Ден 59

17-Юли-2021

Геническ – Кириливка – пясъчна коса Федотова. Разходка до входа на резерват Коса Бирючий остров.

Днес започваме както обичайно: със закуска до басейна. Заемаме места на шезлонгите веднага след това. Сменяме обаче позицията, вчера чадърът до нашите беше нещо счупен. Освобожадаме стаята за да ни е по-спокойно на басейна. Пием кафе и студени напитки.

Малко след обяд тръгваме. На излизане в града минаваме по няколко големи улици, с много зеленина, има и няколко големи заведения. Тина слиза до търговски център в търсене на бански. Градчето е от селски тип, явно нашият хотел се води най-престижното място, където всеки уважава себе си гражданин, счита за мястото, където да излезе уикенда или да празнува нещо. Хотелите и почивните станции иначе са по пясъчната коса.

Понеже не искаме да повтаряме маршрути,излизаме от Геничевск по друго шосе. Пътят се оказва доста разбит, но за щастие само няколко километра, след което излизаме на главния път. Той поне е закърпен добре. Движим по посока на Мелитопол, малко преди града отбиваме към морето. От самото кръстовище започва чисто нов път. Скоро срещаме няколко дълги колони автомобили. Няколко минути по-късно ни се изяснява причината: участък от шосето е в ремонт и движението е еднопосочно. В Украйна имат много лошата практика в такива случаи да пропускат колите на много дълги интервали от еедната и другата посока. Случвало се е да чакаме близо час без да помръднем. Явно се изисква някаква форма на гениалност за да превключваш посоките на всеки 2-3-5 минути? За щаститие преминаваме бързо и стигаме до входа на Кириливка. Тина харесва някаква голяма база с басейн. На входа на града има крайбрежен път, но ни се струва, че някъде нататък свършва. Правим криминален завой и се връщаме на разклон. Влизаме в самото село. Улицата изглежда главна, с множество сергии, магазини, бази и пешеходци. Улицата е широка, но е черен път. Явно кметството не счита за нужно да се асфалтира и нареди главната улица на курортно селище. Промъкваме се спираловидно до входа на търсената база. Охраната ни упътва към сградата на администрацията. Тук няма класическа рецепция. Влиза се в чакалня, където вече чакат 7-8 души. След като 5 минути няма никакво раздвижване, оставям Тина, а аз се връщам в колата да пазя. След още пет минути звъня на Тина.Няма никакво раздвижване. Никой не влиза и не излиза. Казвам й да излиза. Не може да се чака толкова време за да питаш само има ли места и на какви цени. Не знам какво толкова си говорят над десет минути, какво се региострират, какво плащат, какво се инструктират. Тина идва. Излязло в последния момент някакво семейство. Представям си след няколко дни като излизам как един час не мога да върна ключовете, абсурд. Освен това басейнът е огромен, 100% ще има огромна тълпана него – от сателитните снимки в гугъл се виждат 8 или 10 сгради на по 2-3 етажа вътре. Ще е лудница, а не това ни трябва. Продължаваме нататък. Тина гледа някои бази по картата, други първео ги виждаме, после проверяваме сайтовете им. Някъде няма басейни, други са твърде семпли, като заводски почивни станции от едно време. След средата на населената част от косата виждаме голяма база, с широк портал, охрана, в дъното се вижда хотел на 3-4 етажа, има и някакви къщички. Тина влиза да пита за места. След няколко минути, предусещащ, че нещо не се разбиратдобре на английски, слизам и влизам при администраторките. На руски веднага разчупвам ледовете. Правят ни някаки предложения, за котидж на сами яплаж. Първата оферта е за 2000 на ден, но я отказвам категорично като твърде скъпа. Предлагат ни остъпка – 1500 на ден. Не можем обаче да плаим с карта. Може само от карта на карта, но нямаме такива приложения от нашите банки. Можело да платим на магазина до базата,но с комисионна около 3%. 5-6 лева не е малка такса за единично плащане, мисля аз. Уговаряме се да потърсим уж банкомат и евентуално ще се върнем. Идеята ни е да обиколим оставащите станции и тогава да решаваме. Нататък не намираме нищо интересно, стигаме до второ село, с малко симпатично пазарче, от което отбиваме към плажа. Там обаче пътят нататък по косата става пясък. Утъпкан е, със здрава основа, но явно са го утъпквали с верижна тежника, защото пясъкът по цялото шосе е на миниатурни бабунки през 30-40 сантиметра. При опит за каране с повече от 10 км/ч започва да тресе зверски. Усещането е за каране по бетонни бабуни. Минаващите коли явно не заравнят неравностите. Минаваме така десетина километра. От лявата ни страна е ниска тревиста растителност, отвъд която се стеле плажа. Тък таме има отбивки, виждат се коли и палатки.Изведнъж стигаме до място, където пътят е преграден от край до край. Нататък е резерват. Явно може да се мине, но в интернет е указано, че днес е почивен ден. В работни дни е указано работно време от 18:00 до 20:00. На обартния път подаваме сигнали на всички насрещно идващи коли, на няколко спираме и обясняваме, че няма път нататък. Явно хората не знаят,няма и никакви знаци в началото на черния път, че пътят е затворен след еди си колко километра, че има работно време и т.н. Обичайното безхаберие.Не е въпросът в километрите, а в ужасаявяащото тресане. Успяваме да се измъкнем и и да стигнем обратно до пазарчето.

Тук отбивам и отивам за диня. На една сергия виждам малки динки, от по няколко килограма. Цената е 18 гривни за кило (около 1,20лв). Има павилион, където се въртят всякакви неща на скара, а досами колата има будка с всвъзможни сушени риби, включително малки калканчета. Връщаме се към базата. Съгласяваме се на 1500, плащаме кеш. Оставаме с около 1400, смятаме, че ще ни стигнат за два дена, особено ако тук-таме плащаме с карта. Паркирам вътре на огромен паркинг. В единия му край са складирани двайсетина портативни грила. Има бунгала, явно икономични, отделна сграда катоп хотел, трета сграда ресторант, зад който е нашия котидж. Очакванията ми не се изпълняват, не сме на първия етаж, а от показаните ни снимки останах сякаш с такова впечатление. На втория етаж сме, има тераса, но не само за нас. На нея излизат общо четири стаи. Иначе сме на самия пясък, имаме великолепна гледка към плажа и морето. Стаята е мнго добре обзаведена – имаме голям хладилник, климатик, телевизор, електрическа кана и даже мултикукър и микровълнова печка! В шкафовете има богат набор от посуда!

Прибираме багажа и отиваме на плажа. Полагат ни се два шезлонга безплатно. От плажния бар вземаме две кафета, вода и пепси в кутийка. Общо за, мисля, 100 гривни (6 лева). Ползването на шезлонгите е до 19:00, след това ги събират и заключват. Може обаче да се седне на една от няколкото люлки или на бара. За къпане не става – има медузи и то много. За това бяха коректни да ни предупредят още преди да вземем стаята, но все пак тярбваше някъе да спим, а и честно казано мислехме, че не са чак толкова много и ще можем поне да се топнем.

Малко сле 19:00 тръгваме пеша по посока на селото да търсим магазин и да напазаруваме това онова. На картата виждаме няколко супермаркета в разстояние от около километър от базата. Още на излизане, срещу портала попадаме на магазин, като квартален супермаркет, с подобен асортимент. На нас ни трябва голям супермаркет обаче, със зеленчук, салами, млечни произведения, добър избор на пелмени и напитки. Продължаваме към Кириливка. По главния път, който е единствен в нея посока въобще липсват тротоари, на места няма дори банкет. Явно за кметството е нееразбираема нуждата на пешеходците в курорт да не вървят сред автомобилите по шосето. Това много бави, защото трябва да се ходи внимателно, често да се отдръпваме от идващи с висока скорост автомобили. От другата страна на косата, от западната, има не много широк пояс треви, отвъд който има езеро. По брега му има няколко училища за кайтинг и разни заведения. Има и няколко импровизирани плажчета, които обаче са пълни, защото там няма медузи.

По пътя се отбиваме в няколко магазинчета, но всичкиет са съвем малки, просто с най-необходимото. Стигаме до разклонение, където се събират обходния път и улицата през центъра. на самото кръстовище има специализиран магазин за напитки, има и зала с хладилници, къедто намираме изискани мезета – френски сирена, специални салами и други. Подкарваме по прашния черен път. магазини има много, но всички са малки, няма нещо голямо. Купуваме си една варена царевица и правим обратен завой. В един от магазините, който ни изглежда най-добре снабден влизаме. Организацията е като в селски магазин – нямаш достъп до стоките, налага се да се обясняваш практически за всяка стока да ти я донесат продавачките. Вземаме вареники с вишна, краставици и домати. Тина иска някакви наденички, но не може да се обясни на руски. Налага се да ида и да се намеся. След това иска кисело мляко. Не виждам такова, в опаковка като у нас. Налага се да разпитваме. Имат класически йогурт. зад нас чакат хора, търпеливо, засега. След 2-3 напомняния ми носят и избран от мене квас. Плащаме с карта. Измъкваме се. От магазина срещу базата купуваме вода. Докато чакам Тина, отбивам яростни атаки на рояци комари.

Динята сме сложили върху сгъната на няколко ката хавлия във фризерната част на хладилника. От време на време я въртим. В резултат се е охладила много добре! Имаме микровълнова, ще успеем д аси приготвим двата оставащи ни пакета пуканки. навън не може да се излезе обаче въпреки красивата гледка, комарите атакуват моментално.

https://youtu.be/j9bqkkc359E

Written by maingagara

Вашият коментар