Ден 40

28-Юни-2021

Каменец-Подолски

Днес най-накрая се наспиваме до късно – нямаме закуска, няма и да събираме багажа, тук сме още една нощувка. Климатика ни работи по-скоро като духалка и нищо не охлажда. Тина не се е наспала добре, друго си е да спиш на хладно, релаксацията е друга. Излизаме към обяд. Навън е почти пусто. Дали заради жегата, дали защото вчера беше празник на младежта, вчера из града беше голямоп стълпотворение от хора, а сега е почти пусто. Тръгваме надолу през мостчето. В началото му има тролейка за спускане по стоманени въжета. Тина изявява желание да се спусне, но я разколебавам – аз лично не се готвя да се включа. Все пак тъкмо забогатях, намерих си готина млада жена, точно сега ли да си рискувам живота безсмислено?Хаха!

Долу в каньона е много красиво, има даже черен път, бяхме видяли и джипове, с каквито тук организират екскурзии из града. Нямаме време да издирваме как се слиза там, продължаваме през мостчето и вднага след това наляво през стария квартал. Опитваме се да излезем на някаква алея по ръба на каньона, но такава не е изградена. Вместо това по пътека през тревата стигаме до кулата, която се вижда от моста. Заключена е. Тръгваме обратно по калдъръмените улички. Това се оказва жилищна зона. Тук таме дават квартири, но не е особено благоустроено, няма заведения или магазинчета. Излизаме на останките на някаква катедрала, Снимаме кабанарията от двора и продължаваме към централния площад. Той е също калдъръм, целият нагънат и на своеобразни кратери. В края му, има кръгово, от което пътят се разкланя наляво за пропусквателен пункт и замъка, надясно – за главната улица. Тръгваме надясно в търсене на място за хапване. Има заведение, които изглеждат доста добре, но са с по 2-3 маси вън, повечето случаи заети или не съвсем на сянка. Вътре има маси, но както е правило в Украйна – там климатик няма или не се пуска. По самия център има опънати тенти, с малък базар за дреболии, на едно място продават сушени риби даже.

Връщаме се към пропусквателния пункт. Надолу по калдъръмената улица е пълно с народ – идва някаква църковна процесия, хора носят кръстове и хоругви, но не като процесия, а поотделно, все едно са били някъде на слуба. Сле дстотиа метра, вляво от улицата забелязваме заведение с гледка към замъка. Отбиваме се за спешно хапване.

Поръчваме бограч в хляб, салата, 400 грама свинско на шиш и картофи по селски. Поръчваме и лаваш. Навън под навеса има 3-4 големи маси, но почти няма хора. Заварваме някакво семейство, докато хапваме ги сменят други. Бограчът е леко разочароващ, защото сосът е попил изцяло в хляба, а освен това не е направен от сурово месо, а със свински гърди на кубчета, а това подменя вкуса необратимо. В Мукачево беше the best. Месото иначе е много сочно, в Украйна много ги разбират тея барбекюта. Тук и в Русия са маниаци на тема „шашлик“ – направо го обожествяват.Сметката ни е около 35 лева, което е твърде много за Украйна, но…тук цените са туристически. Плащам на бара с карта. Вътре е като замък – залата е със висок, извит свод, като галерия. Всичко: стени, тавани са от камък. Поне е прохладно. И е съвсем пълно.

Щем не щем, ставаме и продължаваме към замъка. Там има вече доста хора отпред и вътре. Вземаме билети. На входа охранител ни ги сканира със специално устройство, а не ги къса. Така се съхраняват цели и неповредени за историята. Така нареченият замък по-скоро е крепост. Снимаме се първо пред крепостните стени, където има неголяма зелена морава, с малко сянка. После тръгваме по вътрешния двор. Отдясно в едноетажни постройки е разположен някакъв музей на технологиите – канят ни, било интерактивно, можело да се пипне всичко. Има обаче допълнителен билет на цена колкото основния. В тая жега не ни се занимава и продължаваме. Малко по-нагоре в съшата сграда има исторически музей, който по-скоро е посветен на съветските времена, а не на замъка. разглеждаме набързо и се качваме на близката кула. Тя е на няколко етажа, от един от тях се излиза на странична площадка, а в другата посока има дълъг тунел по върха на стената. Тръгваме по стената. Тунелът преминава през още една кула и стига почти до входа на замъка. Всичко е доста добре направено, почти ново. На известно растояние една от друга има бойници, през които струи светлина и вътре изглежда приятно осветено, но неравномерно и това прави снимките по-трудни. По тесния тунел се разминаваме с доста хора, но Тина настоява за цяла фотосесия – както с нейния телефон, така и с фотоапарата.

dfsfsdf

Връщаме се по тунела към най-горната кула и през откритата площадка слизаме в някакво подземие, където има зала със скромна изложба. От там излизаме в двора и тръгваме по другия край. Там пак има едноетажни постройки, в които са разположени различни търговски обекти. На едно място има опашка, група хора наблюдава как майстор-хлебар поставя омесени хлябове в пещ. Пещта изглежда точно както сме виждали по по-старите селски къщи. Тук е на самия двор. Виждаме, че са подготвили към 30-40 хляба. Навярно ще чакат да се опече. Сигурно е много вкусен, но нямаме толкова време да чакаме в жегата. От тая страна на замъка се носеха по едно време и пушеци от скара на дърва. Има и напитки, но движим нататък.Почти до входа има друга кула, покрай която през малък проход се излиза на балконче, от което се вижда крепостната стена отвън, заедно със външната крепостна стена. Тина спира движението за нова фотосесия…

Последната ни спирка е от другата страна на входа. В нея кула има изложени модели в реален размер на водни колела, а също и много дълбок изкоп, с няколко площадки вътре в него, на дъното на който се събира вода. Явно тук са пазели вода за обсадни положения.

От замъка тръгваме право нагоре по калдъръмения пътпрез така наречения Замков мост, подминаваме реторанта, прпусквателния пункт и по централната улица отиваме в странична улица, на една сладкарница, която забелязахме на идване. Там сядаме на малка веранда и поръчваме кафе. Имат интересни десерти, но се готвят на момента и не можем да ги видим на витрина, няма ги и снимани. Вътре явно има доста хора. вън сядат някаква голяма група с малки деца. Дечицата не се вълнуват от хапване и пийване и непрекъснато искат на площадката. Тук има и основни ястия, които бяхме забелязали на идване, но нес ерешаваме да поръчаме нещо сега.

Без д асе бавим много, продължаваме към моста над каньона, а от там свиваме вляво през градината с езерото и лебедите. Тина още вчера настояваше за фотосесия с един огромен чадър, точно преди езерото. Търпеливоп изчакваме други туристи преди нас. От там се катерим през стълбите и пътечките на хълма и излизаме на катедралата Александър Невски, покрай нея и сме на хотела. Тръшваме се да почиваме…

Вечерта все пак решаваме да слезем долу в ресторанта. Менюто и обслужването са многообещаващи. Тина при едно от слизанията й до колата минава и запазва маса за 21:00-21:15. Малко след девет вечерта слизаме долу. Днес е спокойно. Мислех, че има мач от Евро 2020, но съм сбъркал деня – не днес, а утре. Поръчваме Цезар, Тина си взема чаша бяло вино, аз също, а по-късно тя си взема и още една. Слезли сме долу с лаптопа да рзгледаме днескашните снимки и да обработим всичко нужно. Времето така минава бързо, отказваме се да поръчваме нещо друго, а и тук в Украйна ресторантите работят докъм 22:00, няма ги тея шумни сбирки до 1-2 през ноща като у нас. Малко като в ученически лагер е в цялата страна.

Written by maingagara

Вашият коментар