Ден 58

16-Юли-2021

Геническ – ГКПП Чонгар – Геническ – разходка по полуостров Арабатска стрелка (Геническа Гирка,Щасливцеве, Стрилкове) – Геническ.

Днес ставаме и отиваме на закуска. Провежда се навън, на бара до басейна. Предната вечер заявихме нашия избор за закуска от предварителен списък, както и час, когато ще дойдем. Налага ни се въпреки това да чакаме, докато стане готова закуската ни. Тина много харесва наденичките от английската закуска.

Решени сме да останем до ранния следобяд на басейна и чак тогава да тръгваме нататък. Вземаме си кафета и безалкохолен коктейл от бара докато плажуваме. Всичко е много добре приготвено и на много хубави цени.

Тук ни харесва, Тина отива да пита дали можем да удължим. Уговаря стандартна двойна стая -имат само една оставаща стая в целия хотел. Вместо за 1300 както вчерашната ни стая, за 1100 гривни. Стаята е по-малка, но много уютна и си има всичко. Само дето е с две отделни легла, но ще спим на едното така или иначе.

По някое време огладняваме и се пренасяме временно на маса под чадърите на бара. Поръчваме си салата Цезар, гръцка салата, Ориз със зеленчуци и пилешка супа. Всичко е много майсторски направено. Общо плащаме около 17 лева! Салатата Цезар е с много пилешко, само с нея може да се нахрани човек. Ресторанта окончателно ни убеждава да останем още една вечер. Отиваме и п;ащаме стаята.

Отново вадим багажа от колата и го качваме в новата стая, още не са завършили почистването. Разбираме се с чистачката, че излизаме на разходка. Смятаме да прекараме най-горещите обедни часове на хладно в колата на автоекскурзия до границата с Крим, а след това по пясъчната коса, която започва от града на юг. Тръгваме из града и излизаме на брега до един мост. Правим няколко снимки, но по моста няма да минаваме. От там се насочваме към изхода на града. Движим по прав, много хубави участък, същия, по който дойдохме вчера вечерта. След няколко километра пътят завива рязко на ляво през жп линия. Има предупредителен надпис – да се оглеждаме добре, защото в участъка влаковете се движат с 140км/ч! Продължаваме по-нататък. На кръстовището, от което вчера дойдохме трябва днес да продължим направо. Точно там има контролен пункт на полицията. Скоростта е ограничена обаче само до 70. В последната секунда виждаме знак „Стоп. Контрол“. Набивам рязко спирачки. Полицаят от другата страна на платното едва успява да махне с палката също. 340 гривни (20 лева) глоба. Тина прави светкавична проверка – законът изисква да има знаци за поетапно намаляване на скоростта под 50км/ч каквито не забелязахме да има. Няма значение, пишат ни глобата. Имаме 10 дена за обжалване. Тъпо. Губят ни времето само. Продължаваме напред по почти безлюдно шосе към Крим. Тук има по-малко хора, крайпътните бензиностанции и заведения са кои закрити, кои работят уж, но съвсем безлюдни.

Правим обратен завой и се връщаме на близка бензиностанция на Укрнафта да заредим, че горивото ни е на привършване, вчера заредих малко, колкото да стигнем до Укрнафта. Докато чакам пред гишето да ми заредят пълен резервоар и платя комарите ме нападат на рояци и ме нахапват в неравен бой. По обратния път ни прави още по-тягостно впечатление безлюдния район – минава се през 1-2 села, всичко е като изоставено.

Връщаме се обатно към Геническ, малко преди така нареченото пристанище отбиваме по втори мост. Движим по шосе от бетонни панели, вероятно заради нестабилността на пясъците. Преминаваме през няколко населени места :Геническа Гирка,Щасливцеве, Стрилкове. Първите две практически се сливат. Има множество хотели и станции, но има простор както около тях, така и между пътя и сградите. Впечатлението е за нещо като нашето Крайморие, под Бургас, или за къмпинг Градина преди да се презастрои с огромните комплекси. На няколко места има отбивки, водещи директно на плажа. Виждат се множество коли, кемпери, каравани, палатки. Отбивам на едно място. Паркираме непосредствено зад дюната, в дъното на плажа. Точно до паркинга има малка барака за различни продукти. Вход на самия плаж с кола – 30 гривни (1,80 лева).

Надолу по шосето, в Щастливцеве, отбиваме на второ място. Тина остава в колата. По пътя до плажа забелязвам група хора нагазили в блатата, усърдно събиращи нещо. Не знам дали не са някакви раци, скариди или кой знае какво?

На връщане не издържам и питам един мъж какво интересно има в калта – червеи! За риболов! В събирането участват и деца, един мъж се е подготвил сериозно – на стиропорена плоскост носи джапанките си над водата.

В края на косата навлизаме в село Стрилкове – съвсем типично село, точно село, в пълния смисъл на думата. Пътят е асфалт, много хубав, вероятно прясно положен. Селото е много зелено, между шосето и къщите има десетки метра зелена трева. Всичко е много красиво и спокойно. Преминаваме през селото и вя другия му край внезапно асфалтът свършва. Тръгваме по черен път от фин пясък. Основата е твърда, не се затъва, но е голяма пушилка.Минаваме покрай все по-диви хотелчета и стигаме до място, където пътят е преграден и има пост. Докато се суетим да обърнем, от бараката излиза войник. Връщаме се малко и паркираме буквално на самия плаж, между две коли, на място което се освобождава буквално пред нас. С Тина вземаме хавлиите и се просваме на пясъка за бърз плаж. На самия плаж също е прградено с бодлива тел. Има и предупредителни надписи. Твърде странно ни се струва, тъй като нататък има още осем километра по пясъчната коса до гграницата с Крим. Топваме се в Азовско море, ура!

На този плаж има доста палатки, има даже няколко барбекюта. Тук има по-малко хора, отколкоот на предходните плажове, по-спокойно е, няма вход за плажа. Бих дошъл тук на палатка по принцип.

На обратния път решаваме да не бързаме вече толкова и спираме няколко пъти за снимки. По-горе антената е точно зад загражденията. По-късно в хотела видяхме през гугъл, че зад оградата има нещо като противотанков ров, както и различни изкопи, вероятно за тренировки на военните.

Решихме да не повтяряме съвсем съшщия път и минахме по по-близък до брега път, който обаче скоро се превърна в черен и след известно време решихме да се върнем на асфалтовото шосе.

На долните снимки, на първите от тях може да се види зеленината на село Стрилкове, а по-нататък – простора между различните постройки в Щасливцево. По пътя спираме на голямпазар, който забелязохме на идване. Тина слиза да търси бански. Бави се над 20 минути. След мое позвъняване идва. Харесала няколко бански, имало много риби и всякакви стоки. Пращам я да си вземе какъвто си е избрала бански. Скоро Тина се връща крайно възмутена – харесала някакъв бански много, но продавачката вместо да й даде различни размери й казала „Момиче, затварям“. Другаде били пък много любезни, но или размер нямало или не й харесвал модела. Драмата е пълна.

На влизане в Геничевска Гирка вече и давамата сме здраво прегладнели. Тук е доста по-населено, сградите са по-нагъсто. Прилича на нещо като българския курорт Лозенец или малко по-лош вариант на Китен. Отдалеч забелязваме виенско колело. Успяваме да уцелим отбивката не от първия път. Спираме на паркинг до виенското колело, зад нас пък има голям супермаркет. Тина влиза да види какво има. Търсим диня, но по принцип в Украйна такива неща не се предлагат в супермаркетите, а по сергии. В крайна сметка Тина взема два хотдога и две кафета. Тръгваме по алеята към плажа. От двете ни страни е много озеленено, има някакви почивни станции. Самият плаж е много облагороден – с шатри и дори люлки във самата вода.

Тина влиза в магазинче да гледа за бански, аз тръгвам към колата сам, че мие притеснено да оставям колата тук без в навалицата без надзор. Слагам ключа в задния джоб на късите панталонки, но добре че проверявам на чсто дали е там – в един момент го изтървавам и добре, че го чувам. Ужас.

На виенското колело така и не се качваме – една обиколак е 100 гривни ( 6 лева) на човек! Докато Тина беше в магазиниа, измерих за колко се извършва една обиколка – 4 минути. Абсурд.

Прибираме се в хотела по тъмно. За щастие има места на паркинга, прибираме колата в двора. Отпоравяме се към ресторанта. Жив късмет беше обаче, че намираме места, тъй като всички маси освен две са събрани в две големи дълги маси. На едната маса са женска компания от десетина жени, на съвсем различни възрасти.явно празнуващи нещо. най-близката до нас жена е с бебе на гърди и го кърми даже. На другата маса десетина души, предимно деца с няколко възрастни, също празнуват нещо. Там се черпят даже с торта.

Ние си вземаме свинско със зеленчуци, а Тина салата Цезар. Не сме никак гладни, но сме поблазнени от менюто и качеството а ресторанта. Нито един от нас не смогва да си изяде порцията.

Written by maingagara

Вашият коментар