Ден 43

01-Юли-2021

Виница

Сутринта е прекрасна! Вчера трябваше още при пристигането ни да зявим какво ще закусваме от представен ни списък. Аз избах тост със сьомга и авокадо, Тина – английска закуска. Предварително посочихме и че ще пием кафе, както и часа, когато ще слезем. Минавайки покрай рецепцията трябваше да вземем табелка с номера на стаята и ни и да я поставим на избраната от нас маса. Оказа се, че освен тост ми носят и някакви мини палачинки, с размер като бисквити, от нещо като безсолно сирене. Поднесени със сметана и някакво сладко. Утре ще снимам – заявихме за утре същото.

Докато се мотаем в стаята наближава обяд. За всеки случай решаваме да хапнем още тук. Варя останалите пелмени, но не успяваме да се справим с тях. Става ни тежко след храна, но излизаме навън. Груба грешка. Вън е жега. движим по сенките, търсим място да пием кафе. Взехме с нас документите, които застрахователя иска да му пратим в оригинал по пощата. Като минем покрай поща ще ги пратим.

Тръгваме по посока моста над реката. Виждаме къде е пешеходната част на центъра. Тук там има красиви сгради, но градът не може да се сравнява с Лвов, например. Скоро виждаме голям пощенски клон. Влизаме вътре. Нареждаме се на едно от гишетата. Дават ни плик. На таблата има показано как се попълва бланка за международна пратка, но на нас не ни дават никакъв формуляр. Нареждаме се отново с надписан плик. Служителката започва да ни обяснява на украински, ние молим на руски или английски. Оправяме се бързо. Картата ми не минава, плащаме кеш малко над 130 гривни, около 8 лева.

От моста правим няколко снимки и обръщаме наобратно. Тина иска да види прословутите пеещи фонтани, но те са скрити зад остров и се отказваме да ходим засега до тях. Вместо това се спускаме покрай реката. там обаче няма някаква крайбрежна алея, а стари къщи. Скоро правим завой към булеварда, а от там излизаме на пешеходната зона. Има доста хора, но не чак навалица. Минаваме покрай паркче с паметник. В близката градинка има странен фонтан под формата на гранитна топка. На върха на топката два гълъба се опитват да се задържат и да пият вода. До фонтана има нщо като малко площадче с няколко заведения, но не ни грабват окото и продължаваме към близкия градски парк.

Паркът всъщност е една доста голяма територия. Има няколко сгради за културно-спортни дейнсоити, включително и стадион. С Тина сядаме на една пейка под прохладна сянка. По някое време дори полягам в скута на Тина. Не ни се тръгва, но продължаваме през алеите. Скоро забелязваме заведение с хуабви мяси и сянка. Сядаме на една маса. Аз направо се шмугвам под един храст. Пием по едно кафе на спокойствие. Почти няма хора в района. Заведението е много красиво, реално е ресторант с обширно меню, но още не сме гладни.

След кафето минаваме покрай музей на открито с макети на различни сградим вероятно от града. Не влизаме вътре, но се вижда чудесно и от алеята. Излизаме диагонално през парка на булеварда, където наблизо иам огромна сграда, вероятно общината. От там тръгваме наобратно покрай парка и излизаме на мола. Тина настоява да влезе до магазина за някои покупки, аз я чакам вън. Прибираме се на хладно. Четири часа. За съжаление, театралния сезон навсякъде вече се закрива и няма къде да идем тази вечер. Доколкото виждам, градът има красива, средно голяма централна част с пешеходна зона, главни улици и парк, достойно за град с 300 000, но няма някакъв исторически квартал или нещо друго за разглеждане. По музеи не ни се ходи, поне не по стандартните краеведчески, археологически и исторически или естествени. Отдаваме се на отдих.

Вечерта слизаме в ресторанта. Сядаме вън, пред входа, на верандата. Поръчваме литър лимонада, салата Цезар и порция пъдпъдъци. Радарът ми безпогрешно намира интересните предложения. Сервитьорката казва, че лично изстисква лимонадата. Всичко е много професионално, но явно сервитьорката е и барманка и нещата стават бавно. Пъдпъдък последно бях ял преди няколко години в ресторант на комплекс край Разград. За съжаление след реорганизация, ресторантът там започна да предлага съвсем стандартно меню. Така че тук бях приятно изненадан да вкуся пак пъдпъдък. Той е малка птица, месцето му е съвсем малко – по бутчето и гърдичките. Ребърцата му са многобройни и като иглички. Беше направен много добре, кожата обработена с хубави подправки. С Тина искахме да оставим 50 гривни бакшиш, но нямахме дребни. Не ни развалиха нито на рецепция нито сервитьорката и я оставихме незаслужено без бакшиш…

Written by maingagara

Вашият коментар