Ден 37 (част 1 от 2)

25-Юни-2021

Золочив – Золочивски замък (Золочівський замок) – Олески замък (Олеський замок) – Пидгорецки замък (Підгорецький замок) – Свято-успенска Почаевска лавра – Тернопил

Някои дни се оказват празни. Обикаляме от обект на обект без да видим кой знае какво или без дори да намерим нормално място по трасето да хапнем добре. Друг път денят се оказва много богат и натоварен от впечатления. Днес беше точно такъв ден.

Сутринта започваме със закуска във вътршния двор на ресторанта. Нанас не ни харесва опцията закуска плюс чай, включена в пакета за закуска и Тина си поръчва отделно палачинки и кафе, като палачинките отделно рябва да са 20 гривни по-евтини от пакета. Става някаква объркваация и Тина й таксуват пакет в пълен размер плюс отделно кафе. Момичетата на около 20-22 години са много старателни , но въобще не разбират какво правят…

Оставяме колата на паркинга и отиваме към замъка. Той е зад хотела, но не се виждат никакви указателни табели откъде е входа. Тръгваме по черен път зад един от насипите и стигаме до вход за автомобику, който обаче е затворен. Тръгваме наобратно към шосето да заобикаляме укрплението. Разминаваме се с пристигаща автомобил, който също като нас са се заблудили. Слизаме по шосето и тръгваме нагоре по друг път, който на върха на хълма ствършва пред входа на замъка. Първо се преминава през някакво укрепление, с разположени наоколо сергии, след което се преминава по мост над крепостния ров. Дотук входът е свободен. Влизаме през богато декорирана порта. Вътре дворът много ми напомня на Евксиноград. Градината е с големи добре поддържани тревни площи, много рози, няколко статуи и фонтан. Първо влязохме в голямата сграда вдясноот входа. Там се помещават няколко експозиици свързани с историята на региона. Там за първи път видях многоцевни оръдия от малък калибър. ПОсетихме няколко стаи с цялото им обзавеждане, но най-много ни харесаха златните укршения с тяхната фина изработка.

Влизаме във втората сграда, точно сещу входа на замъка. Това е розовата сграда, която се води китайски дворец. Дали се казвал така в самото начало не ни става ясно, но вътре има експозиции на източоо изкуство. Голямо впечатление ни прави голямо пано с дърворезба, която е не само триизмерна, но и е на няколко слоя- едни елементи са изцяло разположени над другите. Тази сграда е малка, от едва 3-4 стаи. На втория етаж не пускат. Тина даже се връща специално да пита – да не пропуснем нещо. На излизане забелязваме на вратата залепена обява з апровеждащи се чаени церемонии. Най-брлизката е след 2-3 дни. Служителка наблизо забелязава, че обсъждаме чаената церемония и ни предлага любезно да се запишем за някой от дните. Обяснявам,. че сме на път и обикаляме по цяла Украйна, без да се задържаме чак толкова на едно място.

Излизаме от замъка и тръгваме към центъра. Прресчаме главноито шосе и директно попадаме на градскяи център, който е малък, но добре направен и поддържан. Не може разбира се, да се сравнява с Лвов, но и тук забелязаваме красиви сгради в старинен стил, както и католическа катедрала.

Стигаме до края на центъра, където вчера паркирахме за малко, докато търсехме магазин. Завиваме от там по посока близкия културен дом и забелязваме място, където правят дюнери. СТина поръчваме два „велик“ размер. Вземаме и две кафета. Налага се да се изчака, защото обработват друга поръчка преди нашата. При това я връчват на куриер. Тук може да се поръча по куриер за дома. Изчакваме петнайсетина минути. тук дюнерът не е този тип, който сме свиканли да виждаме у нас, в България. Тук се казва ‘шаурма“ и се прави напълно затворен, в голям тънък лист лаваш. Той има формата и размерите на кора за баница. Освен това леко се запича накрая готовата добре завита шаурма. Аз, стокилограмов мъж едва се справих по пътя с моята, а на Тина и отне доста време и след това.

Пристигаме на паркинга и без забавяне тръгваме към следващата цел – замъка Олеско. По принцип първо по маршрута се натъкваме на другият замък, Пидгорецки, но по съображения за работното време продължаваме към Олеския. Спускаме се надолу по стръмен баир и правим остър лява завой, излизайки на голямо скоростно шосе. От него се вижда замъкът Олеско в далечината. Непосредстветния подход към него много ни напомня за замъка в Мукачево. Срещу замъка има някакаъв манастир, копйто изглежда затворен. Оставяме колата долу, където има и множество сергии, вземаме би билеи и влизаме. Калдъръменият път прави скоро завой надясно и изкачва плавно хълма със замъка сред тунел от дървета.

Замъкът е разположен на неголямо хълмче, от което се вижда надалеч цялата околност. Влизаме вътре. Сградата е изцяло съхранена и сравниотелно добре поддържана. Вътрешният двор е малък, а сградата няма мног опомещения за посещения. Има, разбира се, експозиции, но ние вече не се впечатлваме лесно -нагледали сме се на счупени стомни, ризници, шлемове и счупени мечове. Качваме се по много тясна каменно стълбище на една от стените, точно диаметрално на входа за вътрешния двор.

Излизаме от замъка и се опитваме да го заобиколим по часовниковата стрелка, но има поставена преграда. Стените на замъка тук са високи, но има малки прозорчета и балкон даже. Връщаме се наобратно. Замъкът има градина, както непосредствено пред сградата, така и долъ в подножието на хълма. Минаваме покрай работници, които косят в жегата градината пред замъка и слизаме надолу по стълбище до парка. Той се оказва доста по-голям от очакваното и приятно див, но добре поддържан все пак. Минаваме покрай интересни статуии ма лъвове, единият от които е изобразен странно усмихващ се. Движим покрай тръстиките на някакво блао. Досами него има други, свъсем диви пътечки и даже мостче с беседка. Пътят леко извива покрай замъка. Виждаме долу насред някаква полянка до блатото статуя на голи мъж и жена, хванати за ръце. Изглеждат мног стройни, дори изящни. не слизаме да видим дали има някакви надписи и как изглежда статуята отпред. Явно е поставена така, че да се вижда в гръб, търсен е точно този ефект.

Пътеката завивапокрай вишневи дървета и стига до другат астрана на замъка. Встрани ми се струва, че виждам каменна беседка, но се оказват само две каменни колони. След леко изкачване излизаме отново на калдъръмения път и напускаме градината на замъка, която в този район е оградена с метална ограда.

Тръгваме към манастира. Той видимо не е православен. От сергиите ни казват, че не е отворен. Има голям транспарант, че се ремонтира. По специална програм към президента на Украйна. Явно и тук е подобно на България – някой е взел на ръчно управление всичко в държавата. Нявярно и слънцето не изгравя без неговата помощ.

Връшаме се към Пидгрецкия замък. Покрай главния път има голяма отбивка, между входа за замъка и срещуположната църква има пешеходна алея с множество сергии. Не забелязваме голям брой посетители, навярно защото наближава йрая ба работното време – туристи се пускат до един час преди затваряне, тоест до 16:00 часа. Откъм паркинга градината е оградена с метална ограда. Към замъка води тревна алея, по краищата й като шпалир са разположени високи дървета. Вземаме билети и влизаме. По зелената алея се стига до укреплението на замъка – ров и невисоки стени. Влизаме през мостчето. Замъкът е запазен като цяло, но практически без обзавеждане и само някои стаи са достъпни за посещение. Първо обаче се спускаме в подземието. Охраната ни инструктира, че е по-добре да си светим с фенерчета. Скоро разбираме защо. Подземието е от няколко помещения, студени като в изба. Носят се някакви стенания от една зала, която обаче е преградена с решетка. С нас в едно от дълбоките помещения на избата влизат още две семейства, едното с малки деца. Внезапно осветлението светва за няколко секунди и изцяло угасва. От няколко капандури се процеждат лъчи светлина. Явно е част от ефектите, и явно затова охраната предупреждава да си включваме фенерчетата за да не изпадне някой съвсем в паника, хаха! С нашите телефони не можем да осветим достатъчно за да фокусира добре фотоапарата, а мощния фенер на велосипеда остана в колата. Явно в замъци трябва да се влиза с фенерче, за всеки случай! В най-далечното помещение влагата е такава, че чак се носи лека мъгла и съвсем не може да се фотографира.

На децата им е много интересно, но на Тина й се струва твърде зловещо. Излизаме отново във вътрешния двор. Той е много интересен. От едната му срана е сградата, а от другите три страни е оградено с едноетажна постройка, чиито външни стени се явяват крепостни стени, откъм рова. Качваме се на първия етаж и влизаме в голяма празна зала. В единия й край има излаз на голяма ъглова тераса, откъдето се вижда задната част на замък, страничня ров. Гледката зад замъка се простира надалеч по посока замъка Олеско. В ъгъла на терасата има миниротонда, където на някакви деца им правят цяла фотосесия. Търпеливо изчакваме. Започва да ръми.

Връщаме се в залата и излизаме на огромна площадка, на покрива над едноетажното укрепление. Много е красиво, от далечните му краища чудесно се вижда целия замък. Изчакваме да стихне малко дъжда и правим полукръг през площадката, излизайки на второро от двете странични стълбища. Там Тина не издържа и си прави цяла фоосесия.

Много е хубаво чувството да имаш красива съпруга – с радост се връщаш всеки път при нея, хаха!

Снимам се и аз долу в двора, че от много снимки накрая мен съвсем никъде ме няма. Съвсем навреме, защото отново плисва дъжд. След кратко колебяние решваме да отиваме към колата. Дъждът обаче се усилва и решаваме да се скрием в една от близките беседки. Скоро утихва, но не си тръгваме веднага, първо набирам за мен и Тина малко вишни от близките дървета. Вече сме яли вишни от замък, хаха!

След дъжд въздухът е кристално чист и е идеално за снимки, особено ако все още осветлението е разсеяно. Правим последни снимки на замъка. Забелязваме, че две от пиките на покрива завършват със стилизирани изображения на земното кълбо. На едното място мъжка фигура придържа на гърба си златното земно кълбо.

Когато излизаме от замъка, вече е минало 16:00 и е преустановен входа на туристи. Не знаем дали ще смогнем а посетим днес и Почаевската лавра – обикновено манастирите са отворени до 17 часа, понякога до по-късно. Тръгваме бързо натам, надявайки се, че поне заради лаврата ще са оправили пътищата в района и ще се придвижим бързо.

https://youtu.be/M4LUpXe82YU

Written by maingagara

Вашият коментар