Ден 57

15-Юли-2021

Почивна база „Лиман парк“ в Стара Збуривка – Гола Пристан -Нова Каховка. На кални бани на езеро Сиваш край село Григоривка. Новомиколаивка – Новотроицке – Геническ.

Сутринта ставаме. Няма ток,няма вода. Бесни сме. Смятахме да закусваме в ресторанта, да седим на басейна до ранния следобяд, да обядваме и да тръгнем за Олешански пясъци. Отказваме се въобще да оставаме и минута повече в тези условия и започваме да събираме багажа максимално бързо. Успяваме с водата в хладилната чанта да измием всичко, особено каната. Нямаме буркани за сладкото. режа две шишета от вода и изсипвам двете порции сладко в тях. Слагаме ги в хладилната чанта, там не могат да се преобърнат По време на път. Първата порция е гъстя и няма да се развали, но втората е по-рядка и ме притеснява.

В Олешански пясъци, според сайта на резервата, от 1ви Юли екскурзии се организират от 6 до 9 сутринта и от 16 до 19 следобяд. Да чакаме до 16:00 е безсмислено, а вероятно екскурзията ще е около час, час и нещо, Няма да можем да разгледаме кой знае какво след това, тъй като мръква около 20:30.

Вземаме решение да видим първо взеро Соляное (Солено) в Гола Пристань. В града правим кратка обиколка в опит да намерим кафе, на което да седнем. Отиваме на пицарията. Канят ни любезно няколко жени седнали вън на едната маса. Оказва се обаче, че пицата е само един вид, като на гарова закусвалня/ Отказваме се. Нататък намираме заведение за шаурма, табелата и видът му са обещаващи. Поръчваме две стандартни. Заведението е непретенциозно, но продавачката, младо момиче на 22-3 е с прическа и си е изрисувала старателно очите с очна линия. Вземаме и две кафета. Шаурмите са готови по-бързо от очакваното, Тина е във възторг. много й харесват, аз не споделям мнението й. Хапваме и тръгваме към крайезерния път. Езерото е оградено от високи бетонни панели, но има няколко входа. Намираме единия. Брегът тук е затревен. Нататък се виждат обширни пясъчни ивици. Правим няколко снимки и се придвижваме по-нататък по шосето до друг вход, на който неизвестен автор е нарисувал графит около входа с надпис „Портал“. Тук брегът е широка ивица от ситен пясък с пръст, стъпва се стабилно без да се затъва въобще. Целият бряг е побелял, вероятно от сол. Тина остава да ме чака на брега, а аз тръгвам след един човек във водата. Не влизам много навътре. Опитвам водата – възсолена е наистина.

Днес бяхме решили да отиваме отново по посока на Крим да разгледаме някакво червено езеро. Проблемът е, че на картата се виждат няколко езера, кое от кое по-червени, има и едно неестествено синьо. По шосето вземаме внезапно решение да се отбием в Нова Каховка – градче на брега на Днепър. Изглежда ми доста големичко, сигурно ще е интересно, а и ми се иска да видим Днепър от нормален бряг, а не измежду тръстики. По една от отбивките движението е отклонено, налага се да заобиколим през следващото. На входа на града трудно става ясно накъде трябва да се отбием за града и накъде за моста през Днепър. Налага се да св върнем малко. Спускаме се по дълга улица право към реката. Излизаме на крайбрежна улица, между която и реката има дълъг парк. Няма къде да оставим колата за да се разходим по него, но карам епо крайбрежната улица. Стигаме до две красиви сгради, разположени една срещу друга. Едната е кметството. малко по-нататък може да се слезе с автомобил по улица през парка, но не се излиза чак на реката, а на някаква постройка. Паркираме и излизаме да се разходим наблизо. На метри вляво има някакъв извор, водата пълни стъпаловидни басейни на брега на реката. При опит да си иззмия краката със студена вода се хлъзгам внезапно, но се сурвам повече напред и за щастие не се удрям много. Добре, че преди това дадох фотоапараа на Тина.

Малко по-нататък в парка има място, май единственото, до което може да се слезе с автомобил. Има две отбивки – от едната може да се слезе до брега, слиза се точно до някакво стълбище, а после пътят се извива и отново излиза на булеварда. От едната страна на стълбището има някакъв хотел според картата. Тина иска да седнем на заведение там да пием кафе. Аз настоявам да седнем на заведение от отсрещната страна. Тина паркира колата на сянка и сядаме вън на маса. Видимо никой не ни отразява. Тина влиза вътре. Не им работела еспресо машината. Тина питала за меню, но не и дали, а я питали какво я интересува. Отказваме се. жалко, защото страничните маси бяха на сянка под дървета, а откъм реката имаше цял навес с покрив и стени от увивни растения, толкова плътни, че чак вътре е лек сумрак. Връщаме се обратно по крайбрежния булевард и този през който влязохме в града. Там на Тина и бяха направили на идване впечатление няколко заведения. Паркираме пред едното, с навес и маси пред него, но няма никой. Отиваме на отрещното заведение – малко кафене, от типа предлагащи кафе за из път. Има маси и вън и вътре. Вземам си лавандулово лате, за което бях чел в менюто на Лиман парк, а впоследствие и в интернет. Тина не се впуска в експерименти. Поръчвам си обаче парче торта на грамаж. Досега не съм виждал такава, Изглежда от някакви дебели кори, има пълнеж от някаккъв клей сякаш. Сядаме навън. Лавандулата ми е странна, не е моето. Тортата наистина е уникална, обясняват ни, че я е правела шефката. Тина я определя като суров бонбон.

Продължаваме на юг към село Григориевка. Пътят се влошава на места, но като цяло е проходим и то с относително висока скорост от 50-55 км/ч. Не се виждат на картата ясни пътища до езерото, но селото е най-близката точка до него, така че няма начин да не може да се стигне до него.

За щастие в селото виждаме няколко билборда с подробна карта и информация. Има общо поне 3 пътя към езерото, но не става ясно от указанията по кой точно да поемем. За всеки случай продължавам към центъра и спирам на малка площадка пред обществена сграда. Там слизам и питам чакащите хора накъе е пътя към езерото, но получавам противоречиви инструкции от една жена, която изглежда най-осведомена. Доколкото разбирам хората също отиват натам, явно чакат транспорт. Продължаваме към края на селото, с надеждата до там да харесаме път. Оказва се, че пътят в края на селото, който води към езерото е черен, но с много добро качество – заравнен, без бабуни дори заобикалчю големи кални локви. След около 2 километра пътят се разклонява насред полето, има неюо като кариера, с няколко камиона. Тръгваме надясно, а оттам покрай някакви сгради. На няколко пъти срещаме полицейски коли да патрулират в района – навярно заради големия брой ветрогенератори в района.

Излизаме успешно на брега на езерото и тръгваме по крайбрежния път, както е указано на картата. ИЗведнъж пред нас се разкрива интересна гледка – от височината на хълма виждаме долу по пресъхналия бряг на езерото къпещи се около 50 човека в някакво езерце, както на т.нар. Топла вода на плажа на Варна. Други се мацат с кал по-навътре. Има множество беседки и коли, хора щъкат навсякъде. Стигаме до бариера с пазач. Паркирам на паркинга до бариерата и отивам на разузнаване. Входът е по 50 гривни (3 лева) на човек. Убеждавам успешно Тина, че сега ни е паднало да правим кални бани, къде другаде?? Тина се съгласява. И двамата сме с бански, в готовност. Тръгваме пеша надолу към лагера, въпреки настояванията на пазача, че можем да слезем с колата до долу. Някак си ми е по-сигурно да е под непосрествения поглед на охраната.

Надолу се слиза около 100-150 метра. Посреща ни жена с уоки-токи, връчваме й бележката за платения вход. налага се да изчакаме да паркират още 2-3 коли долу и да се съберат хората. Ще има инструктаж. Изрично моля да е на руски език, тъй като не разбираме украински. Жената обидено ми се сопва „А на какъв език мислехте, че ще е инструктажа??“ Скоро групичката от мудни стари жени се събира и ни информират за заболяванията, които се лекуват тук, състава на калта, противопоказания – сърдечни проблеми. Изрично се обяснява, че трябва да сме с шапки, като предпазна мярка срещу слънчев удар. Стои се първо в соленото езеро 40 минути, след което човек се маже и трябва да изсъхне, което отнемало 20 минути за деца и 30 за възрастни. След това на душовете да се размекне калта и да се измие. Има тоалетни, може да се наеме беседка, срещу мисля 200 гривни. Има павилион за храни и напитки.

С Тина се събличаме по бански, скриваме фотоапарата и чантата на Тина в дрехите и хавлията на два метра от брега на езерото и влизаме по дървени стлбички с перила. Водата е много солена, човек не можел да потъне в нея. Десйтвиетлно това се оказва така. Проблемът е, че човек ако изплува трудно може отново да стъпи на дъното. Налага се да се маха с ръце така, че човек все едно се движи с гърба напред, за да може да успее да пусне крака надолу. Чувството е приятно, имам ранички, но чувствам съвем леко парене. Внезапно на Тина и попада пръска вода в очите. Веднага я пращам да излезе и да се измие на душовете. По-късно Тина ми сподели,ч е болката е бил атолкова силна, че се е уплашила за зрението си. Не се размианвам и аз – капка вода попада в носа ми и се спуска надолу по трахеята. Страшно огнено парене и щипене. Не минава бързо и излизам на прибежки до душовете, но мога да си премия само носа. Времето минава бързо. След двайсетина минути правя из езерото една пълна обиколка, плувайки бавно. На четирдесетата минута излизаме и се отправяме към близка локва с кал, където група хора се мажат. Намазваме се с Тина целите, без лицата. Аз си слагам даже вътре в банския. Съхна сравнително бързо. Виждам един човек, че си е намазал и голата глава. Намазвам си и аз целия скалп. Правим фотосесия с Тина. Че кога друг път?! Хаха! На 20-25 минута пращам Тина на душовете, след нея съм аз. Душовете са 6, в открити кабинки. Захранват се от пластамсов варел вдигнат на височина на душовете. Водата е нито топла, нито хладка. Оглеждаме се с Тина дали сме се измили добре. банският ми още пуска и пуска кална вода.

дддд

Отиваме до павилиона за козметични продукти. Има различни соли, кал, ексфолианти. Възмутени сме от цените – кофа с пет килограма кал е над 300 гривни, почти 400. (над 20-25 лева). Не купуваме нищо. Отиваме малко по-нататък на бараката за храни и напитки. Има царевида по 20 (около 1,20 лева). Вземаме по две на човек. Поръчвам си и чаша половин литър квас. Бил на свършване, човека щял да пробва да наточи. Успяваме! Имам квас. Хладен, леко газиран, леко кисел, идеален за горещо време след кална баня! И той 20 гривни. При нас в България цените бих абили поне 50% нагоре, може би дори двойни.

С Тина се чусвтваме изненадващо добре! Тя забелязва позитивни промени по кожата си.

Тръгваме си. По пътя из полето няма никакви табели, отново се налага да обикаляме, докато намерим правилния път до селото. В крайна сметка излизаме пак на същото място. На излизане включването към главния път се извършва по стръмен праг. Засилвам да изляза по-лесно, но последната секунда виждам, че по шосето идват микробус и кола и набивам спирачки навреме. Трябва да се внимава много дори по пустите райони!

Тръгваме по пуст селски път, на места много разбит, Горивото ни е на привършване, имаме за по-малко от 80 километра, но на това не трябва да се разчита, защото ако се движим по съвсем разбит път консумацията нараства в пъти! В крайна сметка успяваме да излезем на Новотроицке, първото по-голямо градче, където зареждам за 300 гривни. Продължаваме към Геничевск. Тина е харесала хотелче с басейн. Последните километри пътят е много добър. Намираме лесно хотела. Басейнът е по-малък от очакваното, няма места на паркинга, но ни уверяват, че вски момент тръгват две коли, а страничния външен паркинг до входа също е под непрестанно наблюдение. Докато сваляме багажа се освобождава място и местим колата вътре. Хвърляме багажа в стаята и слизаме на басейна. Вече мръква, комарите са наизлезли. Напръскали сме се, но това слабо помага. Устройвам лов на комари от басейна. Не се задържаме много на басейна, прибираме се да почиваме в стаята.

https://youtu.be/dWPdmth76QE

Written by maingagara

Вашият коментар