Ден 38

26-Юни-2021

Тернопил – Вишневецки замък – замък Збараш – Тернопил

Днес се наспиваме добре, както винаги, когато нямаме закуска, включена в цената. Планът е да се разходим до замъка Вишневец, който вчера беше затворен, когато вече минахме край него. От терасата ни се вижда чудесна гледка към езерото, но нямаме време да й се наслаждаваме. Тина слиза долу с моята карта да вземе две кафета и да удължи престоя ни с още един ден. Няма къде сега да събираме багаж и пак да се местим, а и тук не е зле.

Тина прави сандвичи – маже сирене филаделфия на разрязани на две сусамови питки, уникално е. Подкрепяме се с чери доматчета. Тина е удивена от ниската им цена и колко са свежи, навярно току-що са били откъснати. Все пак Украйна е с развито земеделие, а и климатът е балгоприятен, не е кой знае какво чудо, че са прозиводители на земеделска продукция, при това евтина.

Тръгваме обратно към Вишневец. Разстоянието не е малко, горивото ще ни стигне до там, но не и наобратно. Търсим бензиностанция на Укрнафта. Няколко пъти зареждахме там, приемат и карти. Нямаме забележки към горивото, цените са сред по-скромните. Въртим се из центъра и насочваме към близка бензиностанция. Залутваме се малко, не е лесно с тези престроявания. Накрая излизаме на едно кръгово и веднага след нев влизам в бензиностанцията. От грешната страна. Правя обратен завой и спирам на колонка. Тук се дава депозит предварително и тогава служителят на касата казава на този, който е на колконката, за колко и какво да зареди. Давам картата си и ми зареждат. Питат ме дали да напълнят хубаво. Отговарям – до възможния максимум, че сме на дълъг път. Зареждат ни около 42 литра. На замиаване, явнои забелязали, че сме от далечна България, ни пожелават стастлив път 🙂

Пристигаме пред Вишневец. Паркираме на малкия паркинг отпред. Нареждаме се за билети. Момичето ни обяснява нещо на украински. Помислих, че нямат терминал и помолих за два билета кеш. Влизаме във вътрешния двор. Там тече подготовка за някакво тържество, вероятно сватба. Нареждат шатра. Съвсем скоро идва мъж и ни казва, че имаме двайсетина минути да разгледаме, обяснява ни къде да минем. Били арендовали замъка. Тъпо. Влизаме в една от сградите. на първия етаж има огледална зала, с изход назад към нещо като веранда. Качваме се на втория етаж. Там има няколко стаи. Слизаме отново на първия етаж. Там екскурзовод води група от 25-30 човека към страничните 2-3 стаи с разни икони и исторически артефакти. Излизаме навън с намерение да търсим вход за разглеждане на другите сгради. Мъж от организаторите ни моли да минем зад сградата пре огледалната зала. Праща екскурзоводка да ни покаже.

Излизаме и се опитваме да заобиколи замъка по посока към входа, но там вече почва някакъв частен имот. Връщаме с енаобратно и навлизаме в градината зад замъка, Тя е дива, няколко коня пасат вързани. Погалвам вниамателно един по муцуната.

Между парка и вътрешняи двор има ограда, макар и да няма врати на входа. Сега там обаче дежурят двама оранителя. Избягвам излишните разправии и правим завой обратно към конете. Този, който погалих се обръща и идва към мен. Явно чака пак да го погалим. 🙂

Слизаме в края на парка по метално стълбище и стигаме до църква, на своеобразна тераса на няколко метра под нивото на замъка. До там всъщност стига пътят, който минава и покрай паркинга. Качваме се и отиваме към близкия център. Първо влизаме в някакъв супермаркет, от който си вземаме само разни кифлички. После обикаляме три плод-зеленчукови магазина. Има ягоди по 34 гривни килограма, тоест около 2,10 лева! Харесваме обаче от друг магазин за 40. Вземаме към кило и половина ягоди и още толкова череши, огромни, но леко зеленкави още за 80 гривни килограма. После се връшаме в магазина, в който Тина вчера пазарува и който не спря да ми хвали. Вътре действително е много голям. Вземаме си отново чери доматчета и хляб. Така напазарували се отправяме към заведението, което вчера забелязахме. Вътре е сумрачно като в нощен бар, а външното помешение е тясно като галерия с големи дървени маси. Не ни е уютно, а и не виждаме нещо за ядене, което да ни грабва окото. Излизаме. Няма къде другаде да ядем наблизо. Тръгваме за Тернопил.

По обратния път решаваме да се отбием да посетим замъка Збараш. На идване сутринта видяхме табели по пътя. Откланяме се немного, описваме спирала из града и скоро сме до замъка. До парка към него има външен паркинга за петнайсетина коли. Има доста хора, пристига и голям автобус. Първо се влиза в парка на замъка, който е открит за свободни посещения и функционира като градски парк. Обхваща и крепостните ровове около замъка.

Непосредствено преди мостчето над крепостния ров има малка барака за храни и напитки, а също така и цяла стена с табели с информация за замъците в област Тернопол. Някои са съвсем разрушени, но други са добре запазени. Набелязваме няколко за в бъдеще. Видимо, изброените замъци са включени в някаква програма за реставрация под егидата на президентската институция.

Минаваме по мостчето и влизаме в тунела към вътрешния двор. Налага се да изчакаме десетина минути касиерката, тъй като е отишла някъде.Минаваме по мостчето и влизаме в тунела към вътрешния двор. Налага се да изчакаме десетина минути касиерката, тъй като е отишла някъде. Накрая вземаме билети и влизаме. Замъкът е много добре съхранен – и самсата сграда и крепостните стени. Отправяме се първо към експозициите в помещенията в крепостните стени.

Тук има експозиции с археологически артефакти, но също така и необичайна изложба на макети на различни дървени църкви от различни анселени места, общо поне около 40 макета имаше изложени. Отделна изложба беше посветени на скулптури от дърво.

От там се отправяме първо към подземията на замъка. Те са отлично ремонтирани, очевидно съвсем наскоро. Има зала с уреди за мъчения, килия с окови, но най-вече ни прави впечатление вертикала шахта, водеща от повърхноста право в килиите, очевидно за „бърз трансфер“ на арестанти. Качваме се навън , за облекчение на Тина. На двата етажа на замъка са отворени всички зали, показани цялостно обзаведени, доста добре съхранени. Има и своебразна замъкова църква с орган. Има и експозиция посветена на участниците в размириците от 2014 от област Термопил.

От входа на тунела за вътрешния двор се качваяме на самите стени. От тук също има вход за малки експозиции – на монети и банкноти от реазлични времена в Украйна, както и от някои други държави.

Прибираме се в хотела, но за кратка почивка. Излиаме пеша по алеята край езерото. То е с приблизителни размери 3 на 1 километра и не е много малко – поо него се виждат да плават две корабчета, а множество рибари са накацали бряговете му. Виждаме един рибар, че е сложил в прозрачен съд доста големи риби, над килограм.

По крайбрежната алея е пълно с народ. Търсим място за кафе и хапване. Изведнъж виждаме корабче, което се готви да отплува близо до нас. Качваме се в последнат аминута. Цена – 25 гривни (1,50 лева)! Таксуват ни на борда след отплаване. Капитанът е колаега видимо в пенсионна възраст. Отиваме до другия край на езерото и се връщаме за около 23 минути. От корабчето разглеждаме бреговете на езерото. На брега, срещуположен нан центъра, забелязваме множество кейчета и рибари. Лодки сноват наоколо, включително и гребни. Забелязваме от корабчето чайка, която се е вкопчила в много голяма риба, вероятно умряла, но твърде тежка и птицата не може да я вдигне от водата, въпреки че прави няколко опита.

Слизаме от корабчето и току до пристана забелязваме влакче за реазходки само за 20 гривни. Струва ни се обаче твъред детско, а и не сме наясно с маршрута и не се качваме. Продължаваме напред. Харесваме заведение с голяма тераса и тъкмо да седнем се разколебаваме – слънцето е ниско и ще ни огрява, а е жега. Отказваме се и продължаваме по алеята. Стигаме до голямо езерце, където палват водни колелета. На Тина не и се иска да въртим, гладна е вече много. Отлагаме и продължаваме нагоре до неголямо островче, на което се качваме чрез мостче. Рибари са опънали там две палатки и наредили множество въдици. На връщане между водните лилии виждаме от мостчето патица със цели осем патенца да плува покрай острова.

Тръгваме назад и харесваме в движение малко заведение, встрани от алеята поде дебела сянка. Първо пием кафе, капучино и вода. Заведението е грузински ресторант, което е многообещаващо, тяхнат акухня е много вкусна и богата на подправки. Тина си взема месо със заленчуци,а аз месо в някакъв доматен сос. Вземаме и салата със почти безолно сирене, поръсено със сусам, а между парчетаат сирфене имаше нещо като лека сметана. Поръчваме и кошничка хляб – носят ни черен, бял и лаваш, огромно количесто. Тук намирам и бирата си Кроненберг, но е по-различна, някак си по-неутрална на вкус, по-малко сладка.

Не успяваме да изядем всичко, въпреки усилията ни. Тръгваме обратно към хотела по алеята и променадата край булеварда. Едва вървим, тежко ни е от голямото ядене, но по някое време се налага да засилим ход, хаха!

Written by maingagara

Вашият коментар