Ден 54

12-Юли-2021

Почивна база Лиман парк в Стара Збуривка

Днес сме на басейн сутринта. Няма почти никакви хора. Стоим докъм 1 следобяд. Времето се разваля за кратко, вали дъжд. Решаваме да пропуснем часовете на следобедните жеги и отиваме с колата до Гола Пристань. Сварваме отворен голям магазин специализиран в меса. Вътре има няколко щанда за салати, печени меса отделно от щандовете за сурово месо. Колебаем се какво месо да вземем. Искаме ребра, но дават само цяло парче, а то е много голямо за двама души. Купуваме пак някакви ребра, но с месо като за пържолки към тях. Минаваме и край близкия супермаркет за домакинска хартия, брускети и захар – ще варим сладко!

Прибираме се, но по обратния път отбиваме от главното шосе на лов за вишни. В цяла Украйна така и не забелязах някой да се интересува от вишневите дървета – така си стоят с презряващ плод, без да ги бере някой. Край главния път намираме участък, където между пътя и къщите има около 10 метрова зелена зона с няколко реда дървета. Има и две вишневи, в зелената, обществена зона. Според мен не е вишна, а вишнапка – плодовете са много едри, като череши, но на вкус категорично е вишна. мястото е леко сенчесто и очевидно влажно, плодовете са добре узрели, дори на места леко недозрели, много сочни и едри. Набирам няколко шепи, Тина чака в колата на шофьорското място с торбичка в готовност. Общо сигурно малко над килограм. Решавам да не изнагляваме и продължавам нататък по шосето, Тина кара след мен и орбива където е удобно. Завиваме из селото, но там вишните са съвсем прегорели и не набираме нищо. Пътьом минаваме през Шоколад и се връщаме в базата.

Отиваме пак на басейна. Там във водата се засичаме с няколко баби, завързвам разговор с една от тях на руски за Украйна, България. бабата е била учителка, вече пенсионерка. Преди повече от тридесет години е ходила на почивка в България. Обяснявам й какво голямо развитие и промяна има от тогава. Тина се присъединява към нас. Скоро излизаме от водата и продължаваме на брега. По някое време се въбират всичките четири баби, вадят пица, пилешко месо и реазни други храни, няколко бутилки домашно вино. Било някакъв празник, не помня дали на Петър и Павел или нещо друго, а едната баба празник и се събрали да отпразнуват от баейна. Иначе и четирите са си от селото. Присъединяваме се с удоволствие.

Разпитват ни за нас с Тина. Съветват ни настойчиво на няколко пъти да „рубим“ деца – да правим деца, хаха! Бабите са много колоритни, с голямочувство за хумор. Виното е чудесно! Леко гъсто, но не много тежко. На заминаваме бабите ни подаряват половин пластмасово шише с вино. В последния момент Тина ми припомня, че имаме сувенирни чашки. Тина отива да изрови четири и подарява по една на всяка баба. Чашките са от магазина на съюза на художниците, ръчно изрисувани с роза и надпис България, много тесни и височки, като за ракия. За нещастие имаха 12 и купихме всички налични. Така нямаше как да подарим по 2 на всяка баба.

Вечерта след кратки колебания решаваме все пак да опитаме храната в ресторанта. Удивени сме! Всичко е многовкусно, много професионално аранжирано. Съставям цял план за следващите дни какво да опитаме. Още със сядането ни носят гарафа със студена вода и стрък прясна мента в нея. За днес си вземаме салата Цезар, пилешки хапки и овнешко. Вече доста пътипоръчваме из Украйна салата Цезар и винаги ни я приготвят с пъдпъдъчи яйчица. Овнешкото иначе е от смачкано месо, с лук на дребно и някакъв сос на млечна основа, леко сладникав. Уникално е! Гарнирано е с две палачинки, които също са от съвсем леко сладко тесто. Прави впечатление, че и тук като в Русия овнешкото е по-евтино, съвсем леко по-скъпо от телешкото и свинското. Цялата ми порция е под 10 лева, а сачът е целият пълен с месо. Едва се справям с половината. Налага се да се върна до бунгалото за чиния да си взема останалата порция. Тина също не се е справила с пилешкот, въпреки че е много вкусно.

Преди лягане засипваме вишните със захар в електрическия чайник. Напълваме го почти до решетката на чучура.

След 8 навсякъде бък аот комари. Ако човек не се пръска с нещо защитно е жив изяден. Налага се за поредна вечер да устроим лов на комари в стаята.

Written by maingagara

Вашият коментар