Ден 41

29-Юни-2021

Каменец-Подолски – Сутковецки замък – Хмелницки – Староконстантинов- крепост Меджибиж

Днес най-накрая идва ред да пием кафе на лебедовото езоро. С Тина събираме багажа, закарваме го обратно в колата, освобождаваме стаята и спокойно тръгваме към близкото езеро. Двамата сме вече гладни и още на първото кръстовище забелязваме магазин с площадка и няколко бараки на нея. Тина влиза в магазина, а аз поръчвам шаурма (дюнер) и тост. Нещата стават бавно, момичето е само, вътре имат само един тостер. След мен идват още две семейства най-малко. Забелязвам огромна табела с изобразени чашки като за сладолед, но отгоре запечени като с кашкавал. Оказват се пици!!! Нямам време да поръчам и от тях, става страшна жега, а няма нито козирка, нито дърво наблизо или какъвто и да е навес. Тина отива да се крие на сянка по подока близката градинка. Скоро нещата ни са готови и сядаме на пейка пред катедралата Александър Невски под дебела сянка на дървета. Всичко е много вкусно. Справяме се бързо с хапването и продължаваме към езерото. Около него е пусто. Влизаме в заведението и поръчваме кафе, капучино, лимонада и вода. Плащаме на место. Излизаме навън до езерото и сядаме на най-дебелата сянка. След кратко изчакване Тина отива да види дали заведението не е на самообслужване. Не е. Скоро ни носят поръчката. Лимонадата е супер! Пред нас плуват огромни риби и лебеди. Идилия!

Релаксираме за кратко без да прекаляваме с времето и се връщаме на хотела минути след 12 на обяд. Почти не са останали коли на паркинга. Тръгваме към Хмелциски. По пътя нямаме практически никакви забележителности за посещения, затова се навиваме да посетим останките от Сутковецкия замък, които са близо до главния път. Отбиваме в селото по разбит път. Картата ни води в подножието на стръмен склон, но замък не се вижда. Кръжим напред-назад, но не стигаме до замък, нито се вижда такъв. Сещам се, разбира се, че замъците се строят нависоко и навярно е на върха на склона. Връшаме се към центъра на селото и отново обратно. Това, което е изобразено като замък в Гугъл всъщност е местната църква. Некоректно. Моментално подавам сигнал. Връщаме се пак нататък из селото. Питам възрастен човек, който ни обяснява да тръгнем по някакъв разбит черен път между къщите, но не го разбирам съвем напълно, защото ми обяснява на украински. Правим все пак обиколка, откланяме се по път перпендикулярен на склона и правим обратен завой – виждаме останките. Паркираме до началото на разбития път.Човекът минава край нас и пак ни маха и обяснява нещо. Тръгваме нагоре по разбита кална улица. Хора обаче има, включително млади. След последната къща стигаме до плато, на което е замъка. По тясна пътечка през тревата, досами нива стигам пред останките и правя няколко снимки. От другата страна виждам главната улица и път до замъка през хълма. Връщам се при Тина и слизаме обратно до колата. Тръгваме да търсим пътя, който видях. На тръгване пак видяхме човека, който ни указваше. От главната улица има две разклонения през черни пътища за замъка, но чак накрая виждам стръмно асфалтово отклонение, което ни качва до някакви стопански постройки, от които може да се иде до замъка. Пропускаме, но правим сними от позицията ни. Н атръгване отнякъде, по тайни пътеки изскача пак същия мъж, хаха!

В Хмелницки планът ни е да стоим две нощувки. През околовръстното излизаме на голяма детелина и тръгваме към центъра. В града има голямо езеро, като в Тернопол, стария град на картата е обозначен до него. Тръгваме по различни улици, виждаме голям площад, огромен, с огромно здание в единия му край. От там пътят ни завива и по тясна, но оживена уличка излизаме на езерото. Веднага след него правим образтен завой на паркинга на близкия плаж. По пясъка и във водата е пълно с народ. Подхвърлям на Тина да поплажуваме, но няма къде да оставим колата на сигурно. Правим обратен завой и минаваме между парка и така обозначеното на картата като Стар град. Няма никакви старинни сгради или улички, само къщички като крайградски вилички. Връщаме се към центъра, пак правим кръг, излизаме даже пак на околовръстото, пак детелината… този път отбиваме по друга улица и спираме в другия край на площада. Пусто е като в 10-15 хиляден град. Паркираме на паркингче в края на площада и отиваме в заведение наблизо. Има доста маси под големи чадъри навън. На самообслужване е. Влизаме вътре и поръчваме. Не издържаме и се възползваме и от някои от сладкарските изделия, изложени на витрината.

Това жълтото не е кекс, а нещо като тежко яйчено тесто. Прилича на гъст крем карамел.

В шок сме. Въртяхме се около час с кола из града и не видяхме нищо, което да отговаря на град с близо 300 000 души население. Никъде не видяхме големи търговски улици или площад с магазини и заведения.Още не е много късно, решаваме да продължим нататък по маршрута. Тук явно няма какво да се гледа. продължаваме към Староконстантинов. Там търсим замъка, но първо попадаме на старинната кула. Тя е сравнително добре запазена, за разлика от църквата до нея. И двете са на територията на действащ нов манастир. От долната страна на кулата е голямо блато с тръстики, но има мостче и беседка наблизо. Проверка на картата установява, че сме на 500-600 метра от замъка, на същата улица.

Влизаме в двора на замъка врез арка, преградена с метална решетка. Дворчето е неголямо, със свобден достъп и явно фукционира като градски парк. Тръгваме да обикаляме замъка. Встрани от него в реката забелязваме голяма тълпа хора да се къпят. районът е ограден със шамандури. Между замъка и реката има малка полянка, но не може от там да се заобиколи замъка. Връщаме се. Забелязваме, че входът е замъка е само 30 гривни, но има изрично условие, че разходката по замъка сатава само в присъствие на екскурзовод. някакъв работник вика млад, едър мъж. Пита ни дали искаме само да разгледаме или беседа. Не може да се плати с карта, само кеш. Нямат да ни върнат. Таксуват ни 150 гривни. По 50 вход за чуженци и 50 за беседа. Никъде няма ценоразпис. И за давайсетина дена по Украйна никъде нямаше отделни цени за чужденци, както например има в Русия. както и да е. Мъжът е около 35 годишен, уговаряме се да ни обяснява на руски, но той силно се затруднява – цял живот бил говорил украински.

Замъкът е бил собственост на много могъща фамилия, с много други имоти по земите на Украйна. Разгклеждаме техните портрети и различни други експозиции. Има вътрешен кладенец, за който се твърдяло, че бил лечебен. Тук пет пъти е бил лично Богдан Хмелицки. В замъка е заседавало първото народно събрание.

Посещаваме и подземията на замъка. Една от залите е с много сериозно залостване с дебела греда и тунел, по който да може да се избяга към реката. Най-голямо впечатлени е обаче ми прави кабинета на собственика в кръглата кула – много уютен, с изглед към реката и добре осветен, но леко сумрачен.

Следваща цел – крепост Меджибидж. Пристигаме там максимално бързо, но минути след края на работното време. Отворена е вратата към крепостта, но не нахалстваме, вътре се мярка някакъв служител. Крепостните стени са много добре запазени. Правим пеша пълна обиколка и снимаме от всички страни, макар слънцето вече да е ниско.

Обмисляме и решаваме, че си струва да се влезе вътре, утре. Трябва да спимнякъде наблизо. Тина проучва спешно хотелите. Преминаваме през близко мостче покрай някакво езеро и веднага минаваме табелата за друго населено място, На няколкостотин метра, досами пътя има голям комплекс, с хотел като замък и голям двор, с едно или две заведения. Питаме за цени, настоявам да покажат на Тина стаята – имали само супериорни. Хотелът изглежда пуст, има 2-3 коли на паркинга. Тина не харесва стаята, особено на тази цена. Докато я чакам долу преглеждам изложеното меню. Цените са необосновано високи за крайпътно заведение. Тръгваме си. Като си с кола винаги може да си тръгнеш.

Някъде наблизо има комплекс с интересното име Ягода-Малина. Тина харесва снимките. Правим няколко километра бърз зиг-заг и излизаме в гора край близко село. Има отделен входа за автомобили за басейна и за хотела. След няколкостотин метра завиваме и влизаме по алея до неголям хотел. Паркираме на малък паркинг до него за десетина коли. Цените са малко над 1000 гривни, но всичко изглежда луксозно във лобито. настоявам да покажат стая на Тина. Тя се връща след 2 минути, във възторг е. Вземаме стаята. Наистина е чудесна! Нямат обаче терминал. Плащаме кеш. Човекът на рецепцията изглежда собственик, оказва се, че е с немски произход. Как е решил да дойде тук? Баща му бил пленен тук през втората световна война и после останал тук. Такива ми ти работи.

Отиваме спешно към ресторанта, багажа ще сваляме след това. както е обичайно за Украйна – ресторантът работи до 22 часа. Самият той се намира в отделна сграда, на около двеста метра от сградата на хотела. Масите, към десетина, са под огромен навес. Има малка постройка за бара, иначе кухнята е в съседна малка сграда. Още петдесетина метра след нея е басейна, наистина с доста големи размери. Цената е 300 гривни (около 20 лева), на човек на ден. В Украйна, както и в Русия достъпа до басейн, фитнес и други подобни не се включва в цената за гостите на хотела, както е у нас. Плаща се допълнително. Въобще не го разбират туризма нито тук, нито в Русия.

В ресторанта има клиенти на една от масите, но не се мярка сервитьор. Забравили сме фотоапарата в колата, връщам се да го взема. Когато съм отново при Тина, все още не се е мернал сервитьор. Вземам си сам менюта от барплота. Поръчваме глазирани свински ребърца с медена коричка, картофи със бекон и редена салата. Изрично ни обясняват няколко пъти, че салатата е просто нарязани зеленчуци на дъска. Явно не възприемат редената салата. Напитките са на цени малко над магазинните – вземаме половинка пепси и вода за по двайдетина гривни. р5ебрата са уникални, много сочни, с отлично премерени подправки. Харесват много дори на Тина. Чакаме доста докато ни дпнесат поручката – видимо всичко се прави на момента. Плащаме кеш, интернетът е слаб и през wifi, и мобилния. Явно е трудно да се прекара добър интернет в гората.

Стаята е голяма, даже огромна. Но банята е наистина уникална, досега никъде не съм виждал толкова уютна баня. Душ кабината е широка, на пода има поставена мраморна плоча с дълбоки нарези по нея против подхлъзване. С Тина обсъждаме, че искаме такава баня в дома си.

Нямаме нито хладилник, нито климатик. Сред гората климатик със сигурност не ни трябва, но хладилникът е задължителен, особено за хотел от такава категория. Мястото е хубаво, за съжаление сме тук само за една нощ. Ако в цената се включваше басейна като нищо можеше да останем дори една седмица. И без това още не сме решили къде ще ходим на плаж.

Written by maingagara

Вашият коментар