Ден 39

27- Юни-2021

Тернопил – замък Скалат – замък Чорткив – замък Яхилницкий – замък Скала-Подилска – Каменец Подолски

Вчера така и не можахме да се разходим по центъра на Тернопил и затова днес излизаме отново на разходка из града. Събираме багажа, освобождаваме стаята, оставяме колата на паркинга и излизаме покрай езерото. По брега оотново има рибари, застанали на своя пост. Интересното е, че в тоя край на езерото, покрай булеварда има 6-7 шлюза, които източват езерото изускайки водата по посока на парка на отсрещната страна на булеварда. Мисленоразсъждавам: шлюзовете се отварят ръчно, ако някой тръгне да ги отваря посреднощ колко време ще отнеме да дойде полиция или някаква охрана и въобще дали някой би забелязал до сутринта? Пресмятам бързо наум и ми става ясно, че с предполагаемия дебит трудно би се източило кой знае какво количество вода за една нощ.

Влизаме по крайбрежната алея на центъра. Пред нас на пълна сила работят дълга редици фонтани. Вятърът обаче е откъм езерото и отвява доста капки върху алеята. Тина иска да се снима с фонтаните, но пръските са доста и съвсем скоро Тина се прибира на прибежки в стил „мис мокра фланелка“, хаха!

От крайбрежната алея се качваме по дълго стълбище зад така нареченият замък и излизаме в единия край на центъра. Минавме през малко паркче. Тина забелязва магазинче за дрехи и настоятелно влиза „за малко“. Аз чакам навън. Пред мене, до катедралата се събира сватбари. Из центъра е доста оживено. Тина идва и докладка какви чудесни уникални дрехи е набелязала. Трябвало да ми покаже. По не много дълги пешеходни улички излизаме на градския площад, в дъното на който се откроява Театъра.

Правим един завой преднего и влизаме в малка уличка, където накрая харесваме заведение за кафе. Сядаме набързо. Още почти няма клиенти.Свършили са ни дребните. Плащаме кеш с банкнота от 500 гривни. Обираме всички дребни на персонала – връщат ни по 5, 10, 20. Тина през цялото време ми разказва какви хуабви материи, какви уникални дрехи имало в оня магазин и след настоятелни молби влизаме заедно. действотелно има хубави неща. От някои няма размер, но в крайна сметка Тина се сдобива със зелена къса рокля с широк лачен колан към нея в същия цвят за 755 гривни, горе долу на цената на една нощувка. 🙂

Времето напредва, в града има и парк със огромна статуя на Степан Бандера, но трябва да пътуваме нататък и затова правим завой покрай фонтаните, които някой все пак е спрял, и се прибираме към хотела. Там сме малко след 12 на обяд. Тръгваме към Скалатския замък.

Съвсем скоро сме там и паркираме на малкия паркинг до него. Има добре запазени стени и няколко кули, вероятно възстановени. Входът е само 30 гривни (1,90 лв) на човек, но се плаща допълнително за фотографиране. Демонстративно слагам капачката на обектива.

В замъка има 3-4 кули, като в тях на няколко етажа са разположени различни експозиции. Инструктираха ни да си включваме и изключваме сами осветлението. От двора по посока на всяка кула, диагонално започват тунели, които навярно водят под кулите. В еднат аима разположени маси като в заведение, а в другите или нямаш нищо или бяха празни. Правим няколко тайни снимки и излизаме от крепостта. Съвсем наблизо сякаш е центърчето на градчето, бяхе забелязали някакви магазини и заведения, но в крайна сметка тръгваме без да спираме за кафе тука.

Пристигаме в Чорткив. След известно кръжене по тесните улички попадаме на замъка. За съжаление е затворен, уж за реставрация. Стените са доста запазени. Вратата е здраво залостена, но вътре се чува куче. Има още 2-3 коли на посетители, докато си заминем идват и нови. единственото място, където е нарушена целостта на стената е откъм близки къщи, но зоната се пада в нечий частен двор. До там даже няма път, а тясна туристическа пътечка. За жалост никой не се е сетил да изгради наблюдателна площадка, от която да се вижда крепостта, без да се влиза вътре в опасната зона. Стените действотелно са много високи и е опасно при срутване. Ако бяхме купили дрон сега можехме да побръмчим.

Тръгваме през градчето. Забелязав се голяма катедрала, поставяща началото на малка пешеходна зона. Отбивам след нея и се връшам да направя снимки.

Продължаваме към Яхилницкия замък. Забелязваме го непосредствено до шосето в малко село иили градчеот селски тип. Прилича по-скоро на болница от царско време. Затворено е за реновиране, има си и охрана даже. Замъкът е голям, но от пътя трудно може да се занеме добре, защото има пояс от дървета и храсти, който е непроходим. Поне наблизо има 1-2 заведения, С Тина влизаме в едно и си вземаме сладолед, газирана вода в прозрачна бутилка като за бира и кафета. Всичко е доста евтино, чак безсрамно. Сядаме навън на огромна маса за поне 10-12 човека под голям навес. Хора наоколо не се мяркат. На двора под навеса, на съседната пейка има само ое един човек. Не се бавим много и бързо се качваме в колата и продължаваме нататък.

Нататък по пътя попадаме на ремонт, движението е отклонено встрани по временен мост. Покрай нас се открива чудесна гледка към езеро, с много зеленина. Подмятам на Тина да останем на палатка. След временния мост се изкачваме по малко хълмче, на което има параклис и чешма, насред малка градинка. Чудо! В Украйна, също както и в Румъния и Русия няма никакви чешми нито по улиците и парковете, нито по шосетата. Ама никакви! Да се види чешма е наистина чудо. Явно това е някакво аязмо, защото на острещната страна на шосеъо има малък хотелски комплекс, има в момента даже автобус с туристи.Слизаме с шишета. Пред нас на чешмата човек ни обяснява как да пуснем водата – натиска се щирок ключ като за лампа, чака се малко и водата тръгва. При отпускане на клавиша водата спира мигновено. Пълня няколко шишета и отивам да мия задното стъкло, през което едва се вижда от прахоляк. Тина остава да мие череши и ягоди. Накрая си сипваме и едно шише вода за пиене.

Нататък пътят внезапно тръгва по брега на силно извито езеро, под формата на U. Забелязваме остров и пешеходни мостове от двете му страни. Виждаме паркинг насред полето, близо до брега на езерото отбиваме. Има още 1-2 коли. Тръгваме по пътечка под дърветата към първото мостче. До него е застанал на пост рибар. Подкачам го как върви риболова. Той прави знак сякаш за ОК, но не – казва „нула“. По островчето се върви 100-150 метра и се стига до другото мостче, а от там се излиза на другия бряг. Пътеката е тясна и насред доста високи треви. Живописно, но няма как да останем тук сега. Оглеждаме за хотели наблизо, но не забелязаваме нищо. Малко по-нататък по шосето забелязваме сграда – пансионат. Каквото и да значи това.

Следобяда вече е сериозно напреднал, когато пристигаме в градчето ан следващия замък. След няколко остри завоя слизаме до замъка. Едва намираме място за паркиране. От замъка не е останало кой знае колко много. И съшо е забранен входа, поради реновиране, но това не важи за днес – вътре на полянаа се провежда някакъв празник, може би събор. Има голяма сцена, няколко заведения с тенти, цвърчат шишове с месо. Наблювадаме изпълненията на момичешка група – танц с телефони. После пее дует. Връщаме се при скарата и питаме за цените. По принцип тук в Украйна скарата е необичайно скъпа. Тук също. Понеже нямаше написани цени винаги остава съмнение, че цената се определя на око според клиента. В такива случаи не купувам. Излизаме навън и тръгваме, но спираме почти веднага за още снимки. С Тина обсъжваме…не трябваше ли да си вземем шиш? Решаваме да не се връщаме. Тъжно.

Нататък пътят изглежда задънен или преминава в много по-второстепенен. Правим обратен завой и тръгваме към Каменец-Подолск.

Тук нови драми. Оказва се, че в града има голям брой хотели. Явно мястото е голям туристически център. Видимо от картата, има някакъв хълм, като остров, където е стария град. Нещо като Царевец у нас. Явно ще ни трябват две нощувки. Ние предполагахме, че има просто някакви крепости и развалини около града, но нещата не са така. Тина търси хотел, но или няма нещо близо до център или е мнго скъпо или не минава прецизния й подбор. Изведнъж стигаме до пропусквателен пункт. Нататък входът е платен – 10 гривни на автомобил (около 60 стотинки). Не е нещо сериозно, но накъде? Докъде може да се иде, върши ли ни въобще работа този път? Отбиваме да разследваме. Оказва се, че в района на замъка се влиза само срещу такса. Тръгваме да заобикаляме , но се налага това да стане чак по околовръстния път. След 6-7 километр отново навлизаме в града, в съвременната му част. Отиваме да видим един, после друг хотел. Накрая харесваме един голям, вероятно соц хотел, но добре реновиран. Влизаме директно да питаме на рецепцията за наличност и цени. Офертата ни харесва. Дават ни стая на десетия етаж, но нямат в момента с изглед по посока Стария град. Налага се да направим кръг с колата из района за да намерим входа за паркинга. Едва спрели и при нас идва човек от охраната да ни снеме данните. Качваме се за кратка почивка.

Денят е дълъг и решаваме да излезем на вечерна разходка наблизо. Рецепционистката е много мила и осведомена, изключително общителна и ни беше казала, че наблизо е катедралата, модел на катедралата Александър Невски в София. Тук тя носи същото име. Тръгваме от хотела през неголяма градинка по посока на стария град и сме на катедралата. Времето от деня не е много подходящо за снимки, ще правим още утре. Слизаме надолу към моста за стария град.

От моста се разкрива великолепна гледка към дълъг каньон, който отделя Стари яград, от останалата част на града. Дъното му е покрито от гора, при това от големи, възрастни дървета. Между тях минава и тясна рекичка. Връщаме се назад. Заобикаляме през градинка по стръмно хълмче до неголямо езеро с лебеди. Има по бреговете му и тихо заведение.

Излизаме пак на катедралата и се прибираме в хотела. Встрани от входа му има ресторант с 6-7 маси. Сядаме да хапнем. Прави впечатлени персонала – първото място в Украйна, където нещата изглеждат професионално и персонала знае какво прави. Поръчваме за хапване салата Цезар, супа Гаспачо и пица. Едва се справяме.

Прибираме се доволни в стаята. Климатикът ни практически не духа студено, хладилник няма. Ще спим на отворен прозорец.

Written by maingagara

Вашият коментар