Ден 47

05-Юли-2021

Николаев

Хотелът ни се оказва на много добро място – официално е на над километър от центъра, но това явно се мери от центъра на центъра, защото всъщност сме на около 300 – 400 метра от началото на пешеходната зона.

Закускваме в скай ресторанта на петия етаж на хотела. Ресторантът е изискан, планираме да го посетим вечерта.

Хотелът е на голям и много, много дълъг булевард, в който между платната за двете посоки има зелена ивица. Пресичаме голямо кръстовище и завиваме в ляво асфалтирана широка улица, която явно е пешеходната зона. Има множество стари сгради, но не чак исторически, много магазини и заведения. Тук изглежда е някаква друга Украйна, по-близка до българския начин на живот. Надписите по магазините са на руски, чува се само руска реч и от стари и от млади. Навсякъде без колебание ни заговарят да ни обслужват на руски.

В долния край на улицата стигаме до крайречен парк. Завиваме наляво покрай кметството – огромна сграда в съветски стил. По алеята попадаме на огромно цвете, на мен ми прилича на каляска като за Пепеляшка. Крайбрежната алея не е много дълга. От алеята се вижда от другата страна на реката някакъв кораб, а в далечината, отвъд моста, няколко десетки ветроходки са излезли в залива. Правим обратен завой през града и се връаме на главната пешеходна улица. По пътя успяхме да анализираме отношенията на една млада двойка, които явно още ня бяга гаджета. Особени чувства в нас предизвика пък едно момиче в семпла, но стилна рокля на цвета, със сандали, каквито сме носили и ние в детството си., и много дълга, прилично поддържана коса. Явно ни напомни за нашето детство – скромно, почти бедно, но достойно.

Търсим заведение да седнем някъде. Правим първи опит – неуспешен. Явно заведението е на самообслужване, защото излизат ервитьори, но не ни носят меню. От друга страна излиза един път сервитьор с пос терминал , а семейство до нас имат толков храни и напитки, че едва ли са ги пренасяли сами. Търпението ни се изчерпва и се пренасяме малко по-нататък на следващото заведение. Тук вече младеж ниобслужва бързо и внимателно. Поръчваме два фреша – един ябълка и един ябълка и морков, кафе и капучино. Предварително се уточняваме ако няма достатъчно ябълки какъв друг фреш да ни направят. Съвсем си усложняваме живота с тези условия на чужд език. Момчето ни разбира. Има ябълки. Успех!

Продължаваме обратно нагоре. Тина все по-често иска да влиза в магазини за обувки и козметики. На снимката по-горе: Тина след поредния тур в поредния магазин. Хаха!

На връщане сменяме малко маршрута и попадаме на парк Казка (Сказка на руски), което значи приказка. За съжаление то е оградено и в момента затворено, но вътре има пожарен камион, добре боядисан, с нарисувани по него някакви детски картинки. Да си играят децата, да се амбицират да стават пожарникари!

Тук късметът ни се усмихва – виждаме чудесно кафе, изглеждащо много стилно. Неочаквано, защото е в странична уличка, при това не е пресечка на пешеходната зона. Мясстото е като край квартална градинка. Прибираме се за кратка почивка, но твърдо решени да се върнем за кафе по-късно привечер. Излизаме около седем – седем и половина. Питаме на рецепция дали работи ресторанта. В отговор ни питат кога ще се приберем. Отговарям около осем и половина. Кафенето е близо до нас. Оказва се френска сладкарница. Цените са по-високи от обичайното за Украйна, но всичко е много изпипано. Поръчваме кафе и капучино. Носят ни ги с две широки чаши вода, в които има капнат някакъв аромат, струва ми се мента. Забелязваме да носят парчета торти и влизам да разследвам. Връщам се да докладвам на Тина. тя иска да вземем общо едно парче, но аз поръчвам две различни торти. Едната е обвита отвън с нещо като палачинка и има ягода и мента з аукраса. Другата е с шоколад. Във възторг сме. Тортите са по 99 гривни, около 6 лева всяка. Едва се справяме.

Не сме никак гладни, но сме обещали вече да се качим в ресторанта, вероятно са вдигнали персонал заради нас, а и сме любопитни. Качваме се горе в ресторанта. Цените са убийствено високи и по украински и по български стандарт. Поръчваме гръцка салата и телешки специалитет. Води има само вносни, бирата е само по 330мл. Заведението е празно, явно има някакъв проблем. Явно работят само за някакви събития. Телешкото ми е вкусно, но на менюто беше показана доста по-широка чиния, което си е подвеждане на клиента.

Без много да се бавим слизаме обратно в стаята. Жегата ние изпила силите, въпреки не особено дългата разходка днес, а и вчера пристигнахме много късно и явно ни се е отразило.

Written by maingagara

Вашият коментар