чак толкова тежък вкус като на този, който си купихе за хотела предните дни.

Връщаме се вниамтелно по тъмните вече улички. Надеждите ни са нощни снимки не се оправдават – с токчетата на Тина не можем да обикаляме из центъра за да фотографираме специално осветените сгради, а от друга страна имам твърде малък опит в нощните снимки, нямаме и статив за стабилизация.

Written by maingagara

Вашият коментар