Ден 48

06-Юли-2021

Николаев -Херсон по крайбрежния път

Днес разстоянието до Херсон е сравнително малко, затова ще се опитаме да стигнем до там по крайбрежния път. Започваме деня със закуска в скай ресторанта на петия етаж. Събираме багажа и сдаваме стаята. Отиваме на кафе във френската сладкарница. Уговаряме се изрично, че ще оставим клата на паркинга оше няколко часа.

Малко след 12 на обяд тръгваме. Движим се по големия булевард, който минава пред хотела и явнои е много дълъг. Във всяка посока има поне две ленти, а между посоките има тясна паркова ивица. Това подължава няколко километра. Тъкмо завиваме на юг и виждаме пътна табела, указващ, че на петстотин метра има банка, то ни трябва. Променяме посоката, но не виждаме такъв клон. Правим кръг из еднопосочни уличк, но без успех. Продължаваме към Херсон.

Първи опит за стигане на плаж. Движим по тесни улички в някакво предградие. Спускаме се все по-надолу докато не стигаме по тясна почти еднолентова уличка пред вратите на някакво пристанище. Входът там е платен, плюс това е забранено къпането. Явно няма плаж. Връщаме се на главния път. Продължаваме още няколко километъра и навлизаме отново в крайградски район с къщички. Главната улица прави обратен завой, а надолу уличките са в много лошо състояние. Опитваме се да стигнем до някакъв плаж, но безуспешно. На много места просто не може да се отклониш по посока на плажа. Стигаме до кален черен път. След няколко местра се отказваме да си правим експерименти нататък. Докато движа на заден ход явно не повеждам добре колата, защото за кратко забуксуваме в калта. Налага се Тина да седне на шофьорското място, а аз да изляза да бутам. Излизаме бързо, но явно докато правим маневрата да обърнем минаваме през нещо остро и пукаме предна дясна гума. Налягането пада много бързо. Тина търси в картата „шиномонтаж“. В Украйна, както и в Русия е пълно с гумаджийници, по разбираеми причини. Няй-близката е на около 4-5 километра. Тръгваме бързо нататък. налягането задържа около 1,2-1,3. Излизаме скоро на главния път и движим с умерена скорост в няй-дясната лента. Налягането спада до 0,9. Внезапно 2 километра преди целта виждаме отдясно необозначена на картата гумаджийница. Отбиваме. Сменят четирите гуми на ван, налага се ад изчакаме половин час. Накрая идва нашия ред. Оправят ни бързо, 150 гривни (около 9 лева).

Налага се да се върнем към града за да направим някъде обратен завой и тръгваме отново на юг. Скоро навлизаме в някакво предградие, откланяме се от главния път и след няколкостотин метра сме край първият истински плаж. Иманаблизо някакво яхтено пристанище, бар, на който не правят кафе, и няколко масички.

Аз съм с бански, но не се топвам в морето. Хора почти няма освен 4-5 души. Задухва по едно време ураганен вятър и това съвсем ни отказва. Преди да си тръгнем решаваме да посетим тоалетните. Оказват се от прст, селски тип – изкоп с дупка. Вода няма въобще, не е прокарана дори! Нявсякъде в Украйна, подобно на Русия, е много тежко положението с водата. В Русия поне има пожарни кранове с лост, от които може да наточиш вода при нужда…

Тръгваме към главния път. Строителна техника е препречила кръстовището, правим обратен и излизаме покрай близките сгради. Скоро отново отбиваме , вече извън града, по прав като конец път. Води ни право до водата. От тук се вижда движещи се в далечината кораби. До самата вода е поляна с невисока трева. Идеално е за палатка, но не сме планирали за днес подобно нещо.

Нататък пътят става вс епо-безлюден. На едно кръстовище пътят се раздвоява. Надясно е асфалтов (бил е някога), наляво е по-широк път, но много по-разбит. Тръгваме по десния път. Води ни до някакво село, където явно живяет хора. До брега и близкия фар не успяваме да стигне, защото веднаг ав селото пътят е осеян целият в кални локви. Връщаме се и на разклона хващаме лявото разклонение, която според картата трябва да е по-главния път. Пътят е в критично състояние, дупка до дупка, движим се много бавно, опитваме се да заобикаляме дупките, но не винаги има откъде. Единствените живи хора, които виждаме са около средата на отсечката от около 16 километра, на място където има друг фар. Видимо там е место за пикник – има десетина души и 3-4 коли. Продължаваме напред по посока на близкото село. Красиво е, отдясно е морето с нисък, зелен бряг, наводнен целия, а вляво има някакво езеро

Влизаме в Херсон и правим обичайния кръг. Не успяваме от първи опит да намерим центъра. Тина е харесала два хотела, но на място не харесвам еиния, а другият е много далеч от центъра, който още издирваме. Връщамесе и намираме няколко парка, виждаме и по-голени сгради, може би кметство. Въобще цялата централна част, няколко километра в диаметър, е нискоетажно строителство и силно озеленено. Сградите са стари, но не добре поддържане. Човек има впечатление, че е в малко провинциално градче, а не в триста хиляден град. Усещането в целия град е, че сме като в района на Женския пазар в София. Харесваме хотелче, но е малко и нямаместа. Съвсем наблизо имадруго, съвсем ново. Ресторантът още се довършва. Вземаме стая на добра цена -900гривни, но няма закуска.Осъществяват се обаче доставки до адрес.

Имаме още няколко часа светлина и с Тина излизаме на пешеходна разходка. До нас намираме грил-магазин, при това работещ денонощно. С богат избор на меса, гарнитури и напитки. Оставяме за на връщане. Започа дъжд. Излизаме на малко площадче, с две големи сгради – ма кметството и морското училище. Правим завой наобратно през близките учлички в търсене на градски площад с кафенета, но ненамираме нищо. В началото на малко паркче намираме кафене, което обаче не работи след 18 часа. Ч!е кой посещава кафенета и барове след 18 часа, нали?

На връщане минаваме през грила и вземаме 500 грама свинско на шиш и 300 грама картофи на грил, изглеждат като картофи по селски. Вземаме и един квас. Всичко ни струва около 240 гривни (14-15 лева). Прибираме се в хотела. Всичко е много вкусно, но леко сме надценили възможностите си.

https://youtu.be/rQSbozhjYHM

Written by maingagara

Вашият коментар