Ден 52

10-Юли-2021

Садовск – остров Джарилгач – Садовск. Посещение на делфинариума.

Днес програмата е богата – отиваме на остров Дажрилгач, а вечерта на делфинариум. Ставаме рано, вземаме си закуска от щендерите в специалната за целта сграда, сядаме навън на масите и закусваме бързо. На рецепцията питаме за графика ан корабчето. Казват ни, че може да успеем за това, което е в 10 часа. Часът вече мнава 9, когато тръгваме от хотела, имаме около два километра. Тръгваме енергично право към плажа, а там по крайбрежната алея. Плажът е сравнително широк, има можество магазини и сергии по крайбрежната алея. Има и доста ресторантчета. Забелязваме дори заведение с басейн от страната на плажа. Разбира се, има платен вход, който не е много скъп ако се дойде за цял ден. От другата страна на плажната алея се редят множество почивни бази, потънали в много зеленина. Самата крайбрежна алея минава под сянката на високи дървета. Опитваме се да купим вода, но първият ни опит се увенча с неуспех -нямаха дребни да ни върнат, а ние нямахме под 200 гривни. На крайбрежната алея от втори опит успяваме да купим голямо шише студена минерална вода. От хотела сме взели и бутилка лимонада, смятаме че напитките ще ни стигнат.

Пристигаме на малкия кей, откъдето тръгват корабчетата десетина минути преди 10. Касата е на самия кей. Пред нас има двама – трима души. Корабчето е чак от 10:45. Искам билети за връщане в 16:00. Нямат, изкупени са от тръгнали по-рано. Следващите корабчета за връщане са в 17:00, мисля и в 18:00. Искам за връщане в 12:45. Гледат ме странно. Питам колко трае пътуването – час. Ще имаме под половин час на острова. Съгласявам се на 12:45 – обяснявам, че трябва да сме в делфинариума в 18:00. Влизат ми в положение – закъснения не се приемат. Дават ми два билета за 16 часа, но жената ми прави знак с пръст да си мълча. По принцип билетите не са със запазени места, но все пак… Вземаме билетите и се отправяме към близкото хотелче, където в голям двор, заграден със зид се вижда някакво кафене с 3-4 маси. Вземаме две кафета и квас. Сядаме на сянка до малко фонтанче. Отмаряме на сянка. До нас момчена 5-6 години лови калинки от водата на фонтана, пълно е с тях.

10:30 ставаме от кафето и тръгваме към пристана. Там вече се е събрала огрооомна опашка, навярно 50-60 човека. Опашката продължава още двайсетина метра по самия кей. Благоразумно, полицейска кола дежури до кея. Нареждаме се на опашката. След нас идват още хора. Разговаряме се на руски с двойка от Чехия, нарамили раници – щели да остават на палатка на острова. Разпитвам за него – бил гол, нямало гора. На картата се вижда къмпинг, някакъв хотел, явно има и някакви заведения.

В един момент започват да пускат. Проверяват билетите много енергично, след което бързо с епродвижваме по кея към корабчето. Във водата забелязваме множество огромни медузи. На самия плаж пък се виждат огромни купчини червено-кафяви водораасли, които явно събират, но никой не счита за нужно да извозва.

Корабчето побира доста хора. Има седящи места вътре в централната част, на кърмата, както и на горната палуба, под голяма тента. При желание може да се излезе и на бака (носа), отделно надолу може да се слезе в кафене. Местата горе са заети, но сядаме в кърмовата част. Придвижваме се с около 9 възла (16-17 км/ч) по права линия, но не директно към най-близката част на острова, а към малък залив в най-източната му част. На касата видяхме, че има курсове и към централната част на острова, но много рядко.

Надхвърляме час пътуване, разстоянието е около 20 километра. Не се влиза директно в заливчето, а се заобикаля в морето – явно има плитчини наоколо. Слизаме. На брега огромна тълпа вече нетърпеливо чака да слезем за да се качи. Минаваме покрай тръстики и излизаме на южния бряг на острова, където е плажа. Самият плаж според картата се стели над двадеет километра! Има няколко заведения, дават се шезлонги и чадъри – цената е 80 гривни, около 5 лева за бройка. Има и навеси с тенти. Тълпата е голяма, тръгваме на изток по плажа. Минаваме покрай два фара- един стар и един видимо нов. Там има и някаква малка каменна постройка, има на картата зак за хотел, навярно е туристическа спалня. По целия бряг зад пясъка има палатки накацали на гроздове под всяко вътзможно дръвче. Големи дървета няма, има храстовидни, хилави дръвчета, като размер и структура наподобяващи на прасковените дръвчета. Видимо, много от палатките са сериозни, хора идват тук за доста дни.Продължаваме по пясъка още малко, докато хората намалеят и стане малко по-пусто и спокойно. С Тина търсим свободна сянка под дръвче. Виждаме някакви зад група палатки. Хвърляме там кърпите и се събличаме по бански. ВЛизам първо аз. Топвам се набързо в морето да се охладя и идвам да сменя Тина. тя вече е нападната от рояк комари. Отива и тя да се намокри. Докато я чакам едвам смогвам да отбивам атаките на гадините. Тина се връща и а прибежки събираме багажа и се пльосваме на 2-3 метра от водата. Влизаме вътре във водата. Брегът е полегат, бавно става дълбоко. Не влизаме много навътре, лягаме по корем във водата на хладно. По едно време ми запарва силно на меките лигавици на..чатала. В този момент и Тина с еоплаква от същото. Усещам все едно ми е влязъл пясък, но не е. Явно някаква медуза е изпуснала своята отрова в района. Тичаме за бутилката вода и се измиваме колкото може. Скоро паренето отминава, продължаваме да се киснем във водата внимателно, На всеки 3 метра има някаква медуза – коя жива, коя мъртва, трябва да се внимава.

При нас идва момче на около 22-3, моли за цигара и огънче. Останали с а с група на палатка, вече са към 5 денаа острова. Раазговаряме се двайсетина минути на руски. Младежът е от Донецк, но живее в Киев.Разказваме му къде сме ходили, разпитва ни за България, а ние за острова. Осведомяваме се, че дърва наблизо не могат да се съберат лесно за огън, но има до фаровете водоизточник с много и студена вода. Били дошли с лодка под наем – 18 места за 3500 на посока. Каза ни и това, което бяхме чели в нета – че на острова имало много животни, включително дори елени! Островът е около 20-25 километра дълъг, в най-широката му част е широк около 5 километра, средно – около 1-2 километра. След тези 20-25 километра обаче, започва тясна пясъчна коса, която също е дълга около 20 километра и стига до Лазурне. На картата се вижда малък пролив, около 50 метра широк между плажа на Лазурне и острова,но не е ясно кави са дълбочините. Освен това, вероятно там ще има и много силно течение и едва лои ще може да се прекоси пеша пролива.

Наближава три часа следобед, сбогуваме се с нашия нов приятел и в точно три вземаме багажа и тръгваме обратно по плажа. На 1-2 места оставям багажа на Тина и се потапям бързо във водата да се разхладя. До стария фар, точно на плажа намираме чешма със сладка вода, много студена. Струята е дебела, дебитът е много голям! Измиваме се и пийваме студена водица. Продължаваме от другата страна на плажа. Влизаме в едно-две заведения, но е голяма гъчканица, ше трябва да се чака, няма и къде а се седне . Отлагаме кафето. Тръгваме покрай тръстиките, явно откланяйки се по-рано от нужното. Налага се да вървим после около 200метра по плажа до кея. Качваме се на корабчето. Скоро идва от континента второ корабче. Незнайно защо казваха, че няма билети за 16 часа, след като се натоварваме за обратния курс видимо по-малко хора, отколкото на идване.

Тръгваме минути след 16:45. Заели сме най-редните места на най-горната палуба, точно зад мостика. Малко след като тръгваме задухва силен вятър, на моменти даже ураганен, запръсква дъжд, ту по-слаб, ту по-силен. Колегата изменя курса и започва да приближава корабчето по-бързо към брега, явно за да компенсира влиянието на силния вятър. По някое време дъждът става хем силен, хем се носи откъм нашия борд, местим с епод навес на мостика, а след известно време слизаме и долу за да не се намокрим съвсем.

Преди пристигане отивам сам на носа да снимам брега. Там детенце на 4-5 години си играе с котвеното устройство, движейки някаква ръчка. След като родителите не реагират дълго време се налага да им направя забележка, че това е котвено устройство и е м,ного опасно, ако се запусне неконтролирано.

Връщам с епри Тина. Слизаме за малко в кефенето долу. Има можество снаксове, но няма еспресо, което не харесва никак на Тина. Долу иначе има места за най-малко 30-40 човека, всичко е доста пълно. качваме се обратно горе.

Заставаме бързо, със закъснение от 10-15 минути. Тръгваме енергично по кея и крайбрежната алея. Гладни сме като вълци! По близките будки виждаме табели за различни храни, но се впираме на някаква пекарна – вземам си кренвиршка и закуска с пилешко. Тина се задоволява само с един шоколадов мъфин. Движим енергично напред по крайбрежната алея. За пореден път гугъл ни прекарва – оказва се, че алеята свършва в нищото и се превръща в пръстена пътечка през голя поляна между пясъка и близките бази за детски отдих. В края а градчето правим завой и тръгваме по черен път. След около 300 метра е делфинариума. Остават десетина-петнайсет минути до началото на представлението. Притенявам се, защото само съм резервирал билетите и не е ясно до кога с епази резервацията. Не сме закъсняли. Вземам два билета по 300 за втория ред. Налага се даже да чакаме няколко минути – започват да пускат десет минути преди представлението. Местата ни са на перфектното място – точно в центъра, на втория ред.Трибуните се запълват общо на около 1/4, максимум 1/3 от капацитета. Преди представлениято двата делфина, явно наусещайки вниманието на публиката, се заиграват закачливо.

Представлението е с два делфина, скачат, носят топки на носовете си, връшат малки топки, танцуват. Това продължава около 15 минути, последвано от кратка клоунада и шоу с два тюлена. Единият видимо е по-млад и още се обучва, но другият е вече перфектен. Следва кратка клоунада и шоу с делфините отново. Сега скачат над треньора си, лежащ във водата, но най-зрелищно е язденето на делфина като дъска за сърф. Треньорът се качва на делфина и пори на скорост през басейна! Уникално! Ходил съм преди няколко десетилетия на делфинариума във Варна, но при нас програмата беше по-друга: там скачаха през обръчи, май даже имаше и горящи, вземаха рибка от устата на треньора си, надвесен от площадка над басейна и други подобни.

Цялото шоу трае около 45-50 минути. Имаше даже търг за рисунка, рисувана пред публиката от делфин, държащ различни четки. Стигна се до цена от 500 гривни, малко над 30 лева!

Прибираме се по прашен, виладжийски път до главното шосе и от там в хотела. Отпоравяме се към басейна и ресторанта. Вземаме си гръцка салата, свински ребърца на скара, зеленчуци на грил и порция пържени картофки. Разбира се преди това пийваме по едно кафе въпреки напредналия час. Аз се топвам даже в близкия басейн. Уникално, много хубава база!

Written by maingagara

Вашият коментар