Ден 36

24-Юни-2021

Лвов – Крехиевски манастир(Крехівський монастир) – Жовкивски замък(Жовківський замок) – Староселски замък(Старосільський замок) – Свиржски(Свірзький замок) – Аязмо на св. Анна – Золочив

Днес се чувстваме по-отпочинали, може би заради няколкото дни на едно място, а и по-леката програма вчера. Успяваме да тръгнем необичайно за нас рано – малко след 10:30. На паркинга ни питат дали ще се връщаме. След тълпите през предходните дни, днес на заминаване колите на паркинаг са чувствително по-малко. липсва въпбще третата междинна редица коли.

Решваме да направим кръг из центъра или по-точно максимално близко до него, тъй като самият център е пешеходен. Описваме две дълги лъча, за съжаление не може да се занеме хуабво центъра – уличките са тесни и тръдно могат да се заснемат в движение фасадите. С велосипед е друго – там можех да минавам абсолютно нявсякъде и да снимам по улици и площади. Сега носим колелото, но е силно разглобено и сглобяване ще отнеме минимум два часа.

Излизаме от Лвов на северозапад пред нов район на града, с хубави нови сгради и широк булевард. Нататък продължаваме по тесен, но много зелен път. Скоро потбиваме по страничен път с дължина 1-2 километра и сме пред манастира. Вън е жега, всичко живо се е изпокрило. Пред манастира засичаме още едно семейство с кола. Манастирът е с крепостни стени и кули, дворът е много добре поддържан. Пред самия манастир има нещо като ротонда за сценични изяви.

Влизаме в първата църква – малка, изцяло дървена конструкция. След това се насочваме към по-голямата каменна църква. И в двете няма никой. В голямата църква виждаме две будки за изповеди. До сега не нях виждал тракива на живо – от едната страна има кабинка за свещеника, а до нея е кабинката за изповядващия се.

Не виждаме никъде лавка за свещи, има нещо подобно в една от ъгловите кули, но навсякъде е затворено. Отворени за щастие са тоалетните, Тина се възползва. Никъде другаде няма вода. Чули, че се шуми, излиза човек от близко помещение.

Тръгваме си от манастира по посока близкия град Жовква. В центъра му влизаме по много интересен начин – шосето води точно през една арка в крепостна стена. Осоваваме се насред голямо открито пространство, вляво от нас се виждат църкви, вероятно част от манастир. Пред нас е голям площад с няколко заведения с тенти на открото. Вдясно е замъкът. Пред него има неголям паркинг. Паркираме и влизаме първо в замъка. Купуваме билети, ако не се лъжа по 80-90 гривни на човек. На касата ни обясняваха само на украински откъде да влезем за експозицията – някъе вляво. Влизайки в двора видяхме стрелка сочеща диагонално вляво. Последвахме посоката и се озовахме пред страничен вход на една от сградите. Наблизо ни залая куче. Поколебахме се, но решихме да влезем. Вътре всичко беше изоставено и изкъртено. Видимо течеше ремонт. Разходихме се необезпокоявано по два етажа в търсене на експозицията. На приземния етаж на поне две места имаше дълбоки изкопи, с видни в тях тунели – дали за канализация или за убежище – не стана ясно. Разходихме се и до съседната сграда, точно в дъното срещу входа. Там в ъгъла й вече беше ремонтирано. Върнахме се диагонално през затревения двор, където намерихме истинскат експозиция – на първия етаж малък модел на ковашка работилница с мях, а на втория имаше стъклени витрини, в една от които беше разположен голям макет на района на замъка. Голяма група, предвождана от екскурзовод го беше наобиколила. Встрани имаше и други експозиции. Аз лично останах възмутен от почетните витрини на хора, воювали срещу официалните власти.

Тук може да се каже, че си дадохме парите нахалост. Страшно ме беше яд. Добре поне, че цените не са като в Румъния.

Прекосяваме площада и се отправяме към църква, вероятно католическа или греко-католическа. След нея сме в православна катедрала, част от манастир. Има и лавка, но хващаме последните минути от обедната им почивка и се отказваме да влизаме, въпреки, че виждаме вътре, че има някой. В катедралата виждаме много красив, уникален по своя характер свод, с изографисани на него ангели, по начин, по който не сем виждали нкъде другаде до сега.

След като псоетихме катедралите се отправихме към площада и седнахме на едно от завденията. Тук продаваха квас и си взехме две половин литрови чаши, с кафе и два пакета някакви брускети. Квасът отлично пасва на такива жеги – безалкохолен,умерено газиран, леко кисел, съвсем славо подсладен. Може би се води слабоалкохолна напитка, тъй като се получава при ферментация, подобно на бозата, но реално е безалкохолен. Наглед изглежда като тъмно пиво. Има дори малко пяна и трудно човек може само с гледане да определи какво има в чашата – бира или квас. Тина не харесва много кваса, почти целия от двете чаши изпивам аз. Подкрепили се, влизаме в колата, която през цялото време от площада държахме под око и тръгнахме към следващата спирка по маршрута.

Староселският замък не ни принуждава да се откалняме много от главния път – може би 2-3 километра. Замъкът, или по-точно, това което е останало от него, се вижда още от входа на селото. На разклона ни спира пазач, може би полицай и ни пита накъде сме. Няма вход или плащане на някакъв паркинг. Пита ни дали сме за замъка, потвърждаваме. Обяснява ни да завием и къде можем да паркираме. Замъкът няма друг надзирател. Входът е през сводеста арка. От замъка са останали само стените, вътре е силно обраснала поляна. Правим кръг през утъпкана просека.

Вляво от входа се виждат остатъци от някаква сграда. А до стената, право на острешната страна на входа, в земята зее голям отвор, през който се вижда дълбока дупка. Не съумяваме да фотографираме вътрешността й дори частично. Връщаме се в колата и заминаваме. Следваща цел – замъка в Свирж. Там замъка се намира близо до главния път и се вижда от него . Между замъка и шосето има заблатено езеро, на което се виждат някакви рибари. Откланяме се по странична уличка и след 200-300 метра сме пред входа на замъковия двор. Пред самия вход няма паркинг, затова слизаме надолу по пътя, но в крайна сметак се връшаме пак горе до входа. Вътре в двора има неголямо заведение. Първо помислихме, че таме е и касата, но таквава в крайна сметка не видяхме. Премимахме по мостчето през крепостния ров и влязохме във вътрешния двор на замъка. навсякъде вратите бяха отворени, имаше и немного други посетители. Почти нявсякъде можеше да се влезе, но никъде не е забелязвахе нито пазачим нито какъвто и да е персонал или поне камери. Видимо обаче течеше ремонт – зад една преграда се чуваше строителен работник да работи. Разгледахме сградата, заобикаляща вътрешия квадратен двор. Влязохме в няколко зали, в които имаше сравнително добре запазени паркети. В една зала пък някой беше поставил интересна картина с дама. Нататък влязохме във второ издължено дворче. Посетихме и подземие, затвяряно някога с дебела бункерна врата. В няколкото стаи в които влязохме останахме с впечетление, че сградата е била нещо като санаториум. На тази мисъл ни навеждаха тесните, но слънчеви с таи с баня във всяка стая, както и голяма зала, облицована със санитарен фаянс. На Тина всичко това и се струваше леко зловещо. Ня

Днес ни върви на безплатни посещения, явно за компенсация на първия „замък“. Времето напредва, но С Тина по принцип сме решени да не претупваме нещата, а да разглеждаме всички забележителности, които сме решили да посетим. В Лвов ни бяха дали проспект на туристичекска агенция и от там всъшност набелязахме днескашните места. Там беше посочена и екскурзия до аязмо на света Анна край град Бережани. Насочихме се къ

В самия град се оглеждахем да пием кафе или д аси вземем нещо за хапване, но така и не харесахме нищо. На изхода на града имаше обход поради ремонтни дейности. Наложи се да изчакваме. Добре поне, че не михме колата, както възнамерявахме, защото за краткото движение от няколкостотин метра по прашния път се покрихме с немалко прахоляк. На картата аязмото не е много добре обозначено.Движейки с епо главото шосе се оказа, че го подминаваме и се наложи да се връщаме по посока на града, маакар и само 500-600 метра. Там където в края на града има някакво крайпътно мотелче, има незабележима отбивка , дори и табела за аязмото. След няколкостотин метра по еднолентов път стигнахме до малко езерце, в което се къпеха доста хора. По бреговете му съшо имаше поне трийсетина човека. Отбихме се по прав път покрай езерото и спряхме под дърветата. Там малдежи пиеха, а ан друго място бяха запалили огън. Не би било лошо и ние д аопънем палатка там за през ноша, но мястото ми се видя прекалено сенчесто и даже сумрачно, а и хората бяха твърде много. Явно езерото редовно се посещава, защото беше изграден даже малък мостик в езерото. Не се виждаше обаче никакво манастирче или аязмо. След кратка справка с картата се върнахме на по-основния път и продължихме по него. След няколкостотин метра той свършва с малка площадка, на която спряхме. Тук вече се виждаха множество параклиси из местността. Тръгнахмепо посока на езерото и скоро намерихме чешмата на аязмото, в нисата част на малко долче. До него пък имаше малко параклисче, явно това се води манастирчето. От там по часовниковата стрелка тръгнахме по тясна пътека.

Пътеката се виеше покрай дърветата, като на всеки двайсетина метра имаше малка каменна постройка като параклис, като на всяка имаше поставена плоча с изообрачение на библейска сцена от разпъването на Христос, придружени от кратко заглавие. Първите параклисчета са на почти равно, но по някое време тръгват орави по стръмно хълмче. На върха му са поставени три кръста, явно изобразяващи разпъването на Христос и двамата разбойникак край него. Катерейки стръмните стъпала нагоре към кръстовете намерихме встрани покрай пътечката горски ягоди. Откъснах няколко и с Тина ядохме. След кръстовете пътечката завива зад неголяма скала. В самата скала е издълбана малка пещера, в която е пресъздадено ложето и лежащият на него Исус с лед свалянето му от кръста. Пътеката слиза до площадката, завършвайки с малка ротонда, под чийто свод има статуя, изобразяваща Исус, разперил ръце за благословия.

Времето вече беше сериозно напреднало, а ние твърде изгладняли. решихме ореди да си тръгнем да напълним вода от аязмото. Взехме шише и отидохме пак до него. Свършили тази задача, извадихме храна и седнахме да ядем на стъпалата на ротондата, оставяйки по средата между нас храната, а точно зад нея Исус. Рязохме зеле, поръсено със сока на свеж лимон. Изядохме и последната останала ни луканка. С Тина, след кратко обсъждане, оставихме малко парче зеле до краката на Исус. Накрая почистихме добре след себе си и тръгнахме към града. В езерото продъжаваха да се къпят хора.

Днес е ясно, че няма да стигнем до град Тернопил, насочваме към град Золочив на север, където има някакъв замък на фамилия Собиески.

Пътят е страшно разбит, с кратери направо. Минавайки край град Жукив, виждаме на висок хълм над града голям храм. Правим обратен завой и се връшаме да разследваме как да стигнем до него. След няколко опита и лутане из градчето, намираме правилния път – зад някакво магазинче, точно до самия център започва тясна уличка, която след около двеста метра започва да се изкачва все по-стръмно нагоре. Горе няма къде да се спре удобно, подминаваме катедралата, стигаме до градските гробища и там до тях правим образтен завой. Пред нас се разкрива велоколепната катедрала на фона на поле пълно с неузрели още класове.

Нататък се бавим много заради разбития път. Стигаме град Золочив още по светло. Още при влизането се виждат сгради, по които може да се съди, че в града има нещо аристократично.Първо се отбиваме до центъра, Тина влиза в магазин, а после обръшаме назад. Търсим череши и ягоди, Скоро до голямо кръстовище забелязваме работещ плод-зеленчуков магазин. Слизам и купувам череши. Връщаме се нагоре по пътя да търсим вече хотела. Там се оказва, че този номер на улицата има и букви. Ние сме чак на Г. Намираме хотела чак във втората отбивка, непосредствено до насипите на замъка. Вземаме по-висок клас стая за само малко над 40 лева. Не се записваме за закуска – искат по 120 гривни на човек, а може утре на место. Оказва се, че цените посочени на сайта не са актуалните. Реално щеше да ни излезе през букинг по-лесно, но с Тина нещо не сме се разбрали. Аз помислих, че цената е същата и платих предложената ми стая. На рецепция, в бара и ресторанта бяха две млади момичета, много старателни, но въобще не наясно в дълбочина с това, с което се занимават.

Стаята ни е в съседна сграда на два етажа. Вътре всички стаи са с тежки метални врати със двойни ключалки, както в сериозна модерна кооперация. За съжаление стаята ни е с дв еотелни легла. Нещо не са ни разбрали. Иначе е много хубава, но няма нито хладилник, нито климатик. Явно защо цените са още такива. Слизаме до ресторанта. Оказва се, че можем д поръчаме само малък брой неща от менюто. Искам да поръчам пържени картофи, но ми карат пелмени с плънка от картофи, видимо запържени или поне заляти с олио. Тина си взема салата. Затварят още преди 22 часа. Тук не е као при нас – кръчмите да работят до 1 – 2 след полунощ, а през туристичекия сезон и до призори. Отворили сме прозореца. От светлината, около лампата се напълва с разни летящи насекоми. Утехата ни е, че като загасим ще избягат навън подмамени от лампите там. А що се отнася до насекоми – вечерта като ходихме до колата да вземем багаж забелязахме, че за нула време паяк си е изплел мрежа на лявото огледало.

Утре започваме от замъка.

Written by maingagara

Вашият коментар