Ден 51

09-Юли-2021

Почивна база Лиман парк в Стара Збуривка – Железни порт – Приморське – Лазурне – Скадовск

Днес е денят на големите разочарования. Сутринта ставаме – няма ток, няма вода. На баара не могат да направят кафе, предлагат се само охладени напитки. Обясняват, че се надяват да пуснат тока до обяд.,отиваме на басейна. Трябва да освободим бунгалото до 11 часа, но на басейна в комплекса можем да останем колкото си искаме.

Поседяхме на басейна, не дойде тока както обещаваха, съответно нямаше как да обядваме в ресторанта и около 1 часа следобяд си заминахме. Искаме да дойдем отново за 2-3 дена, но няма ток, резервационната система не работи. Разменяме телефон с администраторката, изрично обясняваме, че нямаме украински банкови карти и не можем да преведем от карта на карта искания аванс за една нощувка, каквото е стандартното условие. Тръгваме към Железни порт. Минавайки през селото (Стара Збуривка) посещаваме отново Шоколад, вземаме едно голямо парче сланина. Не са заредили нови напитки. Има огромно разнообразие, едва ли дори са забелязали, че крушата и шипката са се изчерпали.

Пътят до Железни порт е главен, много добър, но и с много трафик. разстояниетое около 40 километра. Влизаме в градчето. Отиваме на първия хотел, от списъка, край който сме се озовали. На входа ан двора не ни пускат- да сме проверяли за цени в интернет. Там имало и снимки , можело там да разгледаме. Не ни пускат в двора или до рецепция без съгласие на администратор. От вхоад се вижда висок тунел от зеленина, но не ми харесва отношението. Тръгваме по прашна тясна улица към източния край на градчето. Виждаме още две бази, по-скоро големи къщи за гости. Естествено, оградени с високи непристъпни зидове. Навсякъде е заключено, влзиа се с чип или карта. Повдигам се на пръсти да надникна и видя единия. Повдигам и Тина после. Ръщаме се към центъра. Според картата може да се мине с автомобил по крайбрежната улица. На влизане в нея между сергиите гъмжи от народ, едва се промушваме. Тъкмо излизаме на крайбрежната алея и пред нас някакво камионче разтоварва стока. С една рикша търпеливо чакаме. Може да се мине още няколкостотин метра напред.По страничните улички не може да се излезе от центъра, налага се да се върнем точно по обратни япът. Нявсякъде е много тясно и гъмжи от хора. Всички хотели са с високи зидове, заключени като затворнически лагери. Измъкваме се и отиваме да погледнем квадрат с още 2-3 бази. Изглеждат по-малки от очакваното. Сградите пдобават на пионерски лагери, прости тухли, фасадите са прости, никаква декорация. навсякъде улиците са прашни, в дупки, на вълни, с много трафик и пешеходци. Навякъде бурени, нищо не се поддържа. Явно в курорта не доминира един мафиот, който да е поел нещата и да вкара всичко в някакъв ред. Явно всичко е на принципа всяка коза за свой крак.

Тръгваме по друга улица към плажа. Вляво има някакава голяма база, с мног зеленина, но тонопво няма как да влезем, няма и към кой да се обърнем. По-нататък прашния път е преграден от бариера и закрити клетки за паркинг. След паркинга улицата продължава право към плажа, непосредствено преди него има пресечка към няколко хотелчета с басейн и заведения. Оставям Тина в колата и отивам да разгледам. После пращам Тина, а аз оставам да пазя колата.

Правим кръг обратно към плажа, но в западния край на курорта. Още по лоши улици, черни пътища направо. Тук таме излолирани пансионати, с оградени дворове. При нас в България така изглеждат разни малки предприятия в индустриалните зони на градовете. Опитвам се да се сетя за някойнаш селски курорт, който да прилича на това нещо, но не мога да се сетя за нещо толкова зле в България. Комплексчета има хубави, навярно вътре стаите не са лоши, но атмосферата е тягостна – навесякъде запуснати улици, гъмжило, високи огради, всичко заключено. Няма да останем тук, камо ли 2-3 нощи. Абсурд. Потегляме към близкото село – Приморське. Там се оказва съвсем диво село, но поне е село като село. По-широки улици, зеленина като в село. Има няколко асфалтови улици. Първо намираме дивия къмпинг в края на селото. Нямаме готовност, чисто психически, да оставаме днес на палатка. Връщаме се към селото и след кратко лутане, успяваме да заобиколим преките черни пътища и да излезем на централната алея. Има доста сергии, магазинчета и даже няколко заведения. На един завой спираме до голям магазин с масички отпред. Влизаме да вземем кафе и напитки, но виждаме, че нямат еспресо машина и си тръгваме. Правеим кръг в източния край на слеото, където виждаме табели, че има някакви къщи за гости. Не успяваме да ги намерим и продължаваме към следващата цел – курорта Лазурне.

Пътят до Лазурне е доста добър за украинските разбирания. Малко преди града минаваме през дълъг тунел от тополи, красота! В него участък обаче пътят е от бетонни панели и е малко тягостно да се кара по тях. В крайна сметка влизаме в Лазурне. В градчето се усеща широта, улиците са широки, сградите са на големи разстояние една от друга, има много тревни площи и дървета. Изглежда точно както био трябвало да изглежда едно курортно градче от селски тип – да кажем нещо като по-лош вариант на Китен. Няма големи хотели, всичко е на 2-3 етажа. Първо се отправяме по крайбрежна улица до комплекс, който Тина е харесала> Пращам я сама. Връщша се вързо – не разбирали английски. Слизам аз. РАзговарям с младо момче в моряшка фланелка. Звъним от неговия телефон на администраторката, на моя му е паднала батерията. Трябва разрешение да ни пуснат да разгледаме. Дворът е огромен, изглежда като цял аквапарк. Казват ни цени, но нямат места за следващата една седмица и е безпредметно да влизаме. Обръщаме към центъра. Влизаме в двора а един малък хотелски комплекс, но нямат места. Отиваме към брега. Има няколко големи почивни бази с бунгала. В едната е голяма мизерия, казват ни, че нямат останали бунгала с удобства. В края на града, по черен път стигаме до друга база, но там цените са огромни – започват от 150 лева. Абсурд. След кратко чудене си тръгваме от Лазурне по посока следващото населено място – град Скадовск.

Още първите няколко километра след града пътят минава на метри от морето. Между него и шосето има около 20-30 метрова зелена ивица от дървета, част от тях дъбови, и не много висока трева. На едно място даже виждаме няколко автомобила и разпънати палатки до тях. За съжаление от пътя отбиването встрани не е много просто, пътят е издигнат на насип и не навсякъде можеш да се отбиеш в гопрата. Трябва да се върнем и да гледаме внимателно откъде можем да отбием. Подпитвам Тина дали иска да сме напалатка днес, но забелязвам, че не е във възторг, макар и да не е против, с което и идеята се обезсмисля. Малко след горичката излизаме на открито място, с пясък и засъхнала кал. Откланяме по черен път. Спираме близо до водата., там вече има няколко коли и плажуващи. Открито място принципно не е удачно за палатка, особено в месеци на големи жеги. Правим снимки и продължаваме към Скадовск.

подхождаме към Скадовск доста скептицизъм. Напразно. Улиците са прави като конец, много широки, навсякъде двулентови, че и по-широки. Сгради над 2-3 етажа не се забелязват. Не виждаме тълпи. Всичко тъне в зеленина. Отиваме към плажа. На метри от него спираме до хотел, който Тина е харесала. няма достъп до рецепция, а и хотелът е малък. Звъня. Обясняват ми, че нямат места. На метри от него има два хотела Адмирал. След кратка обърквация жена от близко магазинче ни насочва към единия. Вика отговорник. Той ни кани в офиса на паървия етаж, Звъни на някой още по-отговорен, Също няма места за една нощувка. А и мястото ни изглежда твърде малко и забито, не виждаме басейна с който се рекламира. Изглежда по-скоро като семейно хотелче. Тръгваме си, връщаме се към началото на града, където Тина беше харесала друг хотел. Не отдидохме първо там, защото ми се стори далече от плажа, а и в букинг има оценка от шест и нещо. Все пак паркираме отпред и влзиаме. Комплексът е по-голям пот очакваното. разполага с две сгради, два басейна, бар/ресторант, навес с маси към ресторанта и отделно беседки и зона със сепарета. Има спортна зала, два паркинга и отделна сграда столова за закуски, с прилежаща площадка с маси и чадъри отвън. Всичко това е насред хубав, добре поддържан парк. на рецепцията заварваме четири много разговорливи жени. Вземаме стая за една нощувка срещу 1300 гривни за вечер, с включена закуска и басейн. Стаята е малко малка, но е уютна. Встрани на първия етаж има много голяма покрита тераса с няколко маси за пушене и сушене на плажни принадлежности. За съжаление на паркинга няма места, предлагат ни място на втори паркинг, зад спортната зала, близо до ресторанта. На рецепция любезно ни осведомяват, че имат остров и делфинариум. Има какво да се разглежда утре. Вземаме решение ако закуската ни хареса да останем още една нощ. За делфинариума из града видяхме множество рекламни табели из града и из близките населени места, но го игнорирахме, защото не се надявахме,ч е на малко населено място може да има истински делфинариум. Чувал съм за такива само във Варна и Констанца.

ssss

Written by maingagara

Вашият коментар