Ден 42

30-Юни-2021

Меджибидж – Хмелник (имение на граф Ксидо) – замък в Иванивски (Холоневски) -Виница

Сутринта ставаме и отиваме на закуска в ресторанта насред гората. Менюто е от 5-6-7 комплекта закуски. Тина иска палачинки. Оказва се, че са безплатни само 2, другите трябва да се плащат. Избираме от това, което се полага. Всичко е много свежо,. особено зеленчука. Имаме чувството, че ги отглеждат някъде в двора, хаха!

След закуска хвърляме поглед на басейна – доста голям е, може би 25 метра, младеж, който на вид едва ли има 18 години пази там, навярно спасител. Има големи табла с инструкции какво може и какво не може в басейна. Няма обаче никой. 20 лева на ден за човек вход си е много. Тръгваме си, заминаваме по посока на крепостта Меджибидж. По пътя срещаме голяма група от 20-30 ученици. Тина предполага, че може да отиват на басейн.

Пристигаме до крепостта, но изведнъж причернява много сериозно. Опасявам се от градушка и търся подслон под дърво със сериозна корона. До паркинга има някакво, но не ми се струва добре закътано. Спускам се надолу по пътя. До крепостта са паркирали 2-3 коли. Едната тъкмо потегля. Веднагически й заемам мястото, вкарвам колата направо в клонаците. Дъждът започва слаб, но след десетина минути плисва силно. Няма градушка. Чакаме да спре и се качваме обратно на паркинга. Там е пълно, покрай пътя също има множество коли.

Крепостта е отворена, купуваме билети. Вътре текат приготовления за някакъв банкет. По всичко личи фирмено парти на голяма агрофирма. Влизаме в музея. Вътре е тъмно, служителка дори затваря щората на близкия прозорец. След кратко колебание питаме няма ли да включат осветлението. Гледат ни изумено – бил изключен тока. Не разбираме: по принцип или в момента. И като е изключен тока, защо трябва да се засенчват и прозорците, че съвсем да не влиза никаква светлина вътре. Включваме си фенерчетата ма телефоните и започваме да разглеждаме археологическа експозиция в няколко зали. Има и специална зала отделена на украински национални носии. Излизаме от музея и отиваме в помещенията вдясно от главния вход. Там в голяма зала, разделена на 3-4 къта има мащабна експозиция за жертвите на Голодомора през 1932- 1933 година, включително дебели черни книги на паметта, с вписани имена на жертвите. Изложени са пособия на труад в селското стопанство, бележки за принудително изселване, копия на заповеди и други. Всъщност по същото време има глад и в части на Казахстан и южна Русия, а също и в САЩ- това са годините на Великата депресия, през която гладуват около 40 милиона в САЩ, 2 милиона от които умират.

Вече почти сме разгледали изложбата, когато все пак идва тока. Успяваме да направим няколко нормални снимки. Ндеждите ни да разгледаме двореца в дъното са обаче попарени. Долната една трета от крепоста е преграена и текат сериозни строителни дейности. Някога в двореца се е влизало, но сега не може. Жалко, ние останахме да нощуваме в района за да разгледаме основно двореца. Тръгваме да излизаме. В двора текат финални приготовления на масите. Изваждат по една бутилак водка на всеки метър. На малка импровизирана сцена текат проби. Снимаме масата, една жена подвиква „снимайте, снимайте“. Отговарям, че ще снимаме и ще покажем в блога ни. Всички участници са с баджове на ленти през врата, пристигат все повече и повече.

Оттегляме се преди да е станало съвсем навалица. На паркинга предната редица коли с аблокирали втората, където сме ние. Някой от втората излиза и явно е намерил кой да премести кола от първата. Тина вади колата веднага след като потегля тази пред нас. След валеж въздухът е много чист, осветлението е по-слабо, но разсеяно. Тръгвам надолу около крепостта да направя нова серия снимки. Тина с колата върви пред мене и спира встрани да ме изчаква.

Тръгваме към град Хмелник. Горивото ни намалява, Търсим конкретна бензиностанция на Укрнафта. Налага се да подминем първия възможен път и да тръгнем чяак по следващия за Хмелницки. Минаваме по-раноот очакваното покрай бензиностания на Укрнафта, правя обратен веднага след края на разделителнат мантинела. подминавам група полицаи. Нагоре бензиностанция се оказва закрита. Правя обратен завой веднага след това, но за нещастие на метри след мястото за обратен завой, към което няма как да се върна след бензиностанцията. Полицаите са ни забелязали и ни спират. Глоба 340 гривни. 20 лева. Не правя опити „да се разберем“ Слизам и плащам с карта. Само дето ми губят времето в караулката. продължаваме нагоре към Хмелницки. Градчето е неголямо, намираме бързо хълма с двореца на граф Ксидо. До него в малка кула е разположен някаквъ градски музей. Колебаем се, не влизаме. Дворецът изглежда с много здрави основи отзад, а отпред е в съвсем друг стил, приличен на Белия дом във Вашингтон. Навсякъде е затворено. Изглежда неподдържано от дълго време.

Тина все пак не издържа и си прави една бърза фотосесия на стълбите на двореца. Тръгваме към село Иванивски, да видим някакъв замък Холонески. Селото е доста оживено, почти от градски тип. Това, което в гугъл е представено като снимки на замъка, всъщност е католическа катедрала.

До катедралата е центъра, има няколко магазина. Тина е много гладна. Вземаме няколко булочки и розови домати. Около 2,50 лева килограма излизаха. Връщаме се да търсим замъка. На задния вход едно момче ни казва, че замъка може да се посети, но входа е от другата страна. Вече бяхме там, но вратат беше затворена и имапше табелка „Карантина“. Връщаме се отново там и се оказва, че всъщност е заключена широката врата за втомобили, адо нея по-тясната за пешеходци се отваря, макар и леко заклинила. Влизаме в безлюдния, но много добре поддържан двор. Сградата също е добре поддържана. По табелките се ориентираме, че това е училище с пансион – има табелки за спалната част, както и за другите части.

Тръгваме към Виница. Много е трудно да се намери хотел. В града няма голям хотел с няколко десетки стаи, както е обикновено в градове от този мащаб. Налага се да се избира между малки хотелчета. Търсим нещо около центъра, с паркинг. Тина харесва един, на добра цена, но далече от центъра, даже в другата част на града. Решаваме все пак да видим колко далече или близо е. Отиваме на место. Стаите са много хубави, но се оказва некакъв съмнителен хотел, видимо н апървия етаж на жилищен блок. Обикновено такива са с хостел и хотелска част. Съмнителна работа. Бил съм в такива, добре съм изкарвал, но паркинга не ми изглежда охраняем, а и в тези хостели има всякакви типове, предпочитам да избягвам подобни места. Отказвам на Тина. Тръгваме да видим няколко други, но или са много далеч, или в цената има разни уловки. Връшаме се към изхода на града, Тина е харесала хотел, който е нов, но още по-далече от тоя с хостела. Все пак се съгласявам да слезем да питаме за места. Оказва се, че имат стая само за ден, евентуално да сме ден в по-сиока категори, после да сменяме. Не ми харесва цената, а и отдалечеността от центъра. Продължаваме надолу по булеварда. Завалява здрав дъжд. Търсим укритие. Спирам безцеремонно на тротоара под едно дърво. Пешеходци няма, но скоро един млад баща с колело, возейки сина си, едва се промушва отдясно между нас и оградата. При леко отслабване на дъжда тръгвам и слизам в паркинага пред хотела с хостела. В дъното има няколко дървета с дебели корони. Крия се под едното. Скоро запрасква здрава градушка. Изскачам и хвърлям отгоре на колата сенника, един сезалов чувал и двете ни якета. Ставам вивр вода за броени секунди. Ледените парчета падат с голяма скорост дори през короната. Едно ме прасва по главата. Уж не е много голямо, като дренка, но боли. Скоро зад нас на скорост влита и друг автомобил. Пускаме отоплението и опитвам да се изсуша.

В крайна сметка решаваме да идем в хотел, който е по-луксозен и сответно скъп, но поне е до центъра и включва закуска. В булинг ни дава почти същата цена, а уж ни дава 10% отстъпка. Туристическата такса, обаче, е 240 гривни, около 15 лева. Какви са тея огромни туристически такси тук по Украйна – и до ден днешен се чудим. Отиваме на рецепцията, идв амоменат да плащаме – оказва се, че трябв да платим 2 по 240 за два дни. Букинг ни дава толкова общо за 2 дни. Обясняват ни, чче било 120 на човек за ден. Сумата за 2 нощувки надхвърля 3000 гривни, 180 лева. Хотелът иначе е луксозен, персоналът действа много професионално, но цената си е цена. Имаме хладилник и даже малка тераса. Имаме и кана. Решаваме да починем и да ходим до магазин – ще варим пелмени в каната! Излизаме и тръгваме нагоре към близкия булевард. Хотелът е на дъното на своеобразно долче – накъето и да тръгнеш все трябва да изкачваш. Проверяваме на картата къде е най-близкия супермаркет, тъй като визуално не забелязваме никакъв наоколо. Наблизо в района има нещо като мол, в него, естествено, откриваме голям супермаркет. Вземаме пакет 800 грама пелмени със свинско и телешко, сметана, подправки, сиренце Камамбер и разни други неща и се прибираме. Вземаме олиото от колата. Кипвам подсолена вода със щипка черен и червен пипер и няколко капки олио. Буквално за 3-4 минути имаме готова манджа! Много е вкусно, с Тина сме много доволни!

Written by maingagara

Вашият коментар