Ден 53

11-Юли-2021

Скадовск – Каланчак -Хорли – ГКПП Каланчак – Олешки – почивна база Лиман парк в Стара Збуривка

Започваме деня със ранна закуска а шведска маса. РАзнообразието е като за пионерскилагер – много слабо. тайно бутвам настройката на кафе машината за да пусне по-силно кафе. След закуската позиционираме на басейна. Тина много не й се влиза, но аз съм във водата. По някое време си поръчваме кафета, преминаваме в лек обяд – салата Цезар и картофи на фурна. Виждам наблизо да хапват добре изглеждаща пилешка супа. Поръчвам си една.

Малко след обяд тръгваме. Поравим обширна обиколка из град Скадовск -до бензиностанция и в търсене на заленчуци и месо за барбекю. Зареждам някакъв бензин Е95 Супер. Казват ми, че е бензин, но на някоя от предните зареждания ми казаха, че е спирт – от там явно е и Е-то. Уж било бензин 95 Енергджи. Колата върви добре, засега. Тръгваме да търсим някакъв супермаркет, намираме голям такъв от известна верига, Тина слиза да пазари. От там купуваме зеленчуци, но не харесваме месо. Продължаваме към едно близко полуостровче, на което е град или село Хорли. Според мен е курортно село, от типа на нещо средно между Царево и Арапя. Правим няколко безуспешни опита да излезем на плаж или поне бряг. Едва се измъкваме от паркинга до селския плаж. Тина слиза на един магазин и се връща с две плажни масла. Момиченцето, което продавало се било зарадвало много, че е породало нещо и хуикнало да се похвали на майка си 🙂

Отиваме към центъра, разглеждаме два магазина за месо и супермаркет, но не харесваме нищо. В края на селото виждаме на картата някакво джрело (аязмо). Главната улица води право към него. Стигаме до самото аязмо по двеста -триста метра път, настлан с бетонни плоскости. Има десетина души и няколко коли. Всички са дошли с по няколко големи пластмасови туби от минерална вода. Има и малко басейнче, в което да се топне човек. Заразпитвам какво е особеното на извора. Възрастна жена ми обяснява, че водата била сребърна. разказва ми историята на извора и на постройката , датираща от повече от век. Имало наблизо и лечебна кал. Удиввен съм, когато казва, че изворът се осветява от свещеник – всяка сутрин! Всяка сутрин! Не един път в година или неделя след литургия, а всяка сутрин. Пълним две шишета и започваме да мием колата, цялата покрита с кал от дни. Връщам се още няколко пъти, след това Тина. Увеличаваме шишетата на три и измиваме успешно колата със сребърна вода. Тина се притеснява дали трябва така, но тъй или иначе водата от чешмата и коритото отива в морето, ако не се използва. А и нали Бог също се е мил? 🙂 През цялото време докато сме там непрекъсното прииждат по 2-3 коли на всеки няколко минути. Всички свалят по 2-3 туби в ръка и пълнят вода. Едни като заминат, скоро идват други., ЗАпочва дъжд, но потокът не спира и винаги има поне още една кола. Има и пешеходци, Имам чувството, че идването на извора е някакъв вид социален живот за живущите в района.

Топвам се в басейна, Тина казва – трябва три пъти, три пъти се потапям целия. Измиваме колата и тръгваме да търсим калта. Разпитваме основно няколко души от прииждащите, но никой не знае къде точно е тя. Не си и спомняме точно мястото, което ни указа жената, тя ни разказа много и за тоя район на страната и въобще ни затрупа с обилна информация.

Напълваме три шишета със сребърна вода и си заминаваме. По шосето към полуострова непрекъснато прииждат коли – вероятно за сребърна вода. Отправяме се към границата с Крим – до ГКПП Каланчак.

Последните километри минаваме покрайпрословутия воден канал, снабдяващ Крим с прясна вода. Той води началото си от около 150 километра нагоре, от Днепър. Н аграничния пункт няма почти никакви хора, встрани са паркирали петнайсетина коли, явно на дългосрочен паркинг. Виждат се три навеса единм след друг, над всеки от тях само украинско знаме. Снимането в района е забранено. Непосредствено преди пункта има асфалтиран голям паркинг зад някакви халета – центрове за административни услуги. Правим няколко снимки и си тръгваме. Едва тръгнали, възрастен човек със стара кола ни маха да спрем. Иска да го изтеглим, не можем да се разберем до къде. Въжето ни е някъде отдолу под целия багаж, отивам да ровя да го търся. Докато ровя го питам какъв е проблема – нещо с акумулатора. Предлагам му да му дам ток, започвам да търся кабели. В един момент се сещам, че старите коли ги палехме с бутане – те са трима души: жена и младо момче, а ние с Тина още двама. Бутваме и след десетина метра човекът успява да запали. Ура!

тръгваме по обхратния път. На едно от разклоненията се качваме на малък мост над канала и правим снимки от двете страни. От север налът е широк, добре изчистен и поддържан. От другата страна на моста каналът е много стеснен, със силно обраснали брегове. Продължаваме.

насочваме се към пустинята Олешански пясъци, но няма за кога да ходим там, времето напредва. Даже се обаждам за всеки случай в Лиман парк да ни пазаят резервацията, идваме. По пътя плисва дъжд. В едно село виждаме множество магазинчета и заведения, с Тина харесваме едно и спираме за сладолед и по едно кафе.

Излизаме на главен път и се отправяма към град Олешки. В града минаваме първо през голям супермаркет, после излизаме на друга улица с няколко магазина за месо, замесни продукти и супермаркет. Никъде Тина не намира сурово месо за барбекю. А в магазина, който е за месни продукти има само салами и други продукти от месо, но не и сурово месо. Тръгваме към град Гола Пристань. Пътя е хубав, но с огромен насрещен трафик откъм Железни порт – явно хората са седяли на плаж до последно и си тръгват в неделя вечер. на едно място даже е станала катастрофа, полиция регулира трафика, има малко задръстване.

В град Гола Пристань има множество магазини, но всичко е затворило най-късно към 6 вечерта. работи само един супермаркет на центъра, Тина всема оттам пакетирано парче месо, навярно от бут, защото е много сухо, почти без мазнини. Продължаваме към Стара Збуривка, отбиваме се на Шоколад. Още не са заредили напитки от круша и шипка. Взехме си много хуабви домати, а също и се спряхме пред фризера с пелмени вареники. Една от продавачките ни забеляза и дойде, пита ни дали искаме нещо по-така и ни препоръча пелмени с телешко и свинско. Докато се лутаме за сметана, тя ни донесе пакетче сметана. Досега винаги каквото са ни препоръчали е било чудесно. Определено си познават стоката и магазина. Сметаната беше в найлоново плкче, едно време по соца в такива продаваха пловодо прясно мляко.

Прибираме се към ЛИман парк, плащаме с карта за четири нощувки и се настаняваме в съседното бунгало. Разликата е, че наредбата е огледална. Уморени сме, нямаме амерение да правим барбекю днес. Вместо това завараяваме вода в електрическата кана и сварявам трийсетина пелмена с малко сол, черен, червен пипер и няколко капки олио. Тина ги намира изключително вкусни!

https://youtu.be/tYkblfejyPQ

Written by maingagara

Вашият коментар