Ден 49

07-Юли-2021

Херсон – пустиня Олешковски пясъци – по пясъчната коса от Стара Збуривка до Геройське – почивна база Лиман парк на брега на Днепър

Сутринта нямаме закуска,ставаме когато си искаме, без бързане. Изнасяме багажа, сдаваме стаята и излизаме на пешеходна разходка из града. Днес тръгваме по по-директен път към Морската академия и от там към голям парк, в който са останките от крепостта Херсон. Общо взето оцеляла е само портата и част от стените. Пакът е голям и добре поддържан, има голям обелиск в края на дълга алея. Покрай него првим завой и излизаме на големи фонтани, до които забелязваме и две заведения. Пресичаме булеварда и от другата страна алеята продължава като мемориален парк в памет на загиналите в различни войни. В дъното на алеята има голям паметник на женска фигура вдигнала високо венеца на победата. Интересното е, че лицето на фигурата не е към дългата алея, а гледа по посока на река Днепър, като е леко извъртяна нагоре по течението сякаш посреща идващите по реката кораби.

Под паметника има голяма по площ, но къса крайбрежна алея. За съжаление градът няма една голяма, добре поддържана крайречна градина, както може да се очаква. Вместо това, непосредствено до паметника е разположен парцел с петролна база. Тръгваме по булевард, успореден на реката. Скоро поапдаме на историческия музей, но не влизаме. Нататък отиваме до банков офис, отъдето най-накрая успявяме да изтеглим известна сума кеш. Забелязваме едно-две кафенета, едно от които изглежда много професионално, но убеждавам Тина да се върнем към центъра. Навлизаме в уличките, но за разлика от вчера, не успяваме да заобиколим пазара, а попадаме в самия му епицентър. Успяваме да се измъкнем с бърз ход от тълпите. Тук се продава всичко – пазарът е не само за плодове и зеленчуци, но и за всякакви домашни потреби, железарии и дребна електроника. Излизаме на другия булевард, на парка зад кметството. Кафето, което нябелязахме вчера днес работи. Има маси навън, но изрично пише, че вътре работи климатик. Оказва се наистина така – за първи път откак сме в Украйна. Кафето е разположено в малко помещение и нещо като бивша тераса, сега остъклена. Заведението се обслужва от две млади момичета, явно или сами въртящи този бизнес или най-малкото даден им от техните родители. Изглеждат много ангажирани и в час. Поръчваме кафе, капучино, и торта. Тортата е много вкусна. Вода обаче не се предлага, никаква. Предлагат ни да ни налеят от чешмата. Слагат ни лед.

След кафето се прибираме бързо към хотела и тръгваме на нов тур из града – трябват ни зеленчуци и месо за барбекю, а освен това ни привършва и горивото. Правим поне два кръга около пазара, но нъкъде по магазините няма зеленчуци, а на пазара не ни се иска да слизаме. За сметка на това намираме магазина, който вчера забелязахме – супермаркет със въглища и мрежи с дърва за барбекю/ Свалям Тина, а аз правя един кръг из еднопосочните улички около пазара. Сдобиваме се с мрежичка с дърва. Още нямаме зеленчук. Продъжаваме нататък по посока на парка. подминаваме го и вляво виждаме голям супермаркет. Зеленчуци Тина или не намира или не харесва. Качваме се нагоре около километър до кръгово движение, край което на картата виждаме специализиран магазин само за плодове и зеленчуци. Тина се връща скоро само с тиквички. Не харесала нищо друго. Дори продавачката й казала, че като я видяла имала чувство, че идва за много неща. Така е, но няма хубава стока. Слизаме обратно по посока на реката на другия булевард и от иваме почти до края на града. Зареждаме гориво и се връщаме по посока на кръговото, но го подминаваме и отиваме на голям мол. Тина слиза и влиза да търси супермаркета, а аз отивам към някаква автомивка. След известно обикаляне намирам входа отстрани на мола. Вкарвам колата. Има найлонови завеси около всяко работно място. Идват три момчета. Шефката им ме вика в офиса. Само за външно ми искат 400 гривни (около 24 лева). Отказвам категорично и заминавам. Връщам се на паркинга да чакам Тина. Тя се връща с всякакви зеленчуци, даже и месо. Тръгваме към моста, като първо ще се отбием да видим Младежкия плаж. За съжаление достъпът до него минава през платен паркинг, а ние нямаме време за дълго плажуване, искаме по-скоро да видим плажа, евентуално да се топнем. Отказваме се, продължаваме към моста. След него следващата ни цел е своеобразната пустиня „Олешански пясъци“, която представлява пустиня с диаметър около 20 километра. Движим се по много добър, широк път, но последните километри се отбиваме по страничен път. Малко преди да стигнем администрацията на парка попадаме на огромна кална локва, през оято няма как да рискуваме да минем. Уж има някакъв обход наблизо, но не забелязваме такъв.

Наблизо има други пътища, преминаваме през един жп прелез и тръгваме по един такъв път. Стигаме до някаква военна база, къето асфалта свършва и тръгваме по черен път. След двеста метра излизаме на друг черен път с паркирали наоколо десетки военни камиони.Хора не се мяркат. По-късно разбрахме от сайта на резервата, че в него има действащ военен полигон и трябва преди посещение да се координираме с администрацията дали в интересуващият ни ден може да се провеждат посещения. Отбиваме се по друг черен път и пристигаме пред сградата на администрацията. Започва пороен дъжд. До нас притичва госпожа, която ни кани вътре да се оформим и да платим таксата от 50 гривни на човек. Всъщност в тези условия нама как да посетим пустинята, искаме да се информираме поне за маршрутите и екскуриите, които се предлагат – пеша, с джип или наш транспорт. Изтегляме се под близките дървета извъмн паркинга да изчакаме евентуална градушка. По някое време се отказваме да чакаме и тръгваме към пясъчната коса, за която съм направил резервация още в Николаев за две нощувки в хотел на самата коса. Измъкването не е лесно, защото пробваме по асфалт, но стигаме до голямат акална локва. Намираме обхода, но и той е непроходим. Остава варианта да се върнем по същия път, по който одйдохме, но след поряо черният път може да е станал непроходим. Успяваме все пак да минем. В краен случай все някой военен камион ще ни изтегли. Минаваме обратно през жп прелез и докато се движим вече по шосето забелязваме движещ се по линията влак! жп линият аизглежда изоставена и тревясала, но влакове явно се движат. А прелезите са неохраняеми. Явно трябва да сме много по-внимателни.

Движим се по четирилентов много добър път. Налага се да направим обратен завои за да продължим към целта си. ИЗвестно време пътят, който води и към курорта Железни порт е много добър. Откланяме към село Стара Збуривка и там вече пътят сата по-лош. Тук съзираме модерно изглеждащ магазин с маси со него – Шоколад. Тина влиза да вземе двае кафета. Връща се и с газиран сок от круша.

След селото пътят е целият осеян в кратери, на места е проходим само по банкета, превърнат в черен път. Така минаваме около 27-28 километра по пуст,много разбит път. Няма съвсем никой, но за сметка на това виждаме цяла зоологическа градина.Виждаме костенурка, поне два пъти зайци, няколко пъти фазани, включително и семейство с 7-8 малки фазанчета. Минахме и покрай змия. Пътят е много живописен, минава на метри от реката, но е много разбит. В село Геройскье пътят внезапно се оправя, но от там ни остават още около двадесет километра, които обаче могат да се минат само от високопроходим джип, за офроуд. Стигаме в края на селото първата голяма локва, отстрани на пътя е цяло блато. Настигат ни две момчета на мотор, кпоито ни предлагат да ни превведат на косата с джип, но отказваме. Вече е късно, не можем тепърва да разтоварваме багаж, да търсим къде да оставяме колата . Това трябваше да ни кажат от хотела. Правя снимки и им пиша по Байбър, че не можем да дойдем, защото е непроходимо…

Минаваме обратно по същия 27-8 километров ужас. Този път по-смело подкарвам по черния път през банкета и се измъкваме малко по-лесно и по-бързо. По пбратния път виждаме кравар със стадо крави. Тина е запленена от малките теленца.Снимаме от почтителнои разстояние. За разлика от дивите животни, тук все пак ни се удава да направим някоя снимка. По обратнич път се разминаваме на три-четири пъти със сериозни джипове, които се движат по посока на Геройське.

Вечерта напредва, след час ще се стъмни, трябва спешно да решаваме къде да останем. Стигам едо почивна база, чичто ограда изглежда много модерно, Не е ясно дали се приемат свободно посетители или базата е специализирана за деца или медицински цели. Слизаме да питаме. Посреща ни охранител във камуфлажна униформа. Не се забелязва жива душа вътре. Има няколко коли на паркинга. Охранителят звъни на някого и ни информира, че цената е 200 гривни за вечер (около 120 лева). Предлага ни да се разходим да огледаме. Четно казано сме смяни! Вътре има два големи басейна, отлично поддържани алеи и бунгала, а също и цели вили. Тревните площи са много добре поддържани също. Нататък към реата им аканал за лодки, покрай който има алея под дърветата в гората. По протежението й има доста огнища за барбекю. Тук вече мяркаме няколко души. Впечатлени сме.

Споделяме с охранителя, че ни харесва, но е твърде скъпо. Той ни отговаря дипломатично, че не спори. Информира ни, че надолу има още две бази, които са „на порядък“ по-евтини. Не се ги видяли, но започваме да се вглеждаме по-добре. Оказва се, че табелите за ‘Лиман парк“ коитоп видяхме на идване всъщност не са за някакъв резерват, а за база, която се казва така. Посреща ни млада администраторка, придружава ни из базата, включително ни отваря едно бунгало. Базата е много хубава. Има голям басейн с хубави шезлонги, чадъри, много зеленина. Има бар край басейна и отделно ресторант. Къщичките са на групи, но пространството не е претрупано. И има много зеленина. А до басейна има даже закрита сцена. Азхождаме се сами към реката. Там до тръстиките, зад гората има два реда по десетина беседки. Има и малко пристанище за лодки, а по един от ръкавите на реката плуват патици. Отделно базата има собствена зоологическа градина и закрит детски кът. МОгат да ни дадат бунгало само за две нощувки. Вътре имаме цял кухненски бокс с микровълнова фурна, електрическа кана, телевизор, климатик, хладилник. Всичко ни струва 1400 на вечер (около 85 лева). Плащаме с карта, слагат ни на ръцете пластмасови гривни, след което палим и обратно към магазин Шоколад в Стара Збуривка за сокове. Този път влизам и аз с Тина. Вътре магазинът е много голям, с поне 7-8 витрини за напитки и поне 4-5 хладилни щанда. Вземаме безалкохолно мохито и две грузински шипкови напитки, за които бях чел, че са още от съветски времена. Вземам и парче сланина, покрита с много апетитни подправки Връщаме се и разтоварваме багажа. Сланината е уникална! Опрасквам на тънки резенчета голяма часът от парчето, предварително добре охладено, почти замръзнало в камерата на хладилника ни.

Written by maingagara

Вашият коментар