Ден 60

18-Юли-2021

Почивна база Тропиканка. Разходка към село, Кириливка и Степанивска пясъчна коса, обратно към пясъчна коса Федотова.

Сутрина ставаме и отиваме на закуска. Студията се водят лукс, а всички лукс стаи имат безплатна закуска и шезлонги. Закуската се провежда в ресторанта зад нас. Вътре изглежда по-скоро на столова, отколкото на ресторант. Сервитьорките са много енергични и любезни, но това не ни върши работа в момента – изрецитирват ни бърз списък със закуски, от които да изберем. Аз на руски не мога да схана толкова бързо, а и не знам кое какво е. Меню няма, камо ли снимки.Само разбрах, че няма английска закуска, нито континентална. Моля момичето да вида списъка, но то го крие – там в табличка си отбелязва коя стая какво е поръчала. Повтаря ни по-бавно, избираме. Инструктират ни, че което е оставено в дъното на масите е безплатно и можем да се обслужваме. Има гореща вода, нес кафе, чай. Оставена е и кутия с мляно кафе, но няма еспресо машина. Правим си нес кафе. Тъпо. закуката ни е запеканка от яйца и зеленчуци, а другата беше малки полукюфтенца, полупалачинки от нещо като тесто и безсолно сирене.

Отиваме на плаж. Вземам два шезлонга със специална карта и се разполагаме под един от малкото чадъри на първа линия. Тина взема две кафета от бара, аз съм донесъл студена вода от фризера и динята. препичаме се на шарена сянка. Хора има малко, в никакъв случай не може да се говори за тълпи. По някое време се разхождам до морето -пълно е с медузи, буквално е супа от медузи – на всеки 30 сантиметра огромна медуза, не може въобще да се говори дори за влизане във водата. Незнайно какво смята по въпроса кметството. Явно не намират за нужно да се пръска против комари в близките треволяци, нито да се чисти периодично водата. Какво като е курорт?!

Към един часа се оттегляме в стаята ни, за да избегнем баш жегите. Все пак не сме германски баби, че да стоим от изгрев до залез. Климатика е много мощен, вътре в много прохладно, рай! С Тина откъртваме здраво до към четири часа следобяд. По някое време се размърдваме и тръгваме с колата да се разходим към Кириливка, в търсене на супермаркет, но и за нещо по-важно: искаме да знаем дали има връзка по шосе между Кириливка и село Степанивка Перша, за да знаем утре като тръгнем, накъде да хващаме.

Из Кириливка никъде не виждаме голям супермаркет. Промъкваме се по ценралната улица и се насочваме на север. На юг от селото е коса Федотова, където сме ние, а на север е Степанивската коса. Из селото движението е отклонено на няколко места от самия център и се налага да заобиколим леко. Накрая излизаме на стръмно надолнище, където почва северната коса. Тук има даже аквапарк, има няколко станции, включително и доста скъпи и луксозни. Има и цели редици сергии и магазини. Улицата е асфалтирана. Общо взето тук е малко по-цивилизовано. С;ед няколко километра обаче пътят става на ями, през които едва се промъкваме, а още по-нататък се превръща в черен път измежду храсталаци. В дъното му попадаме на портал с табела, че е промишлена зона и влизането е забранено. Правим обратен завой и се връщаме няколко метра до разклонение към плажа. На картата зад плажа се виждат някакви пясъци, по които уж има път, но ние реално не виждаме такъв. Отбиваме до самия плаж и слизаме да разгледаме. Досами водата е пълно с тръпове на медузи. Има няколко коли и палатки. районът е див, напомня на краищата на къмпинг Градина.

Връщаме се до началото на тази коса, където има мини център. Правим кръг из него. Има много сергии. Паркирам до някакво заведение и изчаквам Тина да разгледа за бански. След известно време и няколко позвънявания Тина се сеща да се върне. Сядаме на заведението до нас. Тук правят кримски чебуреки. Праят се на момента пред клиента. Вземаме и две кафета. Има и узбекски плов и още две ястия. Собственика е мъж на около 50-55. Били кримски татари. разговаряме се на руски. Става им интересен езика ни. Обясняват ни, че имали познати българи. На собственика брат му работел като лекар в София, но починал преди време. Поръчваме един чебурек с месо и домат и един със сирене и домат. Уникални са! на външен вид изглеждат като бутерки, но не са. Обвивката е тънка, на места леко хрупкава, но повечето е мека. Плънката вътре е разположена в рехава кухина, от нея излиза и малко, но много вкусен сос. Страшно вкусно е! Потресен съм! Тина забелязва, че мазнината в казана за пържене е бистра, явно се сменя често. Правят ни впечатление и екипа от собственика, жена му и двамата им работници, че някак си са много светли, добри хора, просто такова им е излъчването им. На тръгване похвалваме чебуреките. Подканят ни да си вземем и плов – готевело се два пъти на ден: един път в 11 и един път в 18 часа. Решаваме утре на заминаване да минем от тук.

Подминаваме базата и отиваме на пазарчето, където започва пясъчния път. Вземам още една диня. Връщаме се в базата, оставяме колата и излизаме веднага на плаж на езерото, от другата страна на главния път. пясъкът е фин, ивицата е много тясна и къса. брегът навлиза много полегато във водата. навлизам много навътре. на връщане отброявам над 600 крачки! и въпреки това водата не достига до таза ми. Медузи има, но много много нарядко,не повече отколкото у нас на черноморието ни, при това малки.

разходката по езерото ми се вижда достатъчна, а и комарите наизлизат вече. Въпреки че сме се пръскали не помага особено. Връщаме се в базата и се просваме на плажа. Времето вече е меко, няма я жегата. Тина има нов бански, правим специална фотосесия! 🙂

Пръскаме се против комари, Тина даже носи от стаята ленти за горене, които бавно пушат. Запалваме една в пепелник до нас, но това въобще не помага. Не ни хапят, но кръжат наоколо и се блъскат в нас. От време на време намират ненапръскано място по нас и ни хапят. Тази Украйна ще я запомня с комарите и вулканичните дупки по шосетата…

След известно време се качваме горе в стаята.

Поставяме горящата лента на маса вън на терасата, но така и не излизаме вън. След мръкване около лампата над терасата кръжат рояк от поне 60-70 гадини. Оставаме си в стаята.

Written by maingagara

Вашият коментар