Ден 55

13-Юли-2021

Почивна база Лиман парк в Стара Збуривка. Разходка до Гола Пристань.

Днес ставаме – няма ток, няма вода. Отново. Проверявам в интернет и установявам, че енергоснабдителното дружество си прави планов ремонт, обявено е още на 25-26 юни, двадесетина дни по-рано! Тина не може да се се измие, ресторанта естествено няма да работи, кафе няма да може да се направи. Лошото е, че и за следващите дни са обявени планови ремонти в района. Отивам на ресторанта и се разпореждам да иизвикат аднинистраторката. Правя страхотен скандал, предлагат да ни върнат парите. Идеята ми не е да идвам, за да си тръгвам, а за да си изкарам добре. Посочват ми до портала голям дизелгенератор, с няколко мъже около него, щели да се опитат да го пуснат. Това спасява положението и се съгласявам да останем. Вземам Тина и тръгваме с колата към градчето. Минаваме през Шоколад – вътре свети, но не могат да ни направят кафе. Осветлението и фризерите са закачени за генератор, но мощността не стига за кафе машина. Вече сме на касите с вода и някаква напитка, налага се да ги върнем – искахме да седнем отвън под чадърите на кафе и напитка. Жалко.

Продължаваме към Гола Пристань. На кръговото объркваме входа и тръгваме по околовръстен път към някакви зърнени силози. С изветнио усилия намираме уличка в добро състояние, през която да излезем в центъра. Продължаваме по главната улица повече. Стигаме до завой и някакъв санаториум. Градът е малък, но има изкючително добре поддържан център и крайбрежен парк. Има голяма арка на входа в единия край на парка, добре павирана крайбрежна улица, добре озеленено е. Има няколко паметника и арки. Има паметник на нептун с русалки, както и паметник на крастава жаба, с написана някаква умнотия на постамента.

В единия край на паркчето има малко, но чисто и добре поддържано плажче. Иска ни се да се отбием там, но няма как да оставим колата без надзор. Тина взема кафе и напитки и сядаме на парапет до жабата. Идва група жени, моля ги да преведат умнотията под жабата, написана е на украински.

В района Днепър се разкланя на няколко ръкава, един минава покрай града. Водата е чиста, младеж плава с каяк, надолу към силозите се вижда някакво пристанище.

На обратния път спираме отново на дърветата с хубавите вишни и берем отново няколко шепи, общо около кило и нещо. От Шоколад вземаме торбичка с кило захар. Прибираме се в базата, тока е дошъл, водата също. Започваме барбекюто по-рано, за да избегнем комарите. Днес печем пак шишчета, патладжан и тиквички. Това е месото, което взехме пакетирано и много чисто. Печем го на много бавен огън, мажем го поне два, може би три пъти обилно с олио. До нас се разговаряме със дядо и внучка на съседното огнище. Дядото е шофьор на тир на дълги разстояния, а внучката около 20-25 годишна, живее в Израел. Тина прави салата и сядаме навън на верандата. Каним на гости съседите, с които се разговорихме сутринта по повод тока, но те любезно отказват. Месото е станало уникално! Чисто месо, но много сочно е останало! Не е алангле, но е изпечено на минимума, вероятно затова не е и изсъхнало. С Тина единодушно считаме, че това ни е едно от най-вкусните меса, които сме правили на барбекю.

Преди лягане се заемам с вишните. Пускам няколко пъти каната. Тя бързо загрява. Вишните пускат доста вода, а аз в самото начало също добавих една чаена чаша. В началото на варенето вишните леко се спаружват, става нещо като ошаф. Нещо средни между комот и сладко. Добавям още захар – общо три чаени чаши. Кипвам сладкото няколко пъти, обема видимо започва да намалява. Оставям го да се поотусне до утре.

Written by maingagara

Вашият коментар